Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/454“
Mister sou (беседа | приноси) м (dimo5B) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>или врачар и врачка или врачарка.</i> Знан., | + | <i>или врачар и врачка или врачарка.</i> Знан., 1875, бр. 17, 271. |
| − | |||
| − | 1875, бр. 17, 271. | ||
---- | ---- | ||
<b>ВРАЧА`РКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Врачка. | <b>ВРАЧА`РКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Врачка. | ||
| Ред 7: | Ред 5: | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАЧБА</b> <i>ж. Диал.</i> Врачуване (в 1 знач.). | + | <b>ВРАЧБА`</b> <i>ж. Диал.</i> Врачуване (в 1 знач.). |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| Ред 13: | Ред 11: | ||
<b>ВРА`ЧЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който се отнася до врач (в 1 и 2 знач.) | <b>ВРА`ЧЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който се отнася до врач (в 1 и 2 знач.) | ||
| − | ◇ Врачев ден. Народен празник на светите врачове Козма и Дамян (1 юли и 1 ноември). | + | ◇ <b>Врачев ден</b>. Народен празник на светите врачове Козма и Дамян (1 юли и 1 ноември). |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский, язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский, язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРА`ЧКА</b> <i>ж.</i> 1. Жена, която гадае на боб, карти и под. и прави магии; гадателка, гледачка. <i>Баба му, цял град го знае, на времето си врачка и билярка е била, нощно време месеца от небето е сваляла и в корито го е къпала.</i> Чудомир, Избр. пр, 270. <i>Мама, която вярваше на врачки, сама хвърли боба, но нещо не остана доволна.</i> Ал. Гетман, НС, 9. <i>Напоследък Чардаклиева беше тръгнала по врачки и ясновидки.</i> Д. Кисьов, Щ, 337. <i>Аз не разбирам хората, които / отиват при гадатели и врачки / и с бобени зърна и хороскопи / се мъчат да открият що ги чака / във бъдещите дни | + | <b>ВРА`ЧКА</b> <i>ж.</i> 1. Жена, която гадае на боб, карти и под. и прави магии; гадателка, гледачка. <i>Баба му, цял град го знае, на времето си врачка и билярка е била, нощно време месеца от небето е сваляла и в корито го е къпала.</i> Чудомир, Избр. пр, 270. <i>Мама, която вярваше на врачки, сама хвърли боба, но нещо не остана доволна.</i> Ал. Гетман, НС, 9. <i>Напоследък Чардаклиева беше тръгнала по врачки и ясновидки.</i> Д. Кисьов, Щ, 337. <i>Аз не разбирам хората, които / отиват при гадатели и врачки / и с бобени зърна и хороскопи / се мъчат да открият що ги чака / във бъдещите дни.</i> А. Далчев, С, 124. <i>Често аз отивах да си глядам на врачка за кой ще ся падне на честта ми.</i> Д. Войников, РК, 28. |
| − | 2. Жена, която лекува с врачуване, с баене, с билки; лечителка. <i>Минаха два, три, четири дни, откакто врачката й беше баяла, но вместо да се почувствува по-добре, тя вече не можеше да се движи из къщи.</i> ВН, 1952, бр. 165, 4. <i>— От какво се оплакваш? | + | 2. Жена, която лекува с врачуване, с баене, с билки; лечителка. <i>Минаха два, три, четири дни, откакто врачката й беше баяла, но вместо да се почувствува по-добре, тя вече не можеше да се движи из къщи.</i> ВН, 1952, бр. 165, 4. <i>— От какво се оплакваш? — .. — Неволия, докторице, неволияя, — изправя се той, .. — И по врачки, и по баячки, и не бива и не бива .. Дърво — посочи той болния си крак.</i> Ст. Даскалов, ПЯ, 40-41. <i>Кадъната, при която искаше [Султана] да отиде, беше прочута врачка за женски болки.</i> Д. Талев, ЖС, 390. <i>За дълго врачките ще има в Каменград / извяхнати нозе да вържат и обтягат, / подпухнали меса со билки да налагат.</i> П. П. Славейков, КП ч. III, 178. <i>Ходи Никола дохожда, / води й врачки, знахари, / с разни я билки цериха.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942. |
3. <i>Остар. Книж.</i> Лекарка. <i>Българете не казват нито доктор, нито докторка, а казват врач .. или врачар и врачка или врачарка.</i> Знан., 1875, бр. 17, 271. | 3. <i>Остар. Книж.</i> Лекарка. <i>Българете не казват нито доктор, нито докторка, а казват врач .. или врачар и врачка или врачарка.</i> Знан., 1875, бр. 17, 271. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЧКА`</b> <i>ж. Диал.</i> Вратичка (в 1 знач.); вратца, вратица. <i>Бащината му къща като всички стари къщи, строени през годините на отоманското иго, имаше килер, през който, чрез малка врачка, „комшулук“, се излизаше вън.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 458-459. <i>Зад портата се чуха бързи думи на двама човека, ключът се зави в ключалката и малката врачка на портата се отвори.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 177. <i>През малката врачка, .., те влизаха в кръчмата.</i> Й. Йовков, ПГ, 105. <i>Гледа [Митко] кой влиза и излиза из задните врачка на механата, кого Стрезо черпи, срещу кого се смее.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 268. