Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/458“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— От лат. attributum ’прибавено’ през рус. атрибут, нем. Attribut или фр. attribut. — В-к Знание, 1875. | — От лат. attributum ’прибавено’ през рус. атрибут, нем. Attribut или фр. attribut. — В-к Знание, 1875. | ||
---- | ---- | ||
| − | АТРИБУТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до атрибут (в 1 и 2 знач.). <i>Атрибутни свойства. Атрибутни знаци.</i> | + | <b>АТРИБУТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до атрибут (в 1 и 2 знач.). <i>Атрибутни свойства. Атрибутни знаци.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АТРИБУТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Грам.</i> Който се отнася до атрибут (в 3 знач.); определителен. <i>Атрибутивна функция.</i> | + | <b>АТРИБУТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Грам.</i> Който се отнася до атрибут (в 3 знач.); определителен. <i>Атрибутивна функция.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АТРИЕН, -ийна, -ийно, <i>мн.</i> -ийни. <i>Архит. Прил. от</i> атрий. <i>Атрийно жилище.</i> АТРИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Архит.</i> | + | <b>АТРИЕН</b>, -ийна, -ийно, <i>мн.</i> -ийни. <i>Архит. Прил. от</i> атрий. <i>Атрийно жилище.</i> АТРИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Архит.</i> |
1. Централен открит двор на староиталийс-ката и древноримската къща; атриум. | 1. Централен открит двор на староиталийс-ката и древноримската къща; атриум. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От лат. atrium. | — От лат. atrium. | ||
---- | ---- | ||
| − | АТРИУМ <i>м. Архит.</i> Атрий. | + | <b>АТРИУМ</b> <i>м. Архит.</i> Атрий. |
— Лат. atrium. | — Лат. atrium. | ||
---- | ---- | ||
| − | АТРОПИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м. Мед.</i> 1. Силно отровен алкалоид, съдържащ се в беладона-та, татула и други растения, с широко приложение в медицината. <i>Растението Atropa belladona, което е разпространено много у нас (Родопа, Средна гора) съдържа отровата атропин,., смъртоносна за човека.</i> ПН, 1934, кн. 1, 16. <i>Листата на блена съдържат алкалоида атропин.</i> | + | <b>АТРОПИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Мед.</i> 1. Силно отровен алкалоид, съдържащ се в беладона-та, татула и други растения, с широко приложение в медицината. <i>Растението Atropa belladona, което е разпространено много у нас (Родопа, Средна гора) съдържа отровата атропин,., смъртоносна за човека.</i> ПН, 1934, кн. 1, 16. <i>Листата на блена съдържат алкалоида атропин.</i> |
2. Лекарство с такава съставка. <i>Слагам си атропин за разширяване на зениците.</i> | 2. Лекарство с такава съставка. <i>Слагам си атропин за разширяване на зениците.</i> | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— Нем. Atropin. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872. | — Нем. Atropin. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872. | ||
---- | ---- | ||
| − | АТРОПИ`НОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Мед. Прил. от</i> атропин. <i>Атропинови съединения. Ат-ропиново лечение. Атропиново отравяне. Атропинови капки.</i> | + | <b>АТРОПИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Мед. Прил. от</i> атропин. <i>Атропинови съединения. Ат-ропиново лечение. Атропиново отравяне. Атропинови капки.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АТРОФИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св. Книж.</i> | + | <b>АТРОФИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св. Книж.</i> |
