Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/384“
Mister sou (беседа | приноси) м (ilian5a) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Ivaylo Djambazovm 12A) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | ---- | ||
<b>ВОЕННОПЛЕ`ННИК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Лице от въоръжените сили на една воюваща страна, попаднало в плен. | <b>ВОЕННОПЛЕ`ННИК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Лице от въоръжените сили на една воюваща страна, попаднало в плен. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОПЛ`ЕННИЧЕСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> | <b>ВОЕННОПЛ`ЕННИЧЕСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> | ||
-и. <i>Прил. от</i> военнопленник. <i>Военнопленни-чески лагер.</i> | -и. <i>Прил. от</i> военнопленник. <i>Военнопленни-чески лагер.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОПОЛЕВЙ`,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -й, <i>прил.</i> Който съществува, който се извършва или действа във военна обстановка, при бойни условия. <i>Руските военнополеви пощи, създадени у нас през време на войната, са въвели употребата на пощенските кутии.</i> ВН, 1960, бр. 2713, 4. <i>Военнополеви съвет. Военнополеви съд. Военнополева хирургия.</i> | <b>ВОЕННОПОЛЕВЙ`,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -й, <i>прил.</i> Който съществува, който се извършва или действа във военна обстановка, при бойни условия. <i>Руските военнополеви пощи, създадени у нас през време на войната, са въвели употребата на пощенските кутии.</i> ВН, 1960, бр. 2713, 4. <i>Военнополеви съвет. Военнополеви съд. Военнополева хирургия.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННО-ПОЛИТЙ`ЧЕСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> | <b>ВОЕННО-ПОЛИТЙ`ЧЕСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> | ||
-и, <i>прил.</i> Военен и политически. <i>Военнополитически събития. Военно-политически групировки. Военно-политически съюз. Во-енно-политическа криза.</i> | -и, <i>прил.</i> Военен и политически. <i>Военнополитически събития. Военно-политически групировки. Военно-политически съюз. Во-енно-политическа криза.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕ`ННО-ПОЛИ`ЦЕЙСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> | <b>ВОЕ`ННО-ПОЛИ`ЦЕЙСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> | ||
-и, <i>прил.</i> Военен и полицейски. <i>Военно-по-лицейска държава. II</i> С изписване военнопо-лицейски. Който се отнася до военна полиция. <i>Военнополицейски моторизирани части.</i> | -и, <i>прил.</i> Военен и полицейски. <i>Военно-по-лицейска държава. II</i> С изписване военнопо-лицейски. Който се отнася до военна полиция. <i>Военнополицейски моторизирани части.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОПРЕДСТА`ВИТЕЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е представител на войската в някакво отношение. <i>Военно-представителен ансамбъл. Военнопредста-вителен хор.</i> | <b>ВОЕННОПРЕДСТА`ВИТЕЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е представител на войската в някакво отношение. <i>Военно-представителен ансамбъл. Военнопредста-вителен хор.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОПРЕСТЪ`ПНИК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Лице, което е извършило престъпление против мира и човечеството или против законите и правилата на войната. <i>След Втората световна война в Нюрнберг и Токио заседаваха специални международни военни съдилища, които произнесоха присъди над много германофашистки и японски военно-престъпници.</i> КБЕ I, 544. <i>По-интересна в това отношение е историята на така наречената „Малка крепост“, защото тя е правена като затвор за военнопрестъпни-ци.</i> Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 173. | <b>ВОЕННОПРЕСТЪ`ПНИК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Лице, което е извършило престъпление против мира и човечеството или против законите и правилата на войната. <i>След Втората световна война в Нюрнберг и Токио заседаваха специални международни военни съдилища, които произнесоха присъди над много германофашистки и японски военно-престъпници.