Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/332“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | АМИНОГРУПА <i>ж. Хим.</i> Групата NH<sub>2</sub>, която се съдържа във всички първични амини. <i>Ионообменните групи на катиони-те могат да бъдат най-разнообразни, а именно сулфогрупи — .., карбоксилни — фосфатни — ..и др., а при анионите — аминогрупи.</i> Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМИНОГРУПА</b> <i>ж. Хим.</i> Групата NH<sub>2</sub>, която се съдържа във всички първични амини. <i>Ионообменните групи на катиони-те могат да бъдат най-разнообразни, а именно сулфогрупи — .., карбоксилни — фосфатни — ..и др., а при анионите — аминогрупи.</i> Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, | ||
---- | ---- | ||
| − | АМИНОКИСЕЛИНА <i>ж. Хим.</i> Органична киселина, която съдържа в молекулата си аминогрупа, заема централно място в азотния обмен на живите организми и представлява източник за образуването на необходимите за жизнената дейност вещества — белтъци, ферменти, хормони и др. <i>Строе-щите камъни на белтъчините са така наречените аминокиселини, които, двайсет на брой в своите комбинации, могат да дадат за централно ядро на белтъчините над хиляда квадрилиона различни свързвания.</i> ПН, 1934, кн. 2, 22. | + | <b>АМИНОКИСЕЛИНА</b> <i>ж. Хим.</i> Органична киселина, която съдържа в молекулата си аминогрупа, заема централно място в азотния обмен на живите организми и представлява източник за образуването на необходимите за жизнената дейност вещества — белтъци, ферменти, хормони и др. <i>Строе-щите камъни на белтъчините са така наречените аминокиселини, които, двайсет на брой в своите комбинации, могат да дадат за централно ядро на белтъчините над хиляда квадрилиона различни свързвания.</i> ПН, 1934, кн. 2, 22. |
---- | ---- | ||
| − | АМИНОКИСЕЛИ`НЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Хим.</i> Който има в състава си аминокиселина. <i>Аминокиселинен състав на зърнените храни.</i> | + | <b>АМИНОКИСЕЛИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Хим.</i> Който има в състава си аминокиселина. <i>Аминокиселинен състав на зърнените храни.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АМИТОЗА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Просто деление на клетъчното ядро. | + | <b>АМИТОЗА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Просто деление на клетъчното ядро. |
— От гр. а ’без’ + (iixoq ’нишка’. | — От гр. а ’без’ + (iixoq ’нишка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМИТОЗИС, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Амито- | + | <b>АМИТОЗИС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Амито- |
за. | за. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМКАМ, -аш, <i>несв., прех. Детск. Га-лъов.</i> Ям; папкам. — <i>Хайде ела, детето ми, да амкаш.</i> амкам се <i>страд.</i> | + | <b>АМКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Детск. Га-лъов.</i> Ям; папкам. — <i>Хайде ела, детето ми, да амкаш.</i> амкам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АМКАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Детск. Галъов.. Отгл. същ. от</i> амкам <i>и от</i> амкам се; ядене, папкане. | + | <b>АМКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Детск. Галъов.. Отгл. същ. от</i> амкам <i>и от</i> амкам се; ядене, папкане. |
---- | ---- | ||
| − | АМНЕЗИЯ <i>ж. Мед.</i> Загубване на паметта за определено време при органическо заболяване на главния мозък и след нараняване или контузия (травма) на черепа, кома, патологичен афект и др. — <i>Такива случаи са чести в практиката ни. Частична амнезия се казва загубване на паметта за определени неща.</i> Л. Дилов, МСП, 157. <i>Само че ние отбягвахме да мислим за него, защото тогава напрежението около Главния рязко се повишаваше и силовото поле заплашваше мислите ни от невъзвратимо разпадане, наричано от земните жители амнезия.</i> А. Наковски, БС, 97. <i>Органична амнезия. Психогенна амнезия.</i> | + | <b>АМНЕЗИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Загубване на паметта за определено време при органическо заболяване на главния мозък и след нараняване или контузия (травма) на черепа, кома, патологичен афект и др. — <i>Такива случаи са чести в практиката ни. Частична амнезия се казва загубване на паметта за определени неща.</i> Л. Дилов, МСП, 157. <i>Само че ние отбягвахме да мислим за него, защото тогава напрежението около Главния рязко се повишаваше и силовото поле заплашваше мислите ни от невъзвратимо разпадане, наричано от земните жители амнезия.</i> А. Наковски, БС, 97. <i>Органична амнезия. Психогенна амнезия.</i> |
