Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/357“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | АНГРОСИ`СТ <i>м.</i> Търговец на едро. <i>Той беше син на дребен търговец от Пловдив, който цял живот се мъчи да стане ангро-сист.</i> А. Гуляшки, Л, 126. — <i>От тебе зависи дали утре ще бъдеш ангросист или амбулантен търговец...</i> Д. Кисьов, Щ, 420. <i>Не оеше по-добро положението и в търговията .. у магазините не купуваха абсолютно нищо от складовете на ангросистите и предпочитаха да не попълват щоковете си, докато трае кризата.</i> П. Спасов, ХлХ, 164. | + | |
+ | ---- | ||
+ | <b>АНГРОСИ`СТ</b> <i>м.</i> Търговец на едро. <i>Той беше син на дребен търговец от Пловдив, който цял живот се мъчи да стане ангро-сист.</i> А. Гуляшки, Л, 126. — <i>От тебе зависи дали утре ще бъдеш ангросист или амбулантен търговец...</i> Д. Кисьов, Щ, 420. <i>Не оеше по-добро положението и в търговията .. у магазините не купуваха абсолютно нищо от складовете на ангросистите и предпочитаха да не попълват щоковете си, докато трае кризата.</i> П. Спасов, ХлХ, 164. | ||
---- | ---- | ||
− | АНГСТРЬОМ <i>м. Физ.</i> Единица мярка за дължина, равна на десетмилиардна част от метъра, която се употребява главно в оптиката, в спектроскопията, в атомната и в молекулната физика. <i>Атомите и молекулите са извънредно малки частици. Техните размери са 10 000 пъти по-малки от 0, 001 от мм .. Така например 0,001 част от мм се нарича микрон (\i); 0,001 част от микрона се нарича милимикрон (\i); 0,1 част от милимикрона се нарича ангстръом..</i> Е. Киркова, ЕМ, 9. | + | <b>АНГСТРЬОМ</b> <i>м. Физ.</i> Единица мярка за дължина, равна на десетмилиардна част от метъра, която се употребява главно в оптиката, в спектроскопията, в атомната и в молекулната физика. <i>Атомите и молекулите са извънредно малки частици. Техните размери са 10 000 пъти по-малки от 0, 001 от мм .. Така например 0,001 част от мм се нарича микрон (\i); 0,001 част от микрона се нарича милимикрон (\i); 0,1 част от милимикрона се нарича ангстръом..</i> Е. Киркова, ЕМ, 9. |
— Швед. от собств. | — Швед. от собств. | ||
---- | ---- | ||
− | АНГЪТ <i>м. Диал.</i> Ангъч; ангътка. <i>След малко Джевдет и другарят му прегазиха Янтра срещу долнооряховския път и се придружиха с другите си другари,.. , от които един носеше цял вързоп живи птици от страната на седлото си: два ангътя, пет пъдпъдъчки.</i> Ц. Гинчев, ГК, 224. <i>Пъдпъдъците не кацат по дърветата, скалната яребица /.. / обаче, както и някои видове патици кацат по дърветата (особено жълт ангът, мраморна патица).</i> ВН, 1960, бр. 2654, 4. | + | <b>АНГЪТ</b> <i>м. Диал.</i> Ангъч; ангътка. <i>След малко Джевдет и другарят му прегазиха Янтра срещу долнооряховския път и се придружиха с другите си другари,.. , от които един носеше цял вързоп живи птици от страната на седлото си: два ангътя, пет пъдпъдъчки.</i> Ц. Гинчев, ГК, 224. <i>Пъдпъдъците не кацат по дърветата, скалната яребица /.. / обаче, както и някои видове патици кацат по дърветата (особено жълт ангът, мраморна патица).</i> ВН, 1960, бр. 2654, 4. |
— Тур. angit. | — Тур. angit. | ||
---- | ---- | ||
− | АНГЪТКА <i>ж. Диал.</i> Ангът, ангъч. | + | <b>АНГЪТКА</b> <i>ж. Диал.</i> Ангът, ангъч. |
— От Т.Панчев, Допълнение на българския речник от Й.Геров, 1908. | — От Т.Панчев, Допълнение на българския речник от Й.Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