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРА`ЧКИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на врачка, отнася се до врачка. <i>Новият свещеник,.. попита в кръчмата за Боня, узна, че е врачкин син и каза дума: „Грехове ще има, майчини грехове .. трябва да го | + | <b>ВРА`ЧКИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на врачка, отнася се до врачка. <i>Новият свещеник, .. попита в кръчмата за Боня, узна, че е врачкин син и каза дума: „Грехове ще има, майчини грехове .. трябва да го причестя“.</i> А. Страшимиров, ЕД, 123. <i>Облог сме, дружки, чинили със Стоичка: / на врачкин гроб да иди нощем — там / да ми забучи хурката…</i> К. Христов, Избр. ст, 308. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАЧО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Диал.</i> Който се използва за лекуване; лековит. <i>Тях [недъгави и хили] една надежда ги крепи: когато семена / врачовни вилите низ въздуха разсеят, / над тях да паднат — и недъзи им | + | <b>ВРАЧО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Диал.</i> Който се използва за лекуване; лековит. <i>Тях [недъгави и хили] една надежда ги крепи: когато семена / врачовни вилите низ въздуха разсеят, / над тях да паднат — и недъзи им разсеят…</i> П. П. Славейков, КП ч. III, 59. <i>Врачовни треви или билки.</i> |
| − | |||
| − | III, 59. <i>Врачовни треви или билки.</i> | ||
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>враче`вен</em>, <em>враче`бен</em>. |
---- | ---- | ||
<b>ВРАЧО`ВНИК</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Врач (в 1 и 2 знач.). | <b>ВРАЧО`ВНИК</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Врач (в 1 и 2 знач.). | ||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Други форми: <em>враче`вник</em>, <em>враче`бник</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЧО`ВНИК</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> 1. Бакла. <i>Още от първо отделение аз лично обръщах с казмата градината зад къщата, в която мама садеше боб, лехи с чесън, врачовник, а по края бяха лехите с мерудия, момина сълза и зюмбюлите.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 25. |
| − | |||
| − | 1. Бакла. <i>Още от първо отделение аз лично обръщах с казмата градината зад къщата | ||
2. Зърна от бакла, които се използват за врачуване, гадаене (Ст. Младенов, БТР). | 2. Зърна от бакла, които се използват за врачуване, гадаене (Ст. Младенов, БТР). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЧО`ВНИК</b><sup>3</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Книга за врачуване, за гадаене. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАЧО`ВНИЦА</b> <i>ж. Диал</i>. | + | <b>ВРАЧО`ВНИЦА</b> <i>ж. Диал</i>. Вра`чка (в 1 и 2 знач.). <i>На майка ми дошло времето за раждане… Всички бабувачки, баялки, врачовници и още вретенарки на древния ни град Кула се трупали, ама нищо не могли да помогнат и само обявили баща ми за грешен.</i> Й. Вълчев, РЗ, 11. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <i>враче`вница</i>, <em>враче`бница</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАЧУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> и <i>прех.</i> | + | <b>ВРАЧУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> и <i>прех.</i> 1. Обикн. с предл. <em>на</em>. Узнавам, разкривам миналото или предсказвам бъдещето на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая, гледам. <i>На другия ден, разгеле, наминаха циганките Карабашка и Дзимбил. Мама ги затвори в собето и там трите дълго врачуваха на какво ли не.</i> Ал. Гетман, ВС, 9. <i>Отдясно край шосето имаше чешма. Край нея винаги стоеше някакъв кафеджия, който врачуваше.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 503. <i>При всяко жертвуване техните [на старите българи] жреци и мъдреци били длъжни да врачуват и предсказват каква чест очаква занапред тия, от които ся е приносила жертвата.</i> Д. Войников, КБИ, 20-21. |
| − | |||
| − | 1. Обикн. с предл. на. Узнавам, разкривам миналото или предсказвам бъдещето на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая, гледам. <i>На другия ден, разгеле, наминаха циганките Карабашка и Дзимбил. Мама ги затвори в собето и там трите дълго врачуваха на какво ли не.</i> Ал. Гетман, ВС, 9. <i>Отдясно край шосето имаше чешма. Край нея винаги стоеше някакъв кафеджия, който врачуваше.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 503. <i>При всяко жертвуване техните [на старите българи] жреци и мъдреци били длъжни да врачуват и предсказват каква чест очаква занапред тия, от които ся е приносила жертвата.</i> Д. Войников, КБИ, 20-21. | ||
Текуща версия към 02:58, 30 декември 2014
или врачар и врачка или врачарка. Знан., 1875, бр. 17, 271.
ВРАЧА`РКА ж. Остар. и диал. Врачка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАЧБА` ж. Диал. Врачуване (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до врач (в 1 и 2 знач.)
◇ Врачев ден. Народен празник на светите врачове Козма и Дамян (1 юли и 1 ноември).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский, язик, 1895.
ВРА`ЧКА ж. 1. Жена, която гадае на боб, карти и под. и прави магии; гадателка, гледачка. Баба му, цял град го знае, на времето си врачка и билярка е била, нощно време месеца от небето е сваляла и в корито го е къпала. Чудомир, Избр. пр, 270. Мама, която вярваше на врачки, сама хвърли боба, но нещо не остана доволна. Ал. Гетман, НС, 9. Напоследък Чардаклиева беше тръгнала по врачки и ясновидки. Д. Кисьов, Щ, 337. Аз не разбирам хората, които / отиват при гадатели и врачки / и с бобени зърна и хороскопи / се мъчат да открият що ги чака / във бъдещите дни. А. Далчев, С, 124. Често аз отивах да си глядам на врачка за кой ще ся падне на честта ми. Д. Войников, РК, 28.
2. Жена, която лекува с врачуване, с баене, с билки; лечителка. Минаха два, три, четири дни, откакто врачката й беше баяла, но вместо да се почувствува по-добре, тя вече не можеше да се движи из къщи. ВН, 1952, бр. 165, 4. — От какво се оплакваш? — .. — Неволия, докторице, неволияя, — изправя се той, .. — И по врачки, и по баячки, и не бива и не бива .. Дърво — посочи той болния си крак. Ст. Даскалов, ПЯ, 40-41. Кадъната, при която искаше [Султана] да отиде, беше прочута врачка за женски болки. Д. Талев, ЖС, 390. За дълго врачките ще има в Каменград / извяхнати нозе да вържат и обтягат, / подпухнали меса со билки да налагат. П. П. Славейков, КП ч. III, 178. Ходи Никола дохожда, / води й врачки, знахари, / с разни я билки цериха. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942.
3. Остар. Книж. Лекарка. Българете не казват нито доктор, нито докторка, а казват врач .. или врачар и врачка или врачарка. Знан., 1875, бр. 17, 271.
ВРАЧКА` ж. Диал. Вратичка (в 1 знач.); вратца, вратица. Бащината му къща като всички стари къщи, строени през годините на отоманското иго, имаше килер, през който, чрез малка врачка, „комшулук“, се излизаше вън. Г. Караславов, ОХ IV, 458-459. Зад портата се чуха бързи думи на двама човека, ключът се зави в ключалката и малката врачка на портата се отвори. Ив. Вазов, Съч. XIV, 177. През малката врачка, .., те влизаха в кръчмата. Й. Йовков, ПГ, 105. Гледа [Митко] кой влиза и излиза из задните врачка на механата, кого Стрезо черпи, срещу кого се смее. Ц. Церковски, Съч. III, 268.
ВРА`ЧКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на врачка, отнася се до врачка. Новият свещеник, .. попита в кръчмата за Боня, узна, че е врачкин син и каза дума: „Грехове ще има, майчини грехове .. трябва да го причестя“. А. Страшимиров, ЕД, 123. Облог сме, дружки, чинили със Стоичка: / на врачкин гроб да иди нощем — там / да ми забучи хурката… К. Христов, Избр. ст, 308.
ВРАЧО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Диал. Който се използва за лекуване; лековит. Тях [недъгави и хили] една надежда ги крепи: когато семена / врачовни вилите низ въздуха разсеят, / над тях да паднат — и недъзи им разсеят… П. П. Славейков, КП ч. III, 59. Врачовни треви или билки.
— Други форми: враче`вен, враче`бен.
ВРАЧО`ВНИК1, мн. -ци, м. Диал. Врач (в 1 и 2 знач.).
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Други форми: враче`вник, враче`бник.
ВРАЧО`ВНИК2, мн. няма, м. Диал. 1. Бакла. Още от първо отделение аз лично обръщах с казмата градината зад къщата, в която мама садеше боб, лехи с чесън, врачовник, а по края бяха лехите с мерудия, момина сълза и зюмбюлите. Ив. Хаджийски, БДНН II, 25.
2. Зърна от бакла, които се използват за врачуване, гадаене (Ст. Младенов, БТР).
ВРАЧО`ВНИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книга за врачуване, за гадаене.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРАЧО`ВНИЦА ж. Диал. Вра`чка (в 1 и 2 знач.). На майка ми дошло времето за раждане… Всички бабувачки, баялки, врачовници и още вретенарки на древния ни град Кула се трупали, ама нищо не могли да помогнат и само обявили баща ми за грешен. Й. Вълчев, РЗ, 11.
— Други форми: враче`вница, враче`бница.
ВРАЧУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. 1. Обикн. с предл. на. Узнавам, разкривам миналото или предсказвам бъдещето на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая, гледам. На другия ден, разгеле, наминаха циганките Карабашка и Дзимбил. Мама ги затвори в собето и там трите дълго врачуваха на какво ли не. Ал. Гетман, ВС, 9. Отдясно край шосето имаше чешма. Край нея винаги стоеше някакъв кафеджия, който врачуваше. Ем. Станев, ИК I и II, 503. При всяко жертвуване техните [на старите българи] жреци и мъдреци били длъжни да врачуват и предсказват каква чест очаква занапред тия, от които ся е приносила жертвата. Д. Войников, КБИ, 20-21.