1. <i>Непрех. Рядко.</i> Атрофирам се. <i>Мускул, поставен в гипс, атрофира за двайсет дни.</i> | 1. <i>Непрех. Рядко.</i> Атрофирам се. <i>Мускул, поставен в гипс, атрофира за двайсет дни.</i> | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
2. <i>Прех.</i> Ставам причина да се атрофира някаква тъкан, някакъв орган. <i>Липсата на движение атрофира мускулите.</i> | 2. <i>Прех.</i> Ставам причина да се атрофира някаква тъкан, някакъв орган. <i>Липсата на движение атрофира мускулите.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АТРОФИ`РАМ СЕ, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> 1. Подложен съм на атрофия (в 1 знач.), губя жизнеспособността си. <i>В противоположност на видовете</i> [бръмбари] <i>добри летци .. видовете, които се срещат по пясъка, в повечето случаи не са летци .. Затова крилата на тия видове се атрофират.</i> Пр, 1952, кн. 6, 68. | + | <b>АТРОФИ`РАМ СЕ</b>, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> 1. Подложен съм на атрофия (в 1 знач.), губя жизнеспособността си. <i>В противоположност на видовете</i> [бръмбари] <i>добри летци .. видовете, които се срещат по пясъка, в повечето случаи не са летци .. Затова крилата на тия видове се атрофират.</i> Пр, 1952, кн. 6, 68. |
3. <i>Прен.</i> Ставам безжизнен, безчувствен. | 3. <i>Прен.</i> Ставам безжизнен, безчувствен. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
458 | 458 | ||
---- | ---- | ||
| − | АТРИБУТЕН | + | <b>АТРИБУТЕН</b> |
---- | ---- | ||
| − | АТРОФИ`РАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прич. мин. страд. от</i> атрофирам като <i>прил.</i> | + | <b>АТРОФИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прич. мин. страд. от</i> атрофирам като <i>прил.</i> |
1. За орган на човешко или животинско тяло — който се е атрофирал, загубил е жизнеспособността си. <i>Атрофирани мускули.</i> | 1. За орган на човешко или животинско тяло — който се е атрофирал, загубил е жизнеспособността си. <i>Атрофирани мускули.</i> | ||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
2. <i>Прен.</i> Притъпен, опустошен. <i>Атрофирани чувства. Атрофирана съвест.</i> | 2. <i>Прен.</i> Притъпен, опустошен. <i>Атрофирани чувства. Атрофирана съвест.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АТРОФИ`РАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> атрофирам <i>и от</i> атрофирам се. | + | <b>АТРОФИ`РАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> атрофирам <i>и от</i> атрофирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АТРОФИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до атрофия (в 1 знач.). <i>Атрофична цироза. Атрофичен гастрит. Атрофични мускули.</i> | + | <b>АТРОФИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до атрофия (в 1 знач.). <i>Атрофична цироза. Атрофичен гастрит. Атрофични мускули.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АТРОФИЯ <i>ж. 1. Мед.</i> Загубване жизнеспособността и намаляване размерите на тъкани или органи поради недостатъчно хранене или продължително бездействие. <i>Мускулна атрофия. Алвеолна атрофия.</i> 2. <i>Прен.</i> Притъпяване, изчезване на някакво чувство или свойство. <i>Атрофия на волята.</i> | + | <b>АТРОФИЯ</b> <i>ж. 1. Мед.</i> Загубване жизнеспособността и намаляване размерите на тъкани или органи поради недостатъчно хранене или продължително бездействие. <i>Мускулна атрофия. Алвеолна атрофия.</i> 2. <i>Прен.</i> Притъпяване, изчезване на някакво чувство или свойство. <i>Атрофия на волята.</i> |
