Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/732“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Проблематична) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>ВЪ`РВЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Само <i>мн.</i> и 3 <i>л. ед.</i> За много хора, животни — вървя непрекъснато, един след друг; нижа се, провървявам се. <i>Макар и да е отдалечено от външния свят със стръмни баири, външният свят изглежда, че бързо е подушил селцето, и лека-полека почнали да се вървят акцизни, бирници.</i> Й. Радичков, ББ, <i>113. Долу под варненските високи стени, дето ся вървеше множество народ .. [Петър] едва сполучи да познае едного пътника.</i> Ил. Блъсков, ИС, 40. | <b>ВЪ`РВЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Само <i>мн.</i> и 3 <i>л. ед.</i> За много хора, животни — вървя непрекъснато, един след друг; нижа се, провървявам се. <i>Макар и да е отдалечено от външния свят със стръмни баири, външният свят изглежда, че бързо е подушил селцето, и лека-полека почнали да се вървят акцизни, бирници.</i> Й. Радичков, ББ, <i>113. Долу под варненските високи стени, дето ся вървеше множество народ .. [Петър] едва сполучи да познае едного пътника.</i> Ил. Блъсков, ИС, 40. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪ | + | <b>ВЪ`РГА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Подутина, оток върху тялото в резултат на удар. |
2. Израстък върху тяло на животно или върху стъбло на растение. <i>Има някаква върга на шията.</i> Ст. Младенов, БТР I, 352. | 2. Израстък върху тяло на животно или върху стъбло на растение. <i>Има някаква върга на шията.</i> Ст. Младенов, БТР I, 352. | ||
Текуща версия към 03:41, 14 юли 2015
не желая, ще отстъпя, ще се съглася да направя нещо.
Назад върви, напред не върви. Диал. За човек — много твърдоглав, който не скланя, не се съгласява да направи нещо.
След дявола върви и богу се моли. Диал. Двуличен, неискрен е.
Ти го караш в пътя, то върви в трънето. Диал. За неразбран, вироглав човек.
ВЪ`РВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Прокарвам през нещо връв, конец, ластик и др.; навървям. Няма какво да прави, та отвори уста да одумва и той де кой му попадне .. — всичко, от което по-рано от дън сърце се е отвръщал и не е искал да го слуша, сега едно по едно го сбира сякаш на връв да го върви. П. Тодоров, И I, 130.
ВЪ`РВЯ СЕ несв., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. За много хора, животни — вървя непрекъснато, един след друг; нижа се, провървявам се. Макар и да е отдалечено от външния свят със стръмни баири, външният свят изглежда, че бързо е подушил селцето, и лека-полека почнали да се вървят акцизни, бирници. Й. Радичков, ББ, 113. Долу под варненските високи стени, дето ся вървеше множество народ .. [Петър] едва сполучи да познае едного пътника. Ил. Блъсков, ИС, 40.
ВЪ`РГА ж. Диал. 1. Подутина, оток върху тялото в резултат на удар.
2. Израстък върху тяло на животно или върху стъбло на растение. Има някаква върга на шията. Ст. Младенов, БТР I, 352.
3. Удебелен топчест край на тояга, сопа и под. Тояга с върга.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪРГА`ЛЯМ, -яш, несв., прех. Разг. Търкалям, преобръщам, валям нещо; върдалям. После грабна парцал, набучен на една тояга, натопи го в котел с вода и го пъхна в пещта. Въргаляше го насам-нататък, а мокрият парцал съскаше и под него се дигаха облачета бяла пара. П. Стъпов, ЖН, 188-189. Тоя път песента му преминаваше в някакво мърморене или в глух грохот, като че въргаля орехи в устата. Ст. Даскалов, ВМ, 14. Какъв ли бързей с водопади бурни / въргалял, мелил скалната река, / дордето канарите тук катурне / огладени, закръглени така? Бл. Димитрова, Л, 28. // Валям нещо в нечистотия, замърсявам нещо. въргалям се страд.
ВЪРГА`ЛЯМ СЕ несв., непрех. Разг. Търкалям се, преобръщам се, валям се; върдалям се. Виждам странна фигура на слабичък, невисок човек. Сякаш се е въргалял в брашно. Не само дрехите, но и лицето и косата му са полепнали с бял прах. П. Дертлиев, ДП, 85. Едни от другарките й лижеха с червените си езичета ситен снежец, други се биеха с топки: момчетата пък се въргаляха в пресния сняг и заприличваха на бели мечки. Ст. Даскалов, БП, 110. Ще направя голяма сватба, всички живущи в селището ще се въргалят пияни около бараките и по поляните, две бъчви с вино ще докарам! Сл. Македонски, ЕЗС, 86. // Търкалям се в нещо нечисто; замърсявам се. Ходеше неумит и бос по селските улици, където се въргаляха свинете и кучетата. Сл. Трънски, Н, 139. В коридора до входната врата от внесения сняг циментът се беше превърнал в плитко и кално блато, по него се въргаляха угарки. В. Нешков, Н, 91.
ВЪРГА`ЛЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от въргалям и от въргалям се; върдаляне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪРГАЛЯ`СТ???, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Валчест.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪ`РГАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Хвърлям. Образът на сянката бива както спротив образа на тялото, что връга сянка, така и спротив големината на тялото, което свети и спротив мястото, отдето свети. Й. Груев, Ф (превод), 22. въргам се страд.
ВЪ`РГАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Хвърлям се. Плеже едва умее да плува, но без да му мисли много, той ся върга в самий бързей. С. Радулов, ГМП (превод), 107.
ВЪ`РГАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от въргам и от въргам се; хвърляне.
ВЪРДА`ЛЯМ, -яш, несв., прех. Разг. Въргалям. — Животно [кучето] трябва да се обича — говореше той [Грашев], докато върдаляше гальовно черната жива топка. Д. Фучеджиев, Р, 260. върдалям се страд.
ВЪРДАЛЯМ СЕ несв., непрех. Разг. Въргалям се. В джоба му се върдаляха няколко камъчета, приготвени отдавна. К. Калчев, СТ, 58. Ситни като врабчета дечурлига .. се върдаляха из прахуляка. Елин Пелин, Съч. IV, 106.
ВЪРДА`ЛЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от върдалям и от върдалям се; въргаляне. Отново се вкопчеха настървено. От върдалянето по неравната земя Пенко си беше ударил и разкървавил носа. П. Здравков, НД, 129.
ВЪ`РЖА1. Вж. връзвам1 и връзувам1
ВЪ`РЖА2. Вж. връзвам2 и връзувам2.
ВЪРЗА`ЛКА ж. 1. Диал. Връв за връзване на нещо около тялото, обикн. на гащи (Ст. Младенов, БТР).
2. Диал. Нещо за връзване на един предмет о друг. Той [висящият мост] е заякнат на скалата с петдесет и шест вързалки от железен тел. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 25.
3. Остар. Вратовръзка; вързанка. Японец, облечен в фрак, с бяла жилетка и бяла вързалка. Ст. Младенов, БТР I, 398.