</i> КБЕ I, 544. <i>По-интересна в това отношение е историята на така наречената „Малка крепост“, защото тя е правена като затвор за военнопрестъпни-ци.</i> Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 173. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОПРОМИ`ШЛЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до промишленост за военни цели. <i>Военнопромишлен комплекс. Военнопромишлен център.</i> | <b>ВОЕННОПРОМИ`ШЛЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до промишленост за военни цели. <i>Военнопромишлен комплекс. Военнопромишлен център.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОРЕВОЛЮЦИO`НЕН,</b> -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който е свързан с подготовка и провеждане на въоръжена революционна борба. <i>Ние набързо конструирахме новия Врачански окръжен военнорево-люционен комитет.</i> К. Митов, ПБ, 10з. <i>Во-еннореволюционна област.</i> | <b>ВОЕННОРЕВОЛЮЦИO`НЕН,</b> -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който е свързан с подготовка и провеждане на въоръжена революционна борба. <i>Ние набързо конструирахме новия Врачански окръжен военнорево-люционен комитет.</i> К. Митов, ПБ, 10з. <i>Во-еннореволюционна област.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОСВЪРЗО`ЧЕН,</b> -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който е предназначен за установяване на връзка между военни части чрез телефон, радио и др. <i>Аз бях отишъл в пощата, превърната сега във военносвързо-чен пост — телеграфен, телефонен и пощенски.</i> К. Константинов, ППГ, 288. | <b>ВОЕННОСВЪРЗО`ЧЕН,</b> -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който е предназначен за установяване на връзка между военни части чрез телефон, радио и др. <i>Аз бях отишъл в пощата, превърната сега във военносвързо-чен пост — телеграфен, телефонен и пощенски.</i> К. Константинов, ППГ, 288. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОСЛУ`ЖЕЩ,</b> -ият, -ия, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Лице, което е на действителна военна служба; военен. <i>Общото число на военнослужещите не може да надминава 20 хиляди души, включително офицерите и чиновете от допълнящите части.</i> Борба, 1919, кн. 2, 33. | <b>ВОЕННОСЛУ`ЖЕЩ,</b> -ият, -ия, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Лице, което е на действителна военна служба; военен. <i>Общото число на военнослужещите не може да надминава 20 хиляди души, включително офицерите и чиновете от допълнящите части.</i> Борба, 1919, кн. 2, 33. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОСТРАТЕГЙ`ЧЕСКИ,</b> -а, -о, | <b>ВОЕННОСТРАТЕГЙ`ЧЕСКИ,</b> -а, -о, | ||
<i>мн.</i> -и, <i>прил:</i> Който е свързан с военна стратегия, който има стратегическо значение във военно отношение. <i>Партизанските части нападали всекидневно пътища, воен-ностратегически и стопански обекти, вражески войски.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 301. <i>Тоя мост е правен от турците току пред Балканската война (по веоннострате-гически съображения).</i> П. Росен, ВПШ, 119. <i>Военностратегически позиции. Военностра-тегически пътища. Военностратегическа база.</i> | <i>мн.</i> -и, <i>прил:</i> Който е свързан с военна стратегия, който има стратегическо значение във военно отношение. <i>Партизанските части нападали всекидневно пътища, воен-ностратегически и стопански обекти, вражески войски.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 301. <i>Тоя мост е правен от турците току пред Балканската война (по веоннострате-гически съображения).</i> П. Росен, ВПШ, 119. <i>Военностратегически позиции. Военностра-тегически пътища. Военностратегическа база.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОСЪДЕ`БЕН,</b> -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който се отнася до военен съд, който е свързан с разглеждане и решаване на дела във военен съд. <i>Военносъдебно право. Военносъбеден закон.</i> | <b>ВОЕННОСЪДЕ`БЕН,</b> -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който се отнася до военен съд, който е свързан с разглеждане и решаване на дела във военен съд. <i>Военносъдебно право. Военносъбеден закон.