Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/471“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
_Вер. от гр. собств. — Друга форма: ахренин. | _Вер. от гр. собств. — Друга форма: ахренин. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХРЯНКА <i>ж. Диал.</i> Среднородопска българомохамеданка. _Друга форма: ахренка. | + | <b>АХРЯНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Среднородопска българомохамеданка. _Друга форма: ахренка. |
---- | ---- | ||
| − | АХТАПОД <i>м. Простонар.</i> Октопод. | + | <b>АХТАПОД</b> <i>м. Простонар.</i> Октопод. |
<i>— В една капка само от тая вода., се виждат да бъкат милиарди микроби.. Други като ахтаподи с дълги пипала и на върха на гпия пипала — куки, остри като въдици.</i> Й. Йовков, М, 33-34. <i>Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообра-зна и по-богата: Босната.. (ядки)..: Моще-то — няколко ахтапода.., накиснати във вино и печени на пепел.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. <i>Докато влезем в града гьонът на едина Икономов пантоф се отпра съвсем, а на моите носовете зяпнаха, като на ахта-под устата.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 221. | <i>— В една капка само от тая вода., се виждат да бъкат милиарди микроби.. Други като ахтаподи с дълги пипала и на върха на гпия пипала — куки, остри като въдици.</i> Й. Йовков, М, 33-34. <i>Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообра-зна и по-богата: Босната.. (ядки)..: Моще-то — няколко ахтапода.., накиснати във вино и печени на пепел.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. <i>Докато влезем в града гьонът на едина Икономов пантоф се отпра съвсем, а на моите носовете зяпнаха, като на ахта-под устата.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 221. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— Други форми: ахтопод и охтопод. | — Други форми: ахтопод и охтопод. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХТАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Търговец на дребни стоки за домашни потреби; ахтарин, ахтарджия. <i>През 1842 година Фотинов преседял няколко дена и в Търново. Ние не знаем подробно какво е вършил и проповядвал той там, но от едно писмо с дата 13 октомври, подписано от някой си Стефан Пенъович, ахтар, се вижда, че ще е говорил и заради някаква обща полза.</i> Йв. Шишманов, СбНУ XI, 670. <i>Та си станала майкя му, / накръст чаршия удари, / редом ахтаре попита, / та тражи биле омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Сто-яна.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 279. | + | <b>АХТАР</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Търговец на дребни стоки за домашни потреби; ахтарин, ахтарджия. <i>През 1842 година Фотинов преседял няколко дена и в Търново. Ние не знаем подробно какво е вършил и проповядвал той там, но от едно писмо с дата 13 октомври, подписано от някой си Стефан Пенъович, ахтар, се вижда, че ще е говорил и заради някаква обща полза.</i> Йв. Шишманов, СбНУ XI, 670. <i>Та си станала майкя му, / накръст чаршия удари, / редом ахтаре попита, / та тражи биле омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Сто-яна.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 279. |
— От араб. през тур. aktar, attar. | — От араб. през тур. aktar, attar. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХТАРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и <i>Остар.</i> и <i>диал. Прил. от</i> ахтарджия. | + | <b>АХТАРДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и <i>Остар.</i> и <i>диал. Прил. от</i> ахтарджия. |
---- | ---- | ||
| − | АХТАРДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ахтар; ахтарин. <i>Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци, ахтарджии.. и най-после слугите за авджийските кучета и соколи.</i> Ц. Гинчев, ГК, 145. | + | <b>АХТАРДЖИ`Я</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ахтар; ахтарин. <i>Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци, ахтарджии.. и най-после слугите за авджийските кучета и соколи.</i> Ц. Гинчев, ГК, 145. |
— От тур. aktarci. | — От тур. aktarci. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХТАРИН, <i>мн.,</i> ахтари, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ахтар; ахтарджия. <i>Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлу-пените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и кдзите стада смесени, и ахтаринът един за всички.</i> А. Христофоров, А, 112. <i>Те</i> [туркините] <i>излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна.</i> К. Константинов, ППГ, 23. | + | <b>АХТАРИН</b>, <i>мн.,</i> ахтари, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ахтар; ахтарджия. <i>Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлу-пените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и кдзите стада смесени, и ахтаринът един за всички.</i> А. Христофоров, А, 112. <i>Те</i> [туркините] <i>излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна.</i> К. Константинов, ППГ, 23. |
---- | ---- | ||
| − | АХТАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който се отнася до ахтар. <i>Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли., или на оня чудесен мост с покрив,.., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки.</i> К. Константинов, ППГ, 300-301. <i>Ахтарска чаршия.</i> | + | <b>АХТАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който се отнася до ахтар. <i>Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли., или на оня чудесен мост с покрив,.., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки.</i> К. Константинов, ППГ, 300-301. <i>Ахтарска чаршия.</i> |
471 | 471 | ||
---- | ---- | ||