− | АНГЪЧ <i>м.</i> Обикн. в съчет.: Бял ангъч. Вид дива патица с красива пъстра окраска ра перата с шзеобладаващ бял цвят, която обитава крайбрежията на моретата и соле-Йрте вътрешни езера и се използва за добиване на мек висококачествен пух; бял килифар, пъстър килифар. Tadorna tadorna. Чер-чен ангъч. Вид дива патица с преобладаваща ръждива окраска на перата в различни нюанси, която обитава всякакви води на най-различна надморска височина, а у нас край Дунав е отглеждана по-рано като домашна птица; червен килифар, ръждив килифар, казарка. Casarca ferruginea. — <i>Вярно, Че преди години по ехото гнездяха червени Килифари... тъй се наричат тия птици. Някои им викат казарки или червени ангъ-</i>Ш П. Славински, МСК, 89. | + | <b>АНГЪЧ</b> <i>м.</i> Обикн. в съчет.: Бял ангъч. Вид дива патица с красива пъстра окраска ра перата с шзеобладаващ бял цвят, която обитава крайбрежията на моретата и соле-Йрте вътрешни езера и се използва за добиване на мек висококачествен пух; бял килифар, пъстър килифар. Tadorna tadorna. Чер-чен ангъч. Вид дива патица с преобладаваща ръждива окраска на перата в различни нюанси, която обитава всякакви води на най-различна надморска височина, а у нас край Дунав е отглеждана по-рано като домашна птица; червен килифар, ръждив килифар, казарка. Casarca ferruginea. — <i>Вярно, Че преди години по ехото гнездяха червени Килифари... тъй се наричат тия птици. Някои им викат казарки или червени ангъ-</i>Ш П. Славински, МСК, 89. |
<sup>ч<sub></sup>г</sub>. АНДАЛУЗИ`Т <i>м. Минер.</i> Твърд минерал, алуминиев силикат, с червен, кафяв, Ьозов или сив цвят, употребяван за киселин-)уЬустойчиви керамични изделия. Т^г От исп. собств. | <sup>ч<sub></sup>г</sub>. АНДАЛУЗИ`Т <i>м. Минер.</i> Твърд минерал, алуминиев силикат, с червен, кафяв, Ьозов или сив цвят, употребяван за киселин-)уЬустойчиви керамични изделия. Т^г От исп. собств. | ||
---- | ---- | ||
− | АНГРОСИ`СТ | + | <b>АНГРОСИ`СТ</b> |
---- | ---- | ||
− | АНДАЛУЗИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> андалузит. <i>Андалузитово находище.</i> | + | <b>АНДАЛУЗИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> андалузит. <i>Андалузитово находище.</i> |
---- | ---- | ||
− | АНДАЛУЗКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Андалузия, автономна област в Южна Йспания. <i>Андалузко вино. Ан-далузки романс. Андалузки градини.</i> | + | <b>АНДАЛУЗКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Андалузия, автономна област в Южна Йспания. <i>Андалузко вино. Ан-далузки романс. Андалузки градини.</i> |
---- | ---- | ||
− | АНДАНТЕ <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо — умерено, бавно. | + | <b>АНДАНТЕ</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо — умерено, бавно. |
2. Като <i>същ.</i> анданте, <i>мн.</i> (рядко) -и, <i>ср.</i> Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо. <i>При туй тук</i> [в „Бал с маски“. <i>Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно си служи до тогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии.</i> К, 1926, бр. 92, 1. <i>Оркестърът му не беше достатъчно стегнат и уверен,.. Към андантите се окуражи и фортисимо-то бе уверено.</i> К, 1925, бр. 59, 2. | 2. Като <i>същ.</i> анданте, <i>мн.</i> (рядко) -и, <i>ср.</i> Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо. <i>При туй тук</i> [в „Бал с маски“. <i>Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно си служи до тогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии.</i> К, 1926, бр. 92, 1. <i>Оркестърът му не беше достатъчно стегнат и уверен,.. Към андантите се окуражи и фортисимо-то бе уверено.</i> К, 1925, бр. 59, 2. | ||
Ред 29: | Ред 31: | ||
— Ит. andante. | — Ит. andante. | ||
---- | ---- | ||
− | АНДАНТИ`НО <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо | + | <b>АНДАНТИ`НО</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо |
— малко по-бързо от анданте. | — малко по-бързо от анданте. | ||
Ред 37: | Ред 39: | ||
— Ит. andantino. | — Ит. andantino. | ||
---- | ---- | ||
