Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/575“
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио 8а) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>ми е мястото — станах горски работник.</i> | + | <i>ми е мястото — станах горски работник.</i> В. Ченков, ПС, 77. <i>Костадин си казваше: „Сигурно пак гласят някой събор да свалят дружбашите.“ Не можеше да се начуди на братовата си готовност да се въвира в политиката.</i> Ем. Станев, ИК III, 196. |
| − | + | ◇ <b>Въвирам / въвра в миша дупка</b> <i>някого.</i> <i>Разг.</i>; <b>Въвирам / въвра в кучи (кучешки) гъз</b> <i>някого.</i> <i>Разг. Грубо.</i>; <b>Въвирам / въвра в кози рог</b> <i>някого.</i> <i>Диал.</i> 1. Нахоквам много остро, жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам го, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден. | |
| − | + | <b>Въвирам / въвра в очи<те> (носа)</b> <i>на някого нещо.</i> <i>Разг.</i> 1. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. някакъв документ) като доказателство за правотата, истинността на нещо. <i>След като му въврях в очите удостоверението, той отстъпи.</i> 2. Казвам на някого някакъв факт, с който му доказвам, че не е прав. <i>— Стига ми въвира в носа това дете. Знам, че съм виновен за него.</i> 3. Настойчиво и досадно непрекъснато казвам, изтъквам на някого нещо или напомням, натяквам на някого за нещо или за някого. <i>Беше ни втръснало да ни обучават, да ни се въвира в очи, непрекъснато от всяка страница на вестниците, .. на учебниците, че повечето големи световни открития са дело на .. руски откриватели.</i> Г. Данаилов, ДС, 211. <i>Дано не те види от някъде Мита — Кехайовата щерка. — Стига ми си въвирал тая Мита в очите.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 6. <i>— Лукан е добро момче. Знам, че ти го обичаш. Тя ми каза със злост: — Откъде накъде ми въвираш в очите тоя Лукан?</i> Елин Пелин, Съч. II, 62. | |
| − | + | <b>Въвирам се / въвра се в очи<те></b> <i>на някого.</i> <i>Разг.</i> Натрапвам се, налагам се на някого. <i>Странен човек бе тоя Припрянов — колкото по-въздържан, по-надменен беше поручикът, толкова по` се привързваше към него; търсеше му дружбата, въвираше се в очите му.</i> Ил. Волен, НС, 97. | |
| − | + | <b>Въвирам се / въвра се в устата на вълка (на звяра)</b>. <i>Разг.</i> Постъпвам така, че сам се излагам на голяма опасност, която идва от страна на някого. | |
| − | <b> | + | <b>Въвирам си / въвра си носа (гагата, муцуната)</b> <i>някъде</i>; <b>въвирам / въвра нос</b> <i>някъде.</i> <i>Разг.</i>; <b>Въвирам си / въвра си главата</b> <i>някъде.</i> <i>Диал.</i> Меся се, бъркам се там, където не трябва, не е желано или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. <i>Той като на себе си каза: — Тоя господин почна да си въвира гагата там, където не му е работата, иска много да знае…</i> Д. Спространов, С, 228. <i>— Нали е мома… преструвки! / Жълтий Кукуряк зловолно / се обади и промъмра: / знам аз за какво е болна! / „Ти мълчи! Незван, неканен, / нос навсякъде въвираш — / сопна му се ядно Клинът.“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, |
| − | — | + | — Други форми: <em>вови`рам</em> (остар. и диал.), <em>вви`рам</em> (диал.). |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> въвирам <i>и от</i> въвирам се. | ||
| − | <b>ВЪВЛЕКА`</b>. Вж. въвличам. | + | — Друга (остар. и диал.) форма: <em>вови`ране</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВЛЕКА`</b>. Вж. <em>въвличам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВЛИ`ЧАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въвлека`</b>, въвлече`ш, <i>мин. св.</i> въвля`кох, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвля`къл, -кла, -кло, <i>мн.</i> въвле`кли, <i>прич. мин. страд.</i> въвле`чен, <i>св., прех.</i> 1. Като влача нещо (обикн. тежко), вкарвам го да влезе или да се вмести някъде; втътрям, завличам. <i>Две мравки теглят едно зърно и го въвличат в една цепнатина.</i> Н. Хайтов, ШГ, 183. | ||
