Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/12“
(→Одобрена) |
|||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— „Ти си инженер-геолог, стар специалист по полезните изкопаеми и по дестилацията на нефта...“ Разбираш ли, събират старите специалисти, трябват им хора. Изпращат ми и пари за път... | — „Ти си инженер-геолог, стар специалист по полезните изкопаеми и по дестилацията на нефта...“ Разбираш ли, събират старите специалисти, трябват им хора. Изпращат ми и пари за път... | ||
Той сложи очилата си, за да види по израза на нейното лице дали успя да я убеди. Стори му се чудно, че тя не го гледаше с познатите му очи — пълни със страх, грижа, преданост и едновременно с това мнителни и ревниви. Още по-необяснимо му се видя, че тя сама го подкани: | Той сложи очилата си, за да види по израза на нейното лице дали успя да я убеди. Стори му се чудно, че тя не го гледаше с познатите му очи — пълни със страх, грижа, преданост и едновременно с това мнителни и ревниви. Още по-необяснимо му се видя, че тя сама го подкани: | ||
| − | + | — Щом ще заминаваш, стани да изтеглиш парите. Утре е празник. | |
| − | + | — Да, сега... Дигни ме да се облека, че ми се мае главата. | |
| − | + | Жужа пое от закачалката зад вратата дългия му вълнен халат и когато му го отнесе на леглото, изви с отвращение глава: | |
— Ох, Апостол, колко лошо миришеш. Главата ме заболява. | — Ох, Апостол, колко лошо миришеш. Главата ме заболява. | ||
— Ти си виновна. Казах ти да ме спираш, когато се запия. Пак не можах да спя. Цяла нощ съм се въртял. Взех алонал. | — Ти си виновна. Казах ти да ме спираш, когато се запия. Пак не можах да спя. Цяла нощ съм се въртял. Взех алонал. | ||
Версия от 09:30, 30 януари 2015
Корекцията на страницата е одобрена
