Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/239“
(→Коригирана) |
|||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | тежка разтегателна маса, преголяма за стаята | + | тежка разтегателна маса, преголяма за стаята и когато е неразтегната. В пролуките между леглата и в ъгъла между скрина и прозореца бяха впъхнати плюшени фотьойли. |
| − | + | — Взеха ми апартаментите, виж сега къде се завирам! — като че се оправдаваше бай Никой за неугледната си домашна обстановка. | |
— Нали живееш сам? Нямаш квартиранти? | — Нали живееш сам? Нямаш квартиранти? | ||
— Нямам. | — Нямам. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— Какво ще пиеш, бай Герасиме? — застана той пред скрина в очакване да узнае желанието на госта си. | — Какво ще пиеш, бай Герасиме? — застана той пред скрина в очакване да узнае желанието на госта си. | ||
— Предпочитам нещо по-слабичко... вермут ако имаш. | — Предпочитам нещо по-слабичко... вермут ако имаш. | ||
| − | — Имам. Сега съм кръчмарски човек, я! — извади той шишета и прибори и ги | + | — Имам. Сега съм кръчмарски човек, я! — извади той шишета и прибори и ги занарежда на масата. — Аз съм мастичар. Не обичам сладките питиета — излезе той до кухнята, за да донесе хляб и закуски. |
| − | Герасим Ранков отново си помисли за бай Никой, че от момента, когато е прекъснал главният труд в живота му — търговията | + | Герасим Ранков отново си помисли за бай Никой, че от момента, когато е прекъснал главният труд в живота му — търговията — той е престанал да има облика на пълноценен човек, превърнал се е в нищожество, в нещо друго, не свое, без специфичното за труда и общественото му положение достойнство, а смален и безформен... смлян на трици! |
Когато се върна с подноса закуски, бай Никой започна ухилено: | Когато се върна с подноса закуски, бай Никой започна ухилено: | ||
| − | — Слушай да ти разправя един виц : | + | — Слушай да ти разправя един виц: |
"Гарабед среща Хампарцум нещастен. | "Гарабед среща Хампарцум нещастен. | ||
— Какво ти е бе, Хампарцум? — пита го. | — Какво ти е бе, Хампарцум? — пита го. | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
— Не думай бе! — извиква Гарабед и хуква. | — Не думай бе! — извиква Гарабед и хуква. | ||
— Чакай, Гарабед, какво ти стана? | — Чакай, Гарабед, какво ти стана? | ||
| − | — Бягам в | + | — Бягам в къщи — казва. — Жена ми е бременна и чете „Али Баба и четиридесетте разбойници“! |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:41, 28 септември 2015
Страницата е проверена