| − | + | 2. Като влача, дърпам с усилие някого, принуждавам го да влезе някъде. <i>Бае Вездесъщов ме хвана под ръка и се` така весел и усмихнат ме въвлече в кафенето.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 209. <i>Той се ръкува с него, прегърна го даже и като не преставаше да говори, въвлече го в своя кабинет.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 421. | |
| − | + | 3. Въздействам на някого и неусетно го привличам да участва в нещо (обикн. нежелателно, опасно и под.). <i>Желанието му да поговорят насаме се видя на инженера съвсем нередно и нечисто, нещо като начало на някакъв заговор, в който се опитваха да го въвлекат, и той наежен се приготви за отбрана.</i> Ив. Мартинов, М, 8. <i>Тя се тревожеше за мъжа си и се укоряваше. Не трябваше да го въвлича в конспиративна работа! Той беше изнежен, плашлив.</i> Л. Дилов, ПБД, 63. <i>— Господин Стефанов, оставете зет ми на мира — умоляващо каза Костакев. — Не го въвличайте в опасната си игра, за да не пострада домът ми.</i> X. Русев, ПЗ, 237. | |
| − | + | 4. С предл. <em>в</em> и в съчет. със същ. като <em>беда</em>, <em>опасност</em>, <em>грях</em> и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено от съществителното; вкарвам. <i>— Какъв народ! .. Не протяга ръка да проси, да моли .. Не проклина и съди тези, които са го въвлекли в такава обща и безмерна несрета.</i> Д. Талев, ГЧ, 340. <i>Мислех да ти поискам на сутринта пари, за да го [жакета] взема обратно, но ми беше съвестно. Малко ли го въвлякох в борчове, помислих си, и не посмях…</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 63. <i>Мъдростта / нас вярно поучава, като казва, / че в грях въвличат нази три неща: / злост, невъздържност, зверски страсти диви.</i> К. Величков, Ад (превод), 104. <b>въвличам се</b>, <b>въвлека се</b> <i>страд.</i> <i>С действията си управниците на България спомагат да се разшири сферата на войната на Балканите и да се въвлече България в нея.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВЛИ`ЧАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>въвлека` се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Увличам се. <i>Защо ние тъй сладко се топим, кога четем Херман и Доротея, защо се толкова въвличаме, когато гледаме Ромео и Юлия?</i> Хр. Белчев, Избр. съч., 100. | ||
| − | + | — Друга (остар.) форма: <em>вовли`чам</em>. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 23:39, 16 март 2015
ми е мястото — станах горски работник. В. Ченков, ПС, 77. Костадин си казваше: „Сигурно пак гласят някой събор да свалят дружбашите.“ Не можеше да се начуди на братовата си готовност да се въвира в политиката. Ем. Станев, ИК III, 196.
◇ Въвирам / въвра в миша дупка някого. Разг.; Въвирам / въвра в кучи (кучешки) гъз някого. Разг. Грубо.; Въвирам / въвра в кози рог някого. Диал. 1. Нахоквам много остро, жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам го, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден.
Въвирам / въвра в очи<те> (носа) на някого нещо. Разг. 1. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. някакъв документ) като доказателство за правотата, истинността на нещо. След като му въврях в очите удостоверението, той отстъпи. 2. Казвам на някого някакъв факт, с който му доказвам, че не е прав. — Стига ми въвира в носа това дете. Знам, че съм виновен за него. 3. Настойчиво и досадно непрекъснато казвам, изтъквам на някого нещо или напомням, натяквам на някого за нещо или за някого. Беше ни втръснало да ни обучават, да ни се въвира в очи, непрекъснато от всяка страница на вестниците, .. на учебниците, че повечето големи световни открития са дело на .. руски откриватели. Г. Данаилов, ДС, 211. Дано не те види от някъде Мита — Кехайовата щерка. — Стига ми си въвирал тая Мита в очите. К. Петканов, ЗлЗ, 6. — Лукан е добро момче. Знам, че ти го обичаш. Тя ми каза със злост: — Откъде накъде ми въвираш в очите тоя Лукан? Елин Пелин, Съч. II, 62.
