Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/73“
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
кариерата си. По онова време условията бяха такива. За да постигнеш нещо в науката и в общественото издигане, не бяха достатъчни само дарби и познания. Дори гений да беше човек, мъчно би проникнал в университета без покровителството на класовата върхушка. Затуй се принудих да взема жена не с оглед на личността й, на нейните душевни качества... Тя беше куцичка и този недъг се отразяваше непоносимо върху нейния характер! Ожених се за нея с оглед на влиянието, което имаше баща й в университетските среди. Той беше известен професор-математик. Разбира се, това не беше жена, която да ме обича с такава всеотдайност, че да направи всичко, за да ме види прославен, осъществил себе си, достигнал величие в науката. Не! Животът ми с нея протичаше в обикновени грижи за децата и за прехраната, сиво и досадно... Сега съм решил да се разведа с нея. Не бих желал, докато още чувствувам в себе си творчески сили, да заприличам на ония мъже, които живуркат със своите нелюбими съпруги, обърнали са вече страницата на младостта и са се примирили с изчезването на очакванията от живота... | кариерата си. По онова време условията бяха такива. За да постигнеш нещо в науката и в общественото издигане, не бяха достатъчни само дарби и познания. Дори гений да беше човек, мъчно би проникнал в университета без покровителството на класовата върхушка. Затуй се принудих да взема жена не с оглед на личността й, на нейните душевни качества... Тя беше куцичка и този недъг се отразяваше непоносимо върху нейния характер! Ожених се за нея с оглед на влиянието, което имаше баща й в университетските среди. Той беше известен професор-математик. Разбира се, това не беше жена, която да ме обича с такава всеотдайност, че да направи всичко, за да ме види прославен, осъществил себе си, достигнал величие в науката. Не! Животът ми с нея протичаше в обикновени грижи за децата и за прехраната, сиво и досадно... Сега съм решил да се разведа с нея. Не бих желал, докато още чувствувам в себе си творчески сили, да заприличам на ония мъже, които живуркат със своите нелюбими съпруги, обърнали са вече страницата на младостта и са се примирили с изчезването на очакванията от живота... | ||
| − | + | Нели мислеше с полуусмивка: | |
| − | + | „Всички възрастни мъже си приличат! Все едни и същи неща говорят, за да оправдават изневерите си!“ | |
| − | + | Бойдев бе втренчил поглед в един от гипсовите орнаменти на тавана. Говореше унесено и дискретно, като само-изповед: | |
| − | + | — Да, още от първите години на брака си аз замечтах за дълбока, за истинска любов. Замечтах за другарка, която да ми бъде душевно потребна, а не да я чувствувам като бреме. Жена, която да бъде двигател на творческите ми усилия. Жена-участница в емоциите ми и създателка на емоции в душата ми... Изобщо жена, без която да се чувствам лишен от извори на вдъхновение и въодушевление... Моята беда е, че дирех всички качества на мечтаната жена, сбрани накуп. А, разбира се, ги намирах поотделно само някои у някоя жена. Но като не намирах всички желани качества само у една жена, започнах да си казвам, че ще използувам жените поне да задоволявам физическите си потребности. .. | |
| − | + | Нели отново си каза : | |
| − | + | „Всички женени мъже така оправдават изневерите си!“ | |
| − | + | — Истината обаче е, че аз винаги съм се стремял към | |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 14:14, 9 август 2014
Страницата не е проверена