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОУЧЕ`БЕН,</b> -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който е свързан с изучаване на военно дело. <i>Военноучебно заведение. Военноучебни сборове. Военноучебен план.</i> | <b>ВОЕННОУЧЕ`БЕН,</b> -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който е свързан с изучаване на военно дело. <i>Военноучебно заведение. Военноучебни сборове. Военноучебен план.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОФАШЙ`СТКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се осъществява, който се извършва от фашисти в съюз с войската. <i>Вое-ннофашистки режим. Военнофашистки бунт. Военнофашистки преврат.</i> | <b>ВОЕННОФАШЙ`СТКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се осъществява, който се извършва от фашисти в съюз с войската. <i>Вое-ннофашистки режим. Военнофашистки бунт. Военнофашистки преврат.</i> | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕННОФЕОДА`ЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с военен феодализъм. <i>Развитието на търговския обмен,., и упадъкът на турската военна мощ бързо подкопават основите на вое-ннофеодалната спахийска система.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 10. | <b>ВОЕННОФЕОДА`ЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с военен феодализъм. <i>Развитието на търговския обмен,., и упадъкът на турската военна мощ бързо подкопават основите на вое-ннофеодалната спахийска система.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 10. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЕ`НЩИНА,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Неодобр.</i> | <b>ВОЕ`НЩИНА,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Неодобр.</i> | ||
| − | + | ---- | |
1. <i>Събир.</i> Военната върхушка на една държава, агресивно настроена и влияеща върху общественополитическия й живот. | 1. <i>Събир.</i> Военната върхушка на една държава, агресивно настроена и влияеща върху общественополитическия й живот. | ||
2. Военен дух и военен начин на живот, отличаващ се със сурова дисциплина и ограниченост само в тесноспециални военни знания и интереси. <i>Тоя човек, който бе напуснал офицерската си кариера</i> — .. <i>— поради омраза към военщината, запази .. печата на военщината .. до края на живота си.</i> К. Константинов, ППГ, 320. <i>Нека Банката види, че хората не се поддават вече на дреси-ровка. Нека види собственото си безсилие пред един колектив, отдавна скъсал у себе си с военщината...</i> Д. Добревски, БКН, 40. <i>Всяка сутрин преди уроците учениците се строяваха в четири редици. Всяка редица имаше свой десетник. Той излизаше и поздравяваше учителя.. — Нещо на военщина прилича тя! — клатеха глави селските първенци.</i> Ст. Дичев, ЗСI, 359-360. | 2. Военен дух и военен начин на живот, отличаващ се със сурова дисциплина и ограниченост само в тесноспециални военни знания и интереси. <i>Тоя човек, който бе напуснал офицерската си кариера</i> — .. <i>— поради омраза към военщината, запази .. печата на военщината .. до края на живота си.</i> К. Константинов, ППГ, 320. <i>Нека Банката види, че хората не се поддават вече на дреси-ровка. Нека види собственото си безсилие пред един колектив, отдавна скъсал у себе си с военщината...</i> Д. Добревски, БКН, 40. <i>Всяка сутрин преди уроците учениците се строяваха в четири редици. Всяка редица имаше свой десетник. Той излизаше и поздравяваше учителя.. — Нещо на военщина прилича тя! — клатеха глави селските първенци.</i> Ст. Дичев, ЗСI, 359-360. | ||
Версия от 09:32, 27 октомври 2014
ВОЕННОПЛЕ`ННИК, мн. -ци, м. Лице от въоръжените сили на една воюваща страна, попаднало в плен.
ВОЕННОПЛ`ЕННИЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и. Прил. от военнопленник. Военнопленни-чески лагер.
ВОЕННОПОЛЕВЙ`, -а, -о, мн. -й, прил. Който съществува, който се извършва или действа във военна обстановка, при бойни условия. Руските военнополеви пощи, създадени у нас през време на войната, са въвели употребата на пощенските кутии. ВН, 1960, бр. 2713, 4. Военнополеви съвет. Военнополеви съд. Военнополева хирургия.
ВОЕННО-ПОЛИТЙ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Военен и политически. Военнополитически събития. Военно-политически групировки. Военно-политически съюз. Во-енно-политическа криза.