| − | АХРЯНКА | + | <b>АХРЯНКА</b> |
---- | ---- | ||
| − | АХТАРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Занятие на ахтар. | + | <b>АХТАРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Занятие на ахтар. |
А-ХУ <i>междум. Разг.</i> За наподобяване на звук, издаван при кашлица. <i>Но изведнъж нещо захриптя в широките гърди на заспалия, наду го внезапна кашлица. Размърда се той, избухна: —А-ху! А-ху!</i> Д. Талев, И, 27. | А-ХУ <i>междум. Разг.</i> За наподобяване на звук, издаван при кашлица. <i>Но изведнъж нещо захриптя в широките гърди на заспалия, наду го внезапна кашлица. Размърда се той, избухна: —А-ху! А-ху!</i> Д. Талев, И, 27. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХУ-ИХУ <i>междум.</i> 1. Подвикване при игра, танец. | + | <b>АХУ-ИХУ</b> <i>междум.</i> 1. Подвикване при игра, танец. |
2. Като <i>същ.</i> Веселие, веселба, развлечение. <i>Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа.</i> Т. Панчев, РБЯд, 8. | 2. Като <i>същ.</i> Веселие, веселба, развлечение. <i>Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа.</i> Т. Панчев, РБЯд, 8. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
— Друга форма: ахо—йхо. | — Друга форма: ахо—йхо. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХЧАК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Сгъстено чрез изваряване овче мляко; овченик. <i>И всякога зимно време покрай другото едене тя ще извади се и по един сахан гъстък и мазен ахчак и по една паница хубава туршия от жълти теменки-круши</i> [тамянки]. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164. | + | <b>АХЧАК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Сгъстено чрез изваряване овче мляко; овченик. <i>И всякога зимно време покрай другото едене тя ще извади се и по един сахан гъстък и мазен ахчак и по една паница хубава туршия от жълти теменки-круши</i> [тамянки]. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164. |
— От тур. ajj ’ястие’. | — От тур. ajj ’ястие’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХЧИБАШИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>зват.</i> ах-чи`баши, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Главен готвач. | + | <b>АХЧИБАШИЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>зват.</i> ах-чи`баши, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Главен готвач. |
<i>— Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия!</i> Ц. Гинчев, ГК, 64. — <i>Без селям влязохте, чен-генелер! — им извика ахчията Мустафа. — Вахтън хаир олсун — отговориха циганите, — сбъркахме, ахчибаши. залисахме се у беевете и агаларите... — и взеха да си говорят цигански.</i> Ц. Гинчев, ГК, 231. | <i>— Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия!</i> Ц. Гинчев, ГК, 64. — <i>Без селям влязохте, чен-генелер! — им извика ахчията Мустафа. — Вахтън хаир олсун — отговориха циганите, — сбъркахме, ахчибаши. залисахме се у беевете и агаларите... — и взеха да си говорят цигански.</i> Ц. Гинчев, ГК, 231. | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
— От тур. a§?i ’готвач’ + Ьа§ ’глава’. | — От тур. a§?i ’готвач’ + Ьа§ ’глава’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХЧИ`ИКА <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Готвачка. <i>Някои от ахчийките вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук.</i> Т. Влайков, Пр I, 232. <i>Той мръона вежда и страхотно повиши тон: — Ще си промениш ли та-бихета? — Полусмела, полуплаха, тя троснато отвърна: — Намери си ахчийка!</i> Д. Немиров, Д № 9, 45. <i>Тогай замина Неделчо, / та отиде Стояново село, / виде Стояно-вите дворове, / девет му слуги по двор сдея, / а десетата му е ахчийка.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 319. | + | <b>АХЧИ`ИКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Готвачка. <i>Някои от ахчийките вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук.</i> Т. Влайков, Пр I, 232. <i>Той мръона вежда и страхотно повиши тон: — Ще си промениш ли та-бихета? — Полусмела, полуплаха, тя троснато отвърна: — Намери си ахчийка!</i> Д. Немиров, Д № 9, 45. <i>Тогай замина Неделчо, / та отиде Стояново село, / виде Стояно-вите дворове, / девет му слуги по двор сдея, / а десетата му е ахчийка.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 319. |
---- | ---- | ||
| − | АХЧИ`ЙНИЦА ж. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> | + | <b>АХЧИ`ЙНИЦА</b> ж. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> |
1. Готварница. <i>Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 135. | 1. Готварница. <i>Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 135. | ||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
2. Гостилница. <i>Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници.</i> В. Мутафчиева, СД, 389. <i>Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 69. <i>На един от ъглите</i> [на пазара] <i>имаше голяма джамия.., няколко ахчийници, кафенета.. К.</i> Константинов, ППГ, 13. <i>Разтичаха се прес-</i> | 2. Гостилница. <i>Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници.</i> В. Мутафчиева, СД, 389. <i>Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 69. <i>На един от ъглите</i> [на пазара] <i>имаше голяма джамия.., няколко ахчийници, кафенета.. К.</i> Константинов, ППГ, 13. <i>Разтичаха се прес-</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АХЧИ`ЙНИЦА | + | <b>АХЧИ`ЙНИЦА</b> |
Версия от 20:38, 4 декември 2012
яните и да палят селата им... Б. Несторов, СР, 185. И по облеклото мъчно можеш да познаеш кой е местен човек, кой пришелец. Само старите ахряне и турци личат. П. Велков, СДН, 295. Свива се като ахрянин. Погов., П. P.,Славейков, БП II, 107.
