Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/370“
(→Одобрена) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | сигурна, страховете я напуснаха. Започна отново да живее, както бе научена през дългите години на скитанията с бащата-дипломат из чужбина. Обличаше се тъй, че винаги да изглежда като излязла току-що от последния моден калъп. Дори когато отиваше на работа в козметичния салон (тя продължи да работи и във Варна), биваше тъй нагласена, като да работеше в театър или в нощно заведение. Всичко в нея беше пикантно: дрехи, безупречно направена коса, вежди, клепки, устни, нокти. Привлекателна по характер, винаги учтива и весела, тя правеше с великолепните си ръце тъй наричан „френски масаж“ — по-различен от масажите на другите | + | сигурна, страховете я напуснаха. Започна отново да живее, както бе научена през дългите години на скитанията с бащата-дипломат из чужбина. Обличаше се тъй, че винаги да изглежда като излязла току-що от последния моден калъп. Дори когато отиваше на работа в козметичния салон (тя продължи да работи и във Варна), биваше тъй нагласена, като да работеше в театър или в нощно заведение. Всичко в нея беше пикантно: дрехи, безупречно направена коса, вежди, клепки, устни, нокти. Привлекателна по характер, винаги учтива и весела, тя правеше с великолепните си ръце тъй наричан „френски масаж“ — по-различен от масажите на другите козметички, затова си имаше своя клиентела и жените чакаха с часове ред при нея. |
Така майката беше решила „да живее за себе си“ и към своята дъщеря започна да проявява все по-малък интерес и грижи. | Така майката беше решила „да живее за себе си“ и към своята дъщеря започна да проявява все по-малък интерес и грижи. | ||
Пастрокът, около петдесетгодишен, син на старо търговско семейство от Варна, беше един досаден човек. Той говореше тържествено и за най-незначителните неща, държеше се винаги официално дори с домашните си. За него всички хора бяха чужди, дори жена му, въпреки че я харесваше и се гордееше с хубостта и`. А Нели му беше не само чужда, но към нея той проявяваше неприкрита враждебност — без особени причини, просто заради неудобствата, които му създаваха дори съвсем малките вече грижи на жена му към нея. Всички душевни и умствени интереси на този човек бяха насочени към самия него и всяко отклоняване на вниманието му извън неговите занимания и удобства го правеше заядлив и зъл. | Пастрокът, около петдесетгодишен, син на старо търговско семейство от Варна, беше един досаден човек. Той говореше тържествено и за най-незначителните неща, държеше се винаги официално дори с домашните си. За него всички хора бяха чужди, дори жена му, въпреки че я харесваше и се гордееше с хубостта и`. А Нели му беше не само чужда, но към нея той проявяваше неприкрита враждебност — без особени причини, просто заради неудобствата, които му създаваха дори съвсем малките вече грижи на жена му към нея. Всички душевни и умствени интереси на този човек бяха насочени към самия него и всяко отклоняване на вниманието му извън неговите занимания и удобства го правеше заядлив и зъл. | ||
Третият, който трябваше да участвува в решаването на въпроса какво да прави Нели сега, беше вуйчото д-р Данаил Пенков. Той беше около четирсетгодишен, също хубав като сестрите си — строен, с широко, охранено лице и бляскави черни очи, леко посребрена къдрава коса, — но отпуснат, преситен, човек без добри помисли, отрицател на всичко и всички. | Третият, който трябваше да участвува в решаването на въпроса какво да прави Нели сега, беше вуйчото д-р Данаил Пенков. Той беше около четирсетгодишен, също хубав като сестрите си — строен, с широко, охранено лице и бляскави черни очи, леко посребрена къдрава коса, — но отпуснат, преситен, човек без добри помисли, отрицател на всичко и всички. | ||
| − | Тримата бяха разположени в големия хол на старата самостоятелна къща, останала наследство на инженера от баща му. Високият еркер на хола беше закрит с тежки, | + | Тримата бяха разположени в големия хол на старата самостоятелна къща, останала наследство на инженера от баща му. Високият еркер на хола беше закрит с тежки, червени, плюшени завеси, мeбeлировката — от старинни кресла и столове, диван, голям и пълен с порцеланови и кристални прибори бюфет, масивна маса в средата. Но в |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 19:43, 25 септември 2015
Корекцията на страницата е одобрена