ВОЕ`ННО-ПОЛИ`ЦЕЙСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Военен и полицейски. Военно-по-лицейска държава. II С изписване военнопо-лицейски. Който се отнася до военна полиция. Военнополицейски моторизирани части.
ВОЕННОПРЕДСТА`ВИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е представител на войската в някакво отношение. Военно-представителен ансамбъл. Военнопредста-вителен хор.
ВОЕННОПРЕСТЪ`ПНИК, мн. -ци, м. Лице, което е извършило престъпление против мира и човечеството или против законите и правилата на войната. След Втората световна война в Нюрнберг и Токио заседаваха специални международни военни съдилища, които произнесоха присъди над много германофашистки и японски военно-престъпници. КБЕ I, 544. По-интересна в това отношение е историята на така наречената „Малка крепост“, защото тя е правена като затвор за военнопрестъпни-ци. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 173.
ВОЕННОПРОМИ`ШЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до промишленост за военни цели. Военнопромишлен комплекс. Военнопромишлен център.
ВОЕННОРЕВОЛЮЦИO`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с подготовка и провеждане на въоръжена революционна борба. Ние набързо конструирахме новия Врачански окръжен военнорево-люционен комитет. К. Митов, ПБ, 10з. Во-еннореволюционна област.
ВОЕННОСВЪРЗО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за установяване на връзка между военни части чрез телефон, радио и др. Аз бях отишъл в пощата, превърната сега във военносвързо-чен пост — телеграфен, телефонен и пощенски. К. Константинов, ППГ, 288.
ВОЕННОСЛУ`ЖЕЩ, -ият, -ия, мн. -и, м. Лице, което е на действителна военна служба; военен. Общото число на военнослужещите не може да надминава 20 хиляди души, включително офицерите и чиновете от допълнящите части. Борба, 1919, кн. 2, 33.
ВОЕННОСТРАТЕГЙ`ЧЕСКИ, -а, -о,
мн. -и, прил: Който е свързан с военна стратегия, който има стратегическо значение във военно отношение. Партизанските части нападали всекидневно пътища, воен-ностратегически и стопански обекти, вражески войски. Г. Караславов, Избр. съч. III, 301. Тоя мост е правен от турците току пред Балканската война (по веоннострате-гически съображения). П. Росен, ВПШ, 119. Военностратегически позиции. Военностра-тегически пътища. Военностратегическа база.
ВОЕННОСЪДЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до военен съд, който е свързан с разглеждане и решаване на дела във военен съд. Военносъдебно право. Военносъбеден закон.
ВОЕННОУЧЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е свързан с изучаване на военно дело. Военноучебно заведение. Военноучебни сборове. Военноучебен план.
ВОЕННОФАШЙ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се осъществява, който се извършва от фашисти в съюз с войската. Вое-ннофашистки режим. Военнофашистки бунт. Военнофашистки преврат.
ВОЕННОФЕОДА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. Който е свързан с военен феодализъм. Развитието на търговския обмен,., и упадъкът на турската военна мощ бързо подкопават основите на вое-ннофеодалната спахийска система. Ив. Унджиев, ВЛ, 10.
ВОЕ`НЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр.
1. Събир. Военната върхушка на една държава, агресивно настроена и влияеща върху общественополитическия й живот.
2. Военен дух и военен начин на живот, отличаващ се със сурова дисциплина и ограниченост само в тесноспециални военни знания и интереси. Тоя човек, който бе напуснал офицерската си кариера — .. — поради омраза към военщината, запази .. печата на военщината .. до края на живота си. К. Константинов, ППГ, 320. Нека Банката види, че хората не се поддават вече на дреси-ровка. Нека види собственото си безсилие пред един колектив, отдавна скъсал у себе си с военщината... Д. Добревски, БКН, 40. Всяка сутрин преди уроците учениците се строяваха в четири редици. Всяка редица имаше свой десетник. Той излизаше и поздравяваше учителя.. — Нещо на военщина прилича тя! — клатеха глави селските първенци. Ст. Дичев, ЗСI, 359-360.