_Вер. от гр. собств. — Друга форма: ахренин.
АХРЯНКА ж. Диал. Среднородопска българомохамеданка. _Друга форма: ахренка.
АХТАПОД м. Простонар. Октопод.
— В една капка само от тая вода., се виждат да бъкат милиарди микроби.. Други като ахтаподи с дълги пипала и на върха на гпия пипала — куки, остри като въдици. Й. Йовков, М, 33-34. Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообра-зна и по-богата: Босната.. (ядки)..: Моще-то — няколко ахтапода.., накиснати във вино и печени на пепел. Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. Докато влезем в града гьонът на едина Икономов пантоф се отпра съвсем, а на моите носовете зяпнаха, като на ахта-под устата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 221.
— Други форми: ахтопод и охтопод.
АХТАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Търговец на дребни стоки за домашни потреби; ахтарин, ахтарджия. През 1842 година Фотинов преседял няколко дена и в Търново. Ние не знаем подробно какво е вършил и проповядвал той там, но от едно писмо с дата 13 октомври, подписано от някой си Стефан Пенъович, ахтар, се вижда, че ще е говорил и заради някаква обща полза. Йв. Шишманов, СбНУ XI, 670. Та си станала майкя му, / накръст чаршия удари, / редом ахтаре попита, / та тражи биле омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Сто-яна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 279.
— От араб. през тур. aktar, attar.
АХТАРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и Остар. и диал. Прил. от ахтарджия.
АХТАРДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарин. Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци, ахтарджии.. и най-после слугите за авджийските кучета и соколи. Ц. Гинчев, ГК, 145.
— От тур. aktarci.
АХТАРИН, мн., ахтари, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарджия. Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлу-пените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и кдзите стада смесени, и ахтаринът един за всички. А. Христофоров, А, 112. Те [туркините] излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна. К. Константинов, ППГ, 23.
АХТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до ахтар. Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли., или на оня чудесен мост с покрив,.., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки. К. Константинов, ППГ, 300-301. Ахтарска чаршия.
471
АХРЯНКА
АХТАРСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие на ахтар.
А-ХУ междум. Разг. За наподобяване на звук, издаван при кашлица. Но изведнъж нещо захриптя в широките гърди на заспалия, наду го внезапна кашлица. Размърда се той, избухна: —А-ху! А-ху! Д. Талев, И, 27.
АХУ-ИХУ междум. 1. Подвикване при игра, танец.
2. Като същ. Веселие, веселба, развлечение. Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа. Т. Панчев, РБЯд, 8.
— Друга форма: ахо—йхо.
АХЧАК, мн. няма, м. Диал. Сгъстено чрез изваряване овче мляко; овченик. И всякога зимно време покрай другото едене тя ще извади се и по един сахан гъстък и мазен ахчак и по една паница хубава туршия от жълти теменки-круши [тамянки]. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164.
— От тур. ajj ’ястие’.
АХЧИБАШИЯ, -йята, мн. -йи, зват. ах-чи`баши, м. Остар. и диал. Главен готвач.
— Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия! Ц. Гинчев, ГК, 64. — Без селям влязохте, чен-генелер! — им извика ахчията Мустафа. — Вахтън хаир олсун — отговориха циганите, — сбъркахме, ахчибаши. залисахме се у беевете и агаларите... — и взеха да си говорят цигански. Ц. Гинчев, ГК, 231.
— От тур. a§?i ’готвач’ + Ьа§ ’глава’.
АХЧИ`ИКА ж. Остар. и диал. Готвачка. Някои от ахчийките вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук. Т. Влайков, Пр I, 232. Той мръона вежда и страхотно повиши тон: — Ще си промениш ли та-бихета? — Полусмела, полуплаха, тя троснато отвърна: — Намери си ахчийка! Д. Немиров, Д № 9, 45. Тогай замина Неделчо, / та отиде Стояново село, / виде Стояно-вите дворове, / девет му слуги по двор сдея, / а десетата му е ахчийка. Нар. пес., СбНУ XLIII, 319.
АХЧИ`ЙНИЦА ж. Остар. и диал.
1. Готварница. Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба. Нар. прик., СбНУ XIV, 135.
2. Гостилница. Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници. В. Мутафчиева, СД, 389. Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия. Г. Караиванов, ЮМ, 69. На един от ъглите [на пазара] имаше голяма джамия.., няколко ахчийници, кафенета.. К. Константинов, ППГ, 13. Разтичаха се прес-
АХЧИ`ЙНИЦА