— От гр. атрофСа ’недостатъчно хранене’. | — От гр. атрофСа ’недостатъчно хранене’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУ и (удължено) ау-у <i>междум.</i> 1. За израз на учудване. Кокичков: <i>Бях, когато се тегли` на Гергьовден, 96 килограма доде...</i> Христина и Фанка: Ау! Й. Йовков, М, 17. С <i>треперяща ръка</i> [Яна] <i>откъсна първия клас. — Ау-у!... Намерих клас — изкла-сила е вече!</i> К. Петканов, СВ, 52. | + | <b>АУ</b> и (удължено) ау-у <i>междум.</i> 1. За израз на учудване. Кокичков: <i>Бях, когато се тегли` на Гергьовден, 96 килограма доде...</i> Христина и Фанка: Ау! Й. Йовков, М, 17. С <i>треперяща ръка</i> [Яна] <i>откъсна първия клас. — Ау-у!... Намерих клас — изкла-сила е вече!</i> К. Петканов, СВ, 52. |
2. За израз на неприятна изненада, неприятно чувство. — <i>Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душ-ко, пролет е вънка.</i> Д. Талев, ПК, 170. <i>Баба Марга.. се обърна към Гунка: — Ау, Гунке, знаеш ли, че нямам трошица захар.</i> Г Рай-чев, ЗК, 222. <i>Лазар скочи и в избухването си издаде цялата си мъка: — Въртиш ме като на ръжен, майко! — Ау, сине, какво говориш!...</i> Д. Талев, ЖС, 261. — <i>А като отидохме да му покажа старата църква, опита се да ме прегръща. В църквата. — Ау</i> | 2. За израз на неприятна изненада, неприятно чувство. — <i>Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душ-ко, пролет е вънка.</i> Д. Талев, ПК, 170. <i>Баба Марга.. се обърна към Гунка: — Ау, Гунке, знаеш ли, че нямам трошица захар.</i> Г Рай-чев, ЗК, 222. <i>Лазар скочи и в избухването си издаде цялата си мъка: — Въртиш ме като на ръжен, майко! — Ау, сине, какво говориш!...</i> Д. Талев, ЖС, 261. — <i>А като отидохме да му покажа старата църква, опита се да ме прегръща. В църквата. — Ау</i> | ||
| Ред 73: | Ред 73: | ||
5. За наподобяване на звук, издаван от куче, мечка, лъв и др. <i>Обадил се нашият Мурд-жо. — Ау, ау, ау! Кого търсиш? — попитал той.</i> А. Каралийчев, ПС I, 52. <i>Изведнъж отпреде му, насред пътеката, се изпречи лъвът.. —Ау! — изрева той. — Откога диря самичко слонче, та да се наям до насита.</i> П. Бобев, ГЕ, 67. | 5. За наподобяване на звук, издаван от куче, мечка, лъв и др. <i>Обадил се нашият Мурд-жо. — Ау, ау, ау! Кого търсиш? — попитал той.</i> А. Каралийчев, ПС I, 52. <i>Изведнъж отпреде му, насред пътеката, се изпречи лъвът.. —Ау! — изрева той. — Откога диря самичко слонче, та да се наям до насита.</i> П. Бобев, ГЕ, 67. | ||
---- | ---- | ||
| − | АУ | + | <b>АУ</b> |
Версия от 20:30, 4 декември 2012
— показваше особено религиозно усърдие. Л. Стоянов, Б, 118. Неизбежните атрибути на така наречения „западен начин на живот“ се срещаха и тук кажи-речи на всяка крачка. П. Вежинов, ДМ, 45.
3. Грам. Определение. Прилагателното изпълнява функцията на атрибут спрямо съществителното.
— От лат. attributum ’прибавено’ през рус. атрибут, нем. Attribut или фр. attribut. — В-к Знание, 1875.
АТРИБУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до атрибут (в 1 и 2 знач.). Атрибутни свойства. Атрибутни знаци.
АТРИБУТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. Който се отнася до атрибут (в 3 знач.); определителен. Атрибутивна функция.
АТРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Архит. Прил. от атрий. Атрийно жилище. АТРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Архит.
1. Централен открит двор на староиталийс-ката и древноримската къща; атриум.
2. Голям открит двор, заобиколен с портици, пред западната страна на старохристиян-ските базилики.
3. Централна зала в римска къща или обществена сграда.
— От лат. atrium.
АТРИУМ м. Архит. Атрий.
— Лат. atrium.
АТРОПИ`Н, мн. няма, м. Мед. 1. Силно отровен алкалоид, съдържащ се в беладона-та, татула и други растения, с широко приложение в медицината. Растението Atropa belladona, което е разпространено много у нас (Родопа, Средна гора) съдържа отровата атропин,., смъртоносна за човека. ПН, 1934, кн. 1, 16. Листата на блена съдържат алкалоида атропин.
