Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/399“
Mister sou (беседа | приноси) м (Димитър 12 а) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>изпращаше войската от свещеници, както се изпраща кораб, натоварен със съкровища.</i> А. Дончев, СВС, 826-827. <i>Време е вече да се разбудят спящите лагери на избирателната войска.</i> Ал. Константинов, БГ, 115. |
| − | 3. <i>Диал.</i> Война. <i>На царо му се отворила работа — некой други цар отворил войска (война) спротив него.</i> Нар. прик., СбКШ, 31. <i>„Брат ми има от сабя белег, / че е посечен от люта войска.“</i> Нар. пес., СбБрМ, | + | 3. <i>Диал.</i> Война. <i>На царо му се отворила работа — некой други цар отворил войска (война) спротив него.</i> Нар. прик., СбКШ, 31. <i>„Брат ми има от сабя белег, / че е посечен от люта войска.“</i> Нар. пес., СбБрМ, 125. <i>На войска сабя са не заема.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП 1,280. |
| − | + | ◇ <b>Нередовна войска</b>. Войска, която по структури, комплектуване, въоръжаване и обучение се различава от редовната войска, служи за неин резерв или се свиква при извънредни обстоятелства. <i>Освен редовните войски, Турция има и откупници — башибозуци и волентири, спахии и бедуини. Нередовните войски са около 70 000 души.</i> Т. Икономов, С (превод), 1872, бр. 41, 327. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЙСКА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Войник, воин. <i>Отдавна боледуваше султановата войска, но едва през тия дни .. пролича, че болката й е смъртна. А войската е направена от хиляди хора, и всеки войскар усещаше различно смъртта на голямото тяло.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 133. <i>В двора се разхождаха неколцина войскари, които дори в тоя грозен пек стояха запасани като за бой.</i> Й. Вълчев, СКН, 71. <i>Когато черквата била вече заобиколена отвсякъде с редовни войскари, .., пашата или други някои от големците му поканиле затворените да са предадат.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 290-291. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЙСКА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Войник, воин. <i>Отдавна боледуваше | + | <b>ВОЙСКА`РИН,</b> <i>мн.</i> войска`ри, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Войскар. <i>Колко е удивителна любовта към отечеството! Тя поражда юнаците и в няколко дни направя человека най-опитен войскарин да стане!</i> У, 1870, бр. 3, 47. <i>Вечерен пада здрач. Един ранен войскарин, / млад, снажен българин, се там подига тежко.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 21. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЙСКА`РИН,</b> <i>мн.</i> | + | <b>ВОЙСКА`РКА</b> ж. <i>Остар.</i> Жена войскар. <i>„Тук има, царю, войскарка, / що пее ноще на Лазар“.</i> Нар. пес., СбБрМ, 156. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЙСКА`РКА</b> ж. <i>Остар.</i> Жена | + | <b>ВОЙСКА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> войскар; войнишки, военен. <i>— Скитите са са приемали за войскарски и овчерски народи.</i> Ив. Богоров, КП, 1875, 31. <i>Сичките български войници са обличат с войскарски дрехи.</i> НБ, 1876, бр. 36, 142. <i>На върха на Илча баир ся белеяха тук-там войскарски шатри, под които войните, уморени на съмвание, изтегнато безгрижно си доспиваха сладко последния сън.</i> Ил. Блъсков, ИС, 72-73. <i>Най-отлични са училищата — войскарските, морското училище, топчийското и медицинското училище с музей и ботаническа градина.</i> Ив. Момчилов, МПЗ, 26. <i>На секиго от нас наметнаха по една войскарска манта върху рамената и по една шапка на главата.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 218. <i>Войскарско обучаване.</i> <i>Войскарски живот.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЙСКА`РСКИ | + | <b>ВОЙСКА`РСКИ</b>. <i>Остар. Нареч. от прил.</i> войскарски; войнишки. <i>Той непрестанно са оглед ваше в огледалото, ..; после гуждаше войскарски рогатата си шапка.</i> Ч, 1875, бр. 2, 87. |
| − | + | ---- | |