Въвирам се / въвра се в очи<те> на някого. Разг. Натрапвам се, налагам се на някого. Странен човек бе тоя Припрянов — колкото по-въздържан, по-надменен беше поручикът, толкова по` се привързваше към него; търсеше му дружбата, въвираше се в очите му. Ил. Волен, НС, 97.
Въвирам се / въвра се в устата на вълка (на звяра). Разг. Постъпвам така, че сам се излагам на голяма опасност, която идва от страна на някого.
Въвирам си / въвра си носа (гагата, муцуната) някъде; въвирам / въвра нос някъде. Разг.; Въвирам си / въвра си главата някъде. Диал. Меся се, бъркам се там, където не трябва, не е желано или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. Той като на себе си каза: — Тоя господин почна да си въвира гагата там, където не му е работата, иска много да знае… Д. Спространов, С, 228. — Нали е мома… преструвки! / Жълтий Кукуряк зловолно / се обади и промъмра: / знам аз за какво е болна! / „Ти мълчи! Незван, неканен, / нос навсякъде въвираш — / сопна му се ядно Клинът.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I,
— Други форми: вови`рам (остар. и диал.), вви`рам (диал.).
ВЪВИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въвирам и от въвирам се.
— Друга (остар. и диал.) форма: вови`ране.
ВЪВЛЕКА`. Вж. въвличам.
ВЪВЛИ`ЧАМ, -аш, несв.; въвлека`, въвлече`ш, мин. св. въвля`кох, прич. мин. св. деят. въвля`къл, -кла, -кло, мн. въвле`кли, прич. мин. страд. въвле`чен, св., прех. 1. Като влача нещо (обикн. тежко), вкарвам го да влезе или да се вмести някъде; втътрям, завличам. Две мравки теглят едно зърно и го въвличат в една цепнатина. Н. Хайтов, ШГ, 183.
2. Като влача, дърпам с усилие някого, принуждавам го да влезе някъде. Бае Вездесъщов ме хвана под ръка и се` така весел и усмихнат ме въвлече в кафенето. Елин Пелин, Съч. IV, 209. Той се ръкува с него, прегърна го даже и като не преставаше да говори, въвлече го в своя кабинет. Ст. Дичев, ЗС I, 421.
3. Въздействам на някого и неусетно го привличам да участва в нещо (обикн. нежелателно, опасно и под.). Желанието му да поговорят насаме се видя на инженера съвсем нередно и нечисто, нещо като начало на някакъв заговор, в който се опитваха да го въвлекат, и той наежен се приготви за отбрана. Ив. Мартинов, М, 8. Тя се тревожеше за мъжа си и се укоряваше. Не трябваше да го въвлича в конспиративна работа! Той беше изнежен, плашлив. Л. Дилов, ПБД, 63. — Господин Стефанов, оставете зет ми на мира — умоляващо каза Костакев. — Не го въвличайте в опасната си игра, за да не пострада домът ми. X. Русев, ПЗ, 237.
4. С предл. в и в съчет. със същ. като беда, опасност, грях и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено от съществителното; вкарвам. — Какъв народ! .. Не протяга ръка да проси, да моли .. Не проклина и съди тези, които са го въвлекли в такава обща и безмерна несрета. Д. Талев, ГЧ, 340. Мислех да ти поискам на сутринта пари, за да го [жакета] взема обратно, но ми беше съвестно. Малко ли го въвлякох в борчове, помислих си, и не посмях… М. Грубешлиева, ПИУ, 63. Мъдростта / нас вярно поучава, като казва, / че в грях въвличат нази три неща: / злост, невъздържност, зверски страсти диви. К. Величков, Ад (превод), 104. въвличам се, въвлека се страд. С действията си управниците на България спомагат да се разшири сферата на войната на Балканите и да се въвлече България в нея.
ВЪВЛИ`ЧАМ СЕ несв.; въвлека` се св., непрех. Остар. Увличам се. Защо ние тъй сладко се топим, кога четем Херман и Доротея, защо се толкова въвличаме, когато гледаме Ромео и Юлия? Хр. Белчев, Избр. съч., 100.
— Друга (остар.) форма: вовли`чам.