2. Лекарство с такава съставка. Слагам си атропин за разширяване на зениците.
— Нем. Atropin. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872.
АТРОПИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Мед. Прил. от атропин. Атропинови съединения. Ат-ропиново лечение. Атропиново отравяне. Атропинови капки.
АТРОФИ`РАМ, -аш, несв. и св. Книж.
1. Непрех. Рядко. Атрофирам се. Мускул, поставен в гипс, атрофира за двайсет дни.
2. Прех. Ставам причина да се атрофира някаква тъкан, някакъв орган. Липсата на движение атрофира мускулите.
АТРОФИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. 1. Подложен съм на атрофия (в 1 знач.), губя жизнеспособността си. В противоположност на видовете [бръмбари] добри летци .. видовете, които се срещат по пясъка, в повечето случаи не са летци .. Затова крилата на тия видове се атрофират. Пр, 1952, кн. 6, 68.
3. Прен. Ставам безжизнен, безчувствен.
— Вие сами се превръщате в автомати — гневно я прекъсна старият. Не възприемате природата с най-съвършеното, човешките сетива. Затова и сърцата ви се атрофират. Н. Стефанова, ОС, 134.
458
АТРИБУТЕН
АТРОФИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от атрофирам като прил.
1. За орган на човешко или животинско тяло — който се е атрофирал, загубил е жизнеспособността си. Атрофирани мускули.
2. Прен. Притъпен, опустошен. Атрофирани чувства. Атрофирана съвест.
АТРОФИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от атрофирам и от атрофирам се.
АТРОФИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до атрофия (в 1 знач.). Атрофична цироза. Атрофичен гастрит. Атрофични мускули.
АТРОФИЯ ж. 1. Мед. Загубване жизнеспособността и намаляване размерите на тъкани или органи поради недостатъчно хранене или продължително бездействие. Мускулна атрофия. Алвеолна атрофия. 2. Прен. Притъпяване, изчезване на някакво чувство или свойство. Атрофия на волята.
— От гр. атрофСа ’недостатъчно хранене’.
АУ и (удължено) ау-у междум. 1. За израз на учудване. Кокичков: Бях, когато се тегли` на Гергьовден, 96 килограма доде... Христина и Фанка: Ау! Й. Йовков, М, 17. С треперяща ръка [Яна] откъсна първия клас. — Ау-у!... Намерих клас — изкла-сила е вече! К. Петканов, СВ, 52.
2. За израз на неприятна изненада, неприятно чувство. — Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душ-ко, пролет е вънка. Д. Талев, ПК, 170. Баба Марга.. се обърна към Гунка: — Ау, Гунке, знаеш ли, че нямам трошица захар. Г Рай-чев, ЗК, 222. Лазар скочи и в избухването си издаде цялата си мъка: — Въртиш ме като на ръжен, майко! — Ау, сине, какво говориш!... Д. Талев, ЖС, 261. — А като отидохме да му покажа старата църква, опита се да ме прегръща. В църквата. — Ау
— рече Филип. — На такова място! Ем. Манов, БГ, 50.
3. За израз на възторг, радост. Те внесоха четири бохчи, пълни с армагани .. — А пък тука плат... Ау! Вижте, вижте, мари! Зелен джамфез! Д. Немиров, Б, 129-30. Ау-у, че е хубаво тука!
4. Провикване при лов за подгонване на дивеча. Ловците ще се наредят от Китката до върха на Коджабаир. . Карачите почнаха: юбря, юбря... Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия. П. Росен, ВПШ, 98.
5. За наподобяване на звук, издаван от куче, мечка, лъв и др. Обадил се нашият Мурд-жо. — Ау, ау, ау! Кого търсиш? — попитал той. А. Каралийчев, ПС I, 52. Изведнъж отпреде му, насред пътеката, се изпречи лъвът.. —Ау! — изрева той. — Откога диря самичко слонче, та да се наям до насита. П. Бобев, ГЕ, 67.
АУ