− | АНДАРТ <i>м. Истор.</i> Гръцки въстаник, бунтовник, четник. <i>Гръцките злодеяния в Македония бяха извикали свирепи инстинкти .. Тя имала някакъв сродник в Македония, убит от андартите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. <i>Каляската вече наближаваше конака на Садредин бей, предшествувана и следвана от по двама конни гавази в живописни фустанели на гръцки андарти.</i> А. Христо-форов, А, 158. | + | <b>АНДАРТ</b> <i>м. Истор.</i> Гръцки въстаник, бунтовник, четник. <i>Гръцките злодеяния в Македония бяха извикали свирепи инстинкти .. Тя имала някакъв сродник в Македония, убит от андартите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. <i>Каляската вече наближаваше конака на Садредин бей, предшествувана и следвана от по двама конни гавази в живописни фустанели на гръцки андарти.</i> А. Христо-форов, А, 158. |
О Червени андарти. Партизани от движението ЕЛАС (Гръцка народоосвободителна армия) през време на Втората световна война. — <i>В планинския масив на острова се е появил голям отряд от червени андарти — каза той.</i> Д. Димов, Т, 510. Бели андарти. Партизани с националшовинистически уклон в Гърция през време на Втората световна война. — <i>Белите андарти не правят нищо на търговци, които пътуват по работа.</i> Д. Димов, Т, 523. | О Червени андарти. Партизани от движението ЕЛАС (Гръцка народоосвободителна армия) през време на Втората световна война. — <i>В планинския масив на острова се е появил голям отряд от червени андарти — каза той.</i> Д. Димов, Т, 510. Бели андарти. Партизани с националшовинистически уклон в Гърция през време на Втората световна война. — <i>Белите андарти не правят нищо на търговци, които пътуват по работа.</i> Д. Димов, Т, 523. | ||
Ред 43: | Ред 45: | ||
— От гр. avT&prri<;. | — От гр. avT&prri<;. | ||
---- | ---- | ||
− | АНДАРТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> андарт. | + | <b>АНДАРТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> андарт. |
---- | ---- | ||
− | АНДЕЗИТ <i>м. Минер.</i> Масивна вулканична скала с тъмносив, тъмнозелен или сив-кавочерен цвят, която е изградена от плаги-оклаз и силикатни минерали и се употребява като строителен и киселинноустойчив материал. <i>Той</i> [Лазаров] <i>не вае от мрамор, а предпочита айтоски андезит.</i> Св. Босилков, ЛФ, 1956, бр.2, 3. | + | <b>АНДЕЗИТ</b> <i>м. Минер.</i> Масивна вулканична скала с тъмносив, тъмнозелен или сив-кавочерен цвят, която е изградена от плаги-оклаз и силикатни минерали и се употребява като строителен и киселинноустойчив материал. <i>Той</i> [Лазаров] <i>не вае от мрамор, а предпочита айтоски андезит.</i> Св. Босилков, ЛФ, 1956, бр.2, 3. |
— От собств. | — От собств. | ||
---- | ---- | ||
− | АНДЕЗИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> андезит. <i>Тази настилка</i> [в манастирската църква] <i>е била от разноцветни</i> | + | <b>АНДЕЗИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> андезит. <i>Тази настилка</i> [в манастирската църква] <i>е била от разноцветни</i> |
---- | ---- | ||
− | АНДЕЗИ`ТЕН | + | <b>АНДЕЗИ`ТЕН</b> |
Версия от 22:32, 4 декември 2012
АНГРОСИ`СТ м. Търговец на едро. Той беше син на дребен търговец от Пловдив, който цял живот се мъчи да стане ангро-сист. А. Гуляшки, Л, 126. — От тебе зависи дали утре ще бъдеш ангросист или амбулантен търговец... Д. Кисьов, Щ, 420. Не оеше по-добро положението и в търговията .. у магазините не купуваха абсолютно нищо от складовете на ангросистите и предпочитаха да не попълват щоковете си, докато трае кризата. П. Спасов, ХлХ, 164.
АНГСТРЬОМ м. Физ. Единица мярка за дължина, равна на десетмилиардна част от метъра, която се употребява главно в оптиката, в спектроскопията, в атомната и в молекулната физика. Атомите и молекулите са извънредно малки частици. Техните размери са 10 000 пъти по-малки от 0, 001 от мм .. Така например 0,001 част от мм се нарича микрон (\i); 0,001 част от микрона се нарича милимикрон (\i); 0,1 част от милимикрона се нарича ангстръом.. Е. Киркова, ЕМ, 9.
