Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/202“
Zweinstein (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
Zweinstein (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | му създаваше чувството, че има дом, където да се подслони!... Нино забърза към пристанището, за да провери кога заминава корабът за Каварна. | |
До тръгването на кораба имаше близо три часа. Нино Русев реши да походи из града. Тръгна радостно нагоре по чистите улици, като оглеждаше хората и познатите му къщи. Искаше му се да срещне някой приятел просто за да му се похвали, че е вече свободен. Мина през площада „Мусалла“ и без предварително да беше решил, той се насочи към мъжката гимназия, която винаги му бе приличала на старинен замък, и обичаше да минава край нея, да я погледа. Там, зад гимназията, на улица „Опълченска“ се намираше родната му къща. | До тръгването на кораба имаше близо три часа. Нино Русев реши да походи из града. Тръгна радостно нагоре по чистите улици, като оглеждаше хората и познатите му къщи. Искаше му се да срещне някой приятел просто за да му се похвали, че е вече свободен. Мина през площада „Мусалла“ и без предварително да беше решил, той се насочи към мъжката гимназия, която винаги му бе приличала на старинен замък, и обичаше да минава край нея, да я погледа. Там, зад гимназията, на улица „Опълченска“ се намираше родната му къща. | ||
Нино стигна до улицата и поспря да погледа отдалеч къщицата. Отдалеч, защото се боеше да не би вуйчо му да е в къщи и да го види. Стара, едноетажна, къщата се тулеше в дъното на оскъдно дворче, скрита зад смокинови храсти и две дървета райски ябълки. Тук бе преживял Нино петнайсет години с родителите си. Тук научи за техния разстрел при битката на отряда им в Кипренската гора. Тук преминаха и тъжните години до края на войната при вуйчовата му жена — добрата, но все пак чужда жена. Ето я и улицата на игрите с махленските другари. Улицата на гимназията, в която бе учил. Улицата на първата му любов със съседското момиче Дора Павлова... Всяко кътче тук му беше мило, пълно със спомени. | Нино стигна до улицата и поспря да погледа отдалеч къщицата. Отдалеч, защото се боеше да не би вуйчо му да е в къщи и да го види. Стара, едноетажна, къщата се тулеше в дъното на оскъдно дворче, скрита зад смокинови храсти и две дървета райски ябълки. Тук бе преживял Нино петнайсет години с родителите си. Тук научи за техния разстрел при битката на отряда им в Кипренската гора. Тук преминаха и тъжните години до края на войната при вуйчовата му жена — добрата, но все пак чужда жена. Ето я и улицата на игрите с махленските другари. Улицата на гимназията, в която бе учил. Улицата на първата му любов със съседското момиче Дора Павлова... Всяко кътче тук му беше мило, пълно със спомени. | ||
В работната сутрин по улицата почти не се виждаха минувачи. Една старица се появи да изтърси покривка из прозореца на съседната къща и се прибра. В по-долен двор играеха тихо две момиченца. Само в обградения с високи железни плетеници просторен двор на гимназията бе шумно. Там учениците, пуснати в междучасие, се гонеха и подвикваха, събираха се на групи и разговаряха разгорещено, тук-там някои се разхождаха, като преговаряха уроците си за предстоящия час. | В работната сутрин по улицата почти не се виждаха минувачи. Една старица се появи да изтърси покривка из прозореца на съседната къща и се прибра. В по-долен двор играеха тихо две момиченца. Само в обградения с високи железни плетеници просторен двор на гимназията бе шумно. Там учениците, пуснати в междучасие, се гонеха и подвикваха, събираха се на групи и разговаряха разгорещено, тук-там някои се разхождаха, като преговаряха уроците си за предстоящия час. | ||
| − | Три години вече Нино не бе идвал тук. Струваше му се много далечно времето, когато улицата, къщите, хората му бяха близки, свои. Този любим кът от града сега му изглеждаше недостъпен, изгубен завинаги за него. Изпитваше | + | Три години вече Нино не бе идвал тук. Струваше му се много далечно времето, когато улицата, къщите, хората му бяха близки, свои. Този любим кът от града сега му изглеждаше недостъпен, изгубен завинаги за него. Изпитваше |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 21:23, 4 март 2015
Страницата е проверена