— От гр. а ’без’ + jivticttk; ’спомен, памет’. | — От гр. а ’без’ + jivticttk; ’спомен, памет’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМНЕСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който е присъщ на амнезията. <i>Амнестични признаци.</i> | + | <b>АМНЕСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който е присъщ на амнезията. <i>Амнестични признаци.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АМНИОН <i>м. Биол.</i> Вътрешният слой на зародишната ципа у висшите гръбначни | + | <b>АМНИОН</b> <i>м. Биол.</i> Вътрешният слой на зародишната ципа у висшите гръбначни |
— бозайници, влечуги, птици. | — бозайници, влечуги, птици. | ||
| Ред 29: | Ред 31: | ||
— Гр. ajiviov. | — Гр. ajiviov. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМНИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до зародиш с амнион. | + | <b>АМНИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до зародиш с амнион. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АМИНОГРУТ</b>1А | |
---- | ---- | ||
| − | АМНИОТИ само <i>мн. Зоол.</i> Висши гръбначни животни (влечуги, бозайници), приспособени към развитие на суша, у които през ранните стадии на развитие се образуват особени зародишни обвивки (в това число и амнион). | + | <b>АМНИОТИ</b> само <i>мн. Зоол.</i> Висши гръбначни животни (влечуги, бозайници), приспособени към развитие на суша, у които през ранните стадии на развитие се образуват особени зародишни обвивки (в това число и амнион). |
— От гр. d^via>rr|<;. | — От гр. d^via>rr|<;. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМНИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до амниоти. | + | <b>АМНИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до амниоти. |
---- | ---- | ||
| − | АМНИСТИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до амнистия. | + | <b>АМНИСТИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до амнистия. |
<i>— Аз трябва да обезпеча вашата амнисти-онна операция с нелегалните. Имате ли свои хора в отряда?</i> Д. Вълев, 3, 211. | <i>— Аз трябва да обезпеча вашата амнисти-онна операция с нелегалните. Имате ли свои хора в отряда?</i> Д. Вълев, 3, 211. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМНИСТИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Прилагам амнистия към някого, давам амнистия. <i>Осъдиха го на смърт, но не можаха да го обесят — правителството на Стамболийски навреме амнистира всички осъдени фронтоваци, които бяха взели участие във владайския бой.</i> А. Гуляшки, Л, 6. <i>Осъдени да излежат затвор в Никополската крепост, те</i> [еничарските вождове] <i>били внезапно и без пояснения амнистирани. В.</i> Мутафчиева, KB, 105. — <i>Да, Стамо Коза-ров ... Познавате ли го? — Бегло ... Още ли е в затвора? — Очакваме да го амнистират до края на годината ... Впрочем поради лошите условия неотдавна се е парализирал.</i> Др. Асенов, ТКНП, 279-280. <i>Или тази комисия</i> [разследваща турските престъпления] <i>ще има за своя цел по-скоро да амнистира в една или друга степен виновността на турските власти?</i> К. Странджев, ЖБ, 26. амнистирам се <i>страд.</i> | + | <b>АМНИСТИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Прилагам амнистия към някого, давам амнистия. <i>Осъдиха го на смърт, но не можаха да го обесят — правителството на Стамболийски навреме амнистира всички осъдени фронтоваци, които бяха взели участие във владайския бой.</i> А. Гуляшки, Л, 6. <i>Осъдени да излежат затвор в Никополската крепост, те</i> [еничарските вождове] <i>били внезапно и без пояснения амнистирани. В.</i> Мутафчиева, KB, 105. — <i>Да, Стамо Коза-ров ... Познавате ли го? — Бегло ... Още ли е в затвора? — Очакваме да го амнистират до края на годината ... Впрочем поради лошите условия неотдавна се е парализирал.</i> Др. Асенов, ТКНП, 279-280. <i>Или тази комисия</i> [разследваща турските престъпления] <i>ще има за своя цел по-скоро да амнистира в една или друга степен виновността на турските власти?</i> К. Странджев, ЖБ, 26. амнистирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АМНИСТИРАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> амнистирам <i>и от</i> амнистирам се. <i>Българското правителство,.. , действуваше с похвална енергия — и Високата порта биде принудена да обещае амнистирането на бежанците и освобождението на затворниците.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 202. | + | <b>АМНИСТИРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> амнистирам <i>и от</i> амнистирам се. <i>Българското правителство,.. , действуваше с похвална енергия — и Високата порта биде принудена да обещае амнистирането на бежанците и освобождението на затворниците.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 202. |
---- | ---- | ||
| − | АМНИСТИЯ <i>ж.</i> Законодателен акт, чрез който се заличава престъпният характер на определен вид деяния или лицата, извършили определени престъпления, се освобождават от наказателна отговорност или от последиците на осъждането. <i>Пазвантог-лу получил без усилие своята трета поред амнистия.</i> В. Мутафчиева, KB, 103. <i>Властта, объркана от неочаквания изборен резултат, освободила задържаните „поради амнистия“.</i> К. Странджев, ЖБ, 126. | + | <b>АМНИСТИЯ</b> <i>ж.</i> Законодателен акт, чрез който се заличава престъпният характер на определен вид деяния или лицата, извършили определени престъпления, се освобождават от наказателна отговорност или от последиците на осъждането. <i>Пазвантог-лу получил без усилие своята трета поред амнистия.</i> В. Мутафчиева, KB, 103. <i>Властта, объркана от неочаквания изборен резултат, освободила задържаните „поради амнистия“.</i> К. Странджев, ЖБ, 126. |
<i>— Ние трябва да обявим стачката под лозунгите за хляб, за политически права и за амнистия на другарите, които гният в затворите.</i> Д. Димов, Т, 235. <i>В сила на дадената амнистия, повечето избягали коли-бари се завърнаха в родните си места и уж минуват сега за мирни хорица.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 70. <i>Политическа амнистия. Пълна амнистия.</i> | <i>— Ние трябва да обявим стачката под лозунгите за хляб, за политически права и за амнистия на другарите, които гният в затворите.</i> Д. Димов, Т, 235. <i>В сила на дадената амнистия, повечето избягали коли-бари се завърнаха в родните си места и уж минуват сега за мирни хорица.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 70. <i>Политическа амнистия. Пълна амнистия.</i> | ||
| Ред 53: | Ред 55: | ||
О Данъчна амнистия. <i>Спец.</i> Освобождаване от определена категория данъчни или други | О Данъчна амнистия. <i>Спец.</i> Освобождаване от определена категория данъчни или други | ||
---- | ---- | ||
| − | АМНИСТИЯ | + | <b>АМНИСТИЯ</b> |
Версия от 19:19, 4 декември 2012
АМИНОГРУПА ж. Хим. Групата NH2, която се съдържа във всички първични амини. Ионообменните групи на катиони-те могат да бъдат най-разнообразни, а именно сулфогрупи — .., карбоксилни — фосфатни — ..и др., а при анионите — аминогрупи. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ,
АМИНОКИСЕЛИНА ж. Хим. Органична киселина, която съдържа в молекулата си аминогрупа, заема централно място в азотния обмен на живите организми и представлява източник за образуването на необходимите за жизнената дейност вещества — белтъци, ферменти, хормони и др. Строе-щите камъни на белтъчините са така наречените аминокиселини, които, двайсет на брой в своите комбинации, могат да дадат за централно ядро на белтъчините над хиляда квадрилиона различни свързвания. ПН, 1934, кн. 2, 22.
АМИНОКИСЕЛИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който има в състава си аминокиселина. Аминокиселинен състав на зърнените храни.
АМИТОЗА, мн. няма, ж. Биол. Просто деление на клетъчното ядро.