— Швед. от собств.
АНГЪТ м. Диал. Ангъч; ангътка. След малко Джевдет и другарят му прегазиха Янтра срещу долнооряховския път и се придружиха с другите си другари,.. , от които един носеше цял вързоп живи птици от страната на седлото си: два ангътя, пет пъдпъдъчки. Ц. Гинчев, ГК, 224. Пъдпъдъците не кацат по дърветата, скалната яребица /.. / обаче, както и някои видове патици кацат по дърветата (особено жълт ангът, мраморна патица). ВН, 1960, бр. 2654, 4.
— Тур. angit.
АНГЪТКА ж. Диал. Ангът, ангъч.
— От Т.Панчев, Допълнение на българския речник от Й.Геров, 1908.
АНГЪЧ м. Обикн. в съчет.: Бял ангъч. Вид дива патица с красива пъстра окраска ра перата с шзеобладаващ бял цвят, която обитава крайбрежията на моретата и соле-Йрте вътрешни езера и се използва за добиване на мек висококачествен пух; бял килифар, пъстър килифар. Tadorna tadorna. Чер-чен ангъч. Вид дива патица с преобладаваща ръждива окраска на перата в различни нюанси, която обитава всякакви води на най-различна надморска височина, а у нас край Дунав е отглеждана по-рано като домашна птица; червен килифар, ръждив килифар, казарка. Casarca ferruginea. — Вярно, Че преди години по ехото гнездяха червени Килифари... тъй се наричат тия птици. Някои им викат казарки или червени ангъ-Ш П. Славински, МСК, 89.
чг. АНДАЛУЗИ`Т м. Минер. Твърд минерал, алуминиев силикат, с червен, кафяв, Ьозов или сив цвят, употребяван за киселин-)уЬустойчиви керамични изделия. Т^г От исп. собств.
АНГРОСИ`СТ
АНДАЛУЗИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от андалузит. Андалузитово находище.
АНДАЛУЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Андалузия, автономна област в Южна Йспания. Андалузко вино. Ан-далузки романс. Андалузки градини.
АНДАНТЕ нареч. Муз. 1. За темпо — умерено, бавно.
2. Като същ. анданте, мн. (рядко) -и, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо. При туй тук [в „Бал с маски“. Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно си служи до тогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии. К, 1926, бр. 92, 1. Оркестърът му не беше достатъчно стегнат и уверен,.. Към андантите се окуражи и фортисимо-то бе уверено. К, 1925, бр. 59, 2.
— Ит. andante.
АНДАНТИ`НО нареч. Муз. 1. За темпо
— малко по-бързо от анданте.
2. Като същ. ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.
— Ит. andantino.
АНДАРТ м. Истор. Гръцки въстаник, бунтовник, четник. Гръцките злодеяния в Македония бяха извикали свирепи инстинкти .. Тя имала някакъв сродник в Македония, убит от андартите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. Каляската вече наближаваше конака на Садредин бей, предшествувана и следвана от по двама конни гавази в живописни фустанели на гръцки андарти. А. Христо-форов, А, 158.
О Червени андарти. Партизани от движението ЕЛАС (Гръцка народоосвободителна армия) през време на Втората световна война. — В планинския масив на острова се е появил голям отряд от червени андарти — каза той. Д. Димов, Т, 510. Бели андарти. Партизани с националшовинистически уклон в Гърция през време на Втората световна война. — Белите андарти не правят нищо на търговци, които пътуват по работа. Д. Димов, Т, 523.
— От гр. avT&prri<;.
АНДАРТОВ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от андарт.
АНДЕЗИТ м. Минер. Масивна вулканична скала с тъмносив, тъмнозелен или сив-кавочерен цвят, която е изградена от плаги-оклаз и силикатни минерали и се употребява като строителен и киселинноустойчив материал. Той [Лазаров] не вае от мрамор, а предпочита айтоски андезит. Св. Босилков, ЛФ, 1956, бр.2, 3.
— От собств.
АНДЕЗИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от андезит. Тази настилка [в манастирската църква] е била от разноцветни
АНДЕЗИ`ТЕН