Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/143“
Mister sou (беседа | приноси) м (ilian4a) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОМЕ`Т</b> <i>м. Диал.</i> Място, от което вятърът е издухал, измел снега; | + | <b>ВЕТРОМЕ`Т</b> <i>м. Диал.</i> Място, от което вятърът е издухал, измел снега; ветрометище. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОМЕ`ТИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> | + | <b>ВЕТРОМЕ`ТИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Ветромет. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОПОКАЗА`ЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -лци, след <i>числ.</i> -леца, <i>м | + | <b>ВЕТРОПОКАЗА`ЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -лци, след <i>числ.</i> -леца, <i>м. Остар.</i> Ветропоказател. <i>Много време вятърът остана западен, без да ся промени. Младите сякога със скръб поглеждаха на ветропоказалеца, който сякога сочеше запад.</i> П. Кисимов, ОА (превод), 36. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОПОКАЗА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, | + | <b>ВЕТРОПОКАЗА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, след <i>числ.</i> -я, <i>м.</i> 1. Уред, който показва посоката и скоростта на вятъра. <i>Второ звено направи дъждомера, ветропоказателя.</i> П. Проданов, С, 37. <i>От време на време долиташе прекъснатото тракане на ветропоказателя върху кулата.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 585. <i>Все по негова идея още на времето бяха прокарани две широки, извиващи чак до върха алеи, а на самия връх се издигаше дървена беседка с ветропоказател на покрива.</i> К. Калчев, ЖП, 96. // Приспособление за определяне посоката на вятъра. <i>Домът, който се виждаше през плетениците на желязната ограда, имаше островърхи кулички и един централен купол с ветропоказател — тенекиен петел, както ни го описа Ян.</i> П. Славински, ПЩ, 493. |
| − | |||
| − | след <i>числ.</i> -я, <i>м.</i> 1. Уред, който показва посоката и скоростта на вятъра. <i>Второ звено направи дъждомера, ветропоказателя.</i> П. Проданов, С, 37. <i>От време на време долиташе прекъснатото тракане на ветропоказателя върху кулата.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 585. <i>Все по негова идея още на времето бяха прокарани две широки, извиващи чак до върха алеи, а на самия връх се издигаше дървена беседка с ветропоказател на покрива.</i> К. Калчев, ЖП, 96. // Приспособление за определяне посоката на вятъра. <i>Домът, който се виждаше през плетениците на | ||
2. <i>Прен. Разг.</i> Човек, който лесно и безпринципно променя своите възгледи и поведение, обикн. в зависимост от политическите условия. | 2. <i>Прен. Разг.</i> Човек, който лесно и безпринципно променя своите възгледи и поведение, обикн. в зависимост от политическите условия. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОПРЕДПА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който предпазва от вятър. <i> | + | <b>ВЕТРОПРЕДПА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който предпазва от вятър. <i>Ветропредпазен щит на сноповръзвачка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОУ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вятърничав, лекомислен. <i>Но знаеш ли ти, че си едно ветроумно дете и играеш си с живота на шега, като безумно едно момиче.</i> Н. Бончев, Р (превод), | + | <b>ВЕТРОУ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вятърничав, лекомислен. <i>Но знаеш ли ти, че си едно ветроумно дете и играеш си с