Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/18“
Oserafimova (беседа | приноси) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | Аргир Льолчев мислеше и за Лидия. И нейният живот в Каварна беше плачевен — все сама в стаичката с прозорци, които гледаха към хазайските обори и кочини... Може би наистина тя с право смяташе, че: „съпружеството и́ не се оказа очакваното сигурно пристанище, в което да се приюти от преследванията на комунистическите пирати, а е някаква бездна, откъдето не вижда нищо друго, освен нова безнадеждност“. | |
„Най-добре да ида в София — продължаваше да обмисля Льолчев. — Може би там ще намерим някакъв изход...“ | „Най-добре да ида в София — продължаваше да обмисля Льолчев. — Може би там ще намерим някакъв изход...“ | ||
Преди да тръгне за Проглед, Алеко Николов приближи до кулата и подвикна: | Преди да тръгне за Проглед, Алеко Николов приближи до кулата и подвикна: | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— Не, няма да напусна. Ще ида само за някой и друг ден, тъкмо докато преместите сондата. | — Не, няма да напусна. Ще ида само за някой и друг ден, тъкмо докато преместите сондата. | ||
| − | + | * | |
| − | + | Инженер Апостол Йолов живееше на придунавския булевард в своя къща от две стаи — стара, порутена, в дъното на двор, гъсто обрасъл с дървета и храсти. Той наричаше къщицата си „пиратска каюта“, защото стените на стаите бяха облицовани с ламперия, висока около метър и байцована, а всички мебели — гардероб, легла, шкафове, дори някогашната му инженерска маса — бяха заковани между ламперията, както в корабните каюти. Когато го питаха защо е заковал мебелите, Йолов отговаряше с комична сериозност, в която личеше самодоволство от находчивостта му: | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 14:52, 1 март 2015
Страницата е проверена