| − | <i>— Скитите са са приемали за войскарски и овчерски народи.</i> Ив. Богоров, КП, 1875, 31. <i>Сичките български войници са обличат с войскарски дрехи.</i> НБ, 1876, бр. 36, 142. <i>На върха на Илча баир ся белеяха тук-там войскарски шатри, под които войните, уморени на | + | <b>ВОЙСКА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Рядко</i>. <i>Остар.</i> Войска. <i>Орхан .. намисли да направи едно съсловие изключително войнишко, .. В новото войскарство са написаха все млади момци.</i> С. Бобчев, СОИ (превод), 14. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЙСКА`РСКИ</b>. <i>Остар. Нареч. от прил.</i> войскарски; войнишки. <i>Той непрестанно са оглед ваше в огледалото,..; после гуждаше войскарски рогатата си шапка.</i> Ч, 1875, бр. 2, 87. | + | <b>ВОЙСКА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал</i>. <i>от</i> войскар; войниче. <i>Ка я зачуло младо княхче, / а то на царя думаше: / „Тук има младо войскарче, / що пее ноще лазаря.“</i> Нар. пес., СбБрМ, 124. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЙСКА`РСТВО | + | <b>ВОЙСКА`РЩИНА,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир. Остар.</i> Множество от войскари; войска. <i>Неговата голяма строгост обузда непокорството на войскарщината, но от каприциозността на характера му всички около него [Мурад] треперяха.</i> С. Бобчев, СОИ (превод), 120. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЙСКА`РЧЕ | + | <b>ВОЙСКОВИ`</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -й, <i>прил.</i> Който се отнася до войска. <i>Разбунтуваните войски се натъкнаха на здрави войскови части.</i> К. Петканов, МЗК, 269. <i>В селото пристигнаха първи войсковите началници.</i> А. Каралийчев, ПГ, 165. <i>Войскови подразделения.</i> <i>Войсково съединение.</i> <i>Войскова болница.</i> |
| − | |||
| − | <b>ВОЙСКА`РЩИНА,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир. Остар.</i> Множество от войскари; войска. <i>Неговата голяма строгост обузда непокорството на войскарщината, но от | ||
| − | |||
| − | <b>ВОЙСКОВИ` | ||
— От рус. войсковой. | — От рус. войсковой. | ||
| − | <b>ВОЙТИ`Я</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор.</i> Воития. <i>Бяха дошли да говорят за ангарията, не за владиката, който ръкополагаше свещениците им, прибираше войтията и | + | <b>ВОЙТИ`Я</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор.</i> Воития. <i>Бяха дошли да говорят за ангарията, не за владиката, който ръкополагаше свещениците им, прибираше войтията и ембатикията си и почти никога не стъпваше в селска църква.</i> А. Христофоров, А, 64. |
| − | + | ---- | |
<b>ВОКА`БУЛА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Отделна дума, обикн. от чужд език, без оглед на значението й, като заглавка в речник или като обект на заучаване наизуст. | <b>ВОКА`БУЛА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Отделна дума, обикн. от чужд език, без оглед на значението й, като заглавка в речник или като обект на заучаване наизуст. | ||
| − | — От лат. | + | — От лат. vocabulum ’название, име, дума’. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОКАБУЛА`Р | + | <b>ВОКАБУЛА`Р</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Кратък речник към учебник, христоматия или друга книга. |
| − | |||
| − | |||
| − | <b>ВОКА`Л</b> <i>м.</i> 1. <i>Езикозн.</i> Гласен звук; | + | — От лат. vocabularium ’речник’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОКА`Л</b> <i>м.</i> 1. <i>Езикозн.</i> Гласен звук; гласна. <i>В българския език има шест вокала.</i> | ||
2. <i>Разг.</i> Певец, вокалист в попгрупа. <i>Добрият вокал прави половината популярност на групата.</i> | 2. <i>Разг.</i> Певец, вокалист в попгрупа. <i>Добрият вокал прави половината популярност на групата.</i> | ||
| − | — От лат. | + | — От лат. vocalis ’гласен, гласов’ през фр. vocal. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОКА`ЛЕН | + | <b>ВОКА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Муз.</i> Който е свързан с пеене, който е предназначен за пеене. <i>При повече размах и непринуденост, при по-добра техническа разработка, особено във вокално отношение, Падарева може да постигне много в ролята на Негина.</i> Т, 1955, кн. 11, 44. <i>В оркестъра се забелязват увлечения в медната и</i> |
| − | |||
| − | 1. <i>Муз.</i> Който е свързан с пеене, който е предназначен за пеене. <i>При повече размах и непринуденост, при по-добра техническа разработка, особено във вокално отношение, Падарева може да постигне много в ролята на Негина.</i> Т, 1955, кн. 11, 44. <i>В оркестъра се забелязват увлечения в медната и</i> | ||
Текуща версия към 01:41, 27 ноември 2014
изпращаше войската от свещеници, както се изпраща кораб, натоварен със съкровища. А. Дончев, СВС, 826-827. Време е вече да се разбудят спящите лагери на избирателната войска. Ал. Константинов, БГ, 115.
3. Диал. Война. На царо му се отворила работа — некой други цар отворил войска (война) спротив него. Нар. прик., СбКШ, 31. „Брат ми има от сабя белег, / че е посечен от люта войска.“ Нар. пес., СбБрМ, 125. На войска сабя са не заема. Послов., П. Р. Славейков, БП 1,280.
◇ Нередовна войска. Войска, която по структури, комплектуване, въоръжаване и обучение се различава от редовната войска, служи за неин резерв или се свиква при извънредни обстоятелства. Освен редовните войски, Турция има и откупници — башибозуци и волентири, спахии и бедуини. Нередовните войски са около 70 000 души. Т. Икономов, С (превод), 1872, бр. 41, 327.
ВОЙСКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Войник, воин. Отдавна боледуваше султановата войска, но едва през тия дни .. пролича, че болката й е смъртна. А войската е направена от хиляди хора, и всеки войскар усещаше различно смъртта на голямото тяло. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 133. В двора се разхождаха неколцина войскари, които дори в тоя грозен пек стояха запасани като за бой. Й. Вълчев, СКН, 71. Когато черквата била вече заобиколена отвсякъде с редовни войскари, .., пашата или други някои от големците му поканиле затворените да са предадат. З. Стоянов, ЗБВ III, 290-291.
ВОЙСКА`РИН, мн. войска`ри, м. Остар. и диал. Войскар. Колко е удивителна любовта към отечеството! Тя поражда юнаците и в няколко дни направя человека най-опитен войскарин да стане! У, 1870, бр. 3, 47. Вечерен пада здрач. Един ранен войскарин, / млад, снажен българин, се там подига тежко. Ив. Вазов, Съч. V, 21.
ВОЙСКА`РКА ж. Остар. Жена войскар. „Тук има, царю, войскарка, / що пее ноще на Лазар“. Нар. пес., СбБрМ, 156.
ВОЙСКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от войскар; войнишки, военен. — Скитите са са приемали за войскарски и овчерски народи. Ив. Богоров, КП, 1875, 31. Сичките български войници са обличат с войскарски дрехи. НБ, 1876, бр. 36, 142. На върха на Илча баир ся белеяха тук-там войскарски шатри, под които войните, уморени на съмвание, изтегнато безгрижно си доспиваха сладко последния сън. Ил. Блъсков, ИС, 72-73. Най-отлични са училищата — войскарските, морското училище, топчийското и медицинското училище с музей и ботаническа градина. Ив. Момчилов, МПЗ, 26. На секиго от нас наметнаха по една войскарска манта върху рамената и по една шапка на главата. Др. Цанков, ТМ (превод), 218. Войскарско обучаване. Войскарски живот.
ВОЙСКА`РСКИ. Остар. Нареч. от прил. войскарски; войнишки. Той непрестанно са оглед ваше в огледалото, ..; после гуждаше войскарски рогатата си шапка. Ч, 1875, бр. 2, 87.
ВОЙСКА`РСТВО, мн. -а, ср. Рядко. Остар. Войска. Орхан .. намисли да направи едно съсловие изключително войнишко, .. В новото войскарство са написаха все млади момци. С. Бобчев, СОИ (превод), 14.
ВОЙСКА`РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от войскар; войниче. Ка я зачуло младо княхче, / а то на царя думаше: / „Тук има младо войскарче, / що пее ноще лазаря.“ Нар. пес., СбБрМ, 124.
ВОЙСКА`РЩИНА, мн. няма, ж. Събир. Остар. Множество от войскари; войска. Неговата голяма строгост обузда непокорството на войскарщината, но от каприциозността на характера му всички около него [Мурад] треперяха. С. Бобчев, СОИ (превод), 120.
ВОЙСКОВИ`, -а, -о, мн. -й, прил. Който се отнася до войска. Разбунтуваните войски се натъкнаха на здрави войскови части. К. Петканов, МЗК, 269. В селото пристигнаха първи войсковите началници. А. Каралийчев, ПГ, 165. Войскови подразделения. Войсково съединение. Войскова болница.
— От рус. войсковой.
ВОЙТИ`Я, мн. няма, ж. Истор. Воития. Бяха дошли да говорят за ангарията, не за владиката, който ръкополагаше свещениците им, прибираше войтията и ембатикията си и почти никога не стъпваше в селска църква. А. Христофоров, А, 64.
ВОКА`БУЛА ж. Остар. Книж. Отделна дума, обикн. от чужд език, без оглед на значението й, като заглавка в речник или като обект на заучаване наизуст.
— От лат. vocabulum ’название, име, дума’.
ВОКАБУЛА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Книж. Кратък речник към учебник, христоматия или друга книга.
— От лат. vocabularium ’речник’.
ВОКА`Л м. 1. Езикозн. Гласен звук; гласна. В българския език има шест вокала.
2. Разг. Певец, вокалист в попгрупа. Добрият вокал прави половината популярност на групата.
— От лат. vocalis ’гласен, гласов’ през фр. vocal.
ВОКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Муз. Който е свързан с пеене, който е предназначен за пеене. При повече размах и непринуденост, при по-добра техническа разработка, особено във вокално отношение, Падарева може да постигне много в ролята на Негина. Т, 1955, кн. 11, 44. В оркестъра се забелязват увлечения в медната и