— От гр. а ’без’ + (iixoq ’нишка’.
АМИТОЗИС, мн. няма, м. Биол. Амито-
за.
АМКАМ, -аш, несв., прех. Детск. Га-лъов. Ям; папкам. — Хайде ела, детето ми, да амкаш. амкам се страд.
АМКАНЕ, мн. -ия, ср. Детск. Галъов.. Отгл. същ. от амкам и от амкам се; ядене, папкане.
АМНЕЗИЯ ж. Мед. Загубване на паметта за определено време при органическо заболяване на главния мозък и след нараняване или контузия (травма) на черепа, кома, патологичен афект и др. — Такива случаи са чести в практиката ни. Частична амнезия се казва загубване на паметта за определени неща. Л. Дилов, МСП, 157. Само че ние отбягвахме да мислим за него, защото тогава напрежението около Главния рязко се повишаваше и силовото поле заплашваше мислите ни от невъзвратимо разпадане, наричано от земните жители амнезия. А. Наковски, БС, 97. Органична амнезия. Психогенна амнезия.
— От гр. а ’без’ + jivticttk; ’спомен, памет’.
АМНЕСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който е присъщ на амнезията. Амнестични признаци.
АМНИОН м. Биол. Вътрешният слой на зародишната ципа у висшите гръбначни
— бозайници, влечуги, птици.
— Гр. ajiviov.
АМНИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който се отнася до зародиш с амнион.
АМИНОГРУТ1А
АМНИОТИ само мн. Зоол. Висши гръбначни животни (влечуги, бозайници), приспособени към развитие на суша, у които през ранните стадии на развитие се образуват особени зародишни обвивки (в това число и амнион).
— От гр. d^via>rr|<;.
АМНИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който се отнася до амниоти.
АМНИСТИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Който се отнася до амнистия.
— Аз трябва да обезпеча вашата амнисти-онна операция с нелегалните. Имате ли свои хора в отряда? Д. Вълев, 3, 211.
АМНИСТИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Прилагам амнистия към някого, давам амнистия. Осъдиха го на смърт, но не можаха да го обесят — правителството на Стамболийски навреме амнистира всички осъдени фронтоваци, които бяха взели участие във владайския бой. А. Гуляшки, Л, 6. Осъдени да излежат затвор в Никополската крепост, те [еничарските вождове] били внезапно и без пояснения амнистирани. В. Мутафчиева, KB, 105. — Да, Стамо Коза-ров ... Познавате ли го? — Бегло ... Още ли е в затвора? — Очакваме да го амнистират до края на годината ... Впрочем поради лошите условия неотдавна се е парализирал. Др. Асенов, ТКНП, 279-280. Или тази комисия [разследваща турските престъпления] ще има за своя цел по-скоро да амнистира в една или друга степен виновността на турските власти? К. Странджев, ЖБ, 26. амнистирам се страд.
АМНИСТИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от амнистирам и от амнистирам се. Българското правителство,.. , действуваше с похвална енергия — и Високата порта биде принудена да обещае амнистирането на бежанците и освобождението на затворниците. П. К. Яворов, Съч. II, 202.
АМНИСТИЯ ж. Законодателен акт, чрез който се заличава престъпният характер на определен вид деяния или лицата, извършили определени престъпления, се освобождават от наказателна отговорност или от последиците на осъждането. Пазвантог-лу получил без усилие своята трета поред амнистия. В. Мутафчиева, KB, 103. Властта, объркана от неочаквания изборен резултат, освободила задържаните „поради амнистия“. К. Странджев, ЖБ, 126.
— Ние трябва да обявим стачката под лозунгите за хляб, за политически права и за амнистия на другарите, които гният в затворите. Д. Димов, Т, 235. В сила на дадената амнистия, повечето избягали коли-бари се завърнаха в родните си места и уж минуват сега за мирни хорица. Ив. Вазов, Съч. XVI, 70. Политическа амнистия. Пълна амнистия.
О Данъчна амнистия. Спец. Освобождаване от определена категория данъчни или други
АМНИСТИЯ
