Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/102“
м |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | — Оттогава. | |
| − | + | — Всеволод и́ заговори на руски и се запознахме: Лидия Евгениевна Серебрякова. Той веднага забрави Сибила Лойенбергер — не и́ писа вече, не я повика в България, както беше обещал. Влюби се лудо в Лидия и после се ожени за нея. Аз... вижте какво ще ви кажа. За мене любовта на Всеволод и Лидия беше възвишена. Велико чувство! Любов-съвършенство! Моята Ани Хелер ми изглеждаше вече само едно практично виенско момиче без поезия в мислите и чувствата. Не! Замечтах аз за жена като Лидия. Ако намеря такава жена, казвах си, бих я боготворил! Лидия беше наистина чародейка — интелигентна, гальовна, способна да създава около себе си предани приятели и вечни празници. Домът и́ беше всякога открит за всички приятели на нейния мъж. Тя ни посрещаше винаги радушно, пълна с жизненост и остроумие, блестяща!... Петнайсет години аз търсех жена като Лидия. Струваше ми се, че всички други жени ме мърсят и телесно, и душевно. Само любовта към жената-мечта, ненамерената моя Лидия, може да бъде чиста! И петнайсет години аз живях край Лидия чисто, без да си позволя да я докосна. Вярно е, че тя живееше в София, а ние с Всеволод постоянно пътувахме по геоложки проучвания и понякога задълго не я виждах. Но моето очарование от нея през тия петнайсет години не отпадна. Докато една нощ... Беше през 1936 година. Всеволод замина за Варна като инженер-геолог на една шведска фирма, която заложи сонда, за да дири там нефт. Лидия остана в София все тъй гостоприемна и обожавана от приятелите си. Трапезата и́ беше винаги сложена за гости. И в една от тия нощи тя избра за леглото си мен! — другите отпрати да си идат... Няма да ви разказвам колко угризения на съвестта, колко непоносими часове на разкаяние и погнуса от себе си изживях за низката измяна на приятеля... Но не устоях — нито тази нощ, нито после. Лидочка — вълшебницата, чародейката, жената-идеал — беше моя!... Уви, само за няколко дни. Тя ме замени скоро с онова половин ръст човече Бойдев! | |
| − | + | — С моя професор Бойдев ли? — попита силно изненадана Нели. | |
| − | + | Йолов не можа да забележи, че Круна му правеше с очи тайно знаци да не говори пред Арго тъй за Лидия. Увлечен, той като че разказваше само на Нели, бе впил късогледите си очи в нея. | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:42, 28 септември 2015
Страницата е проверена
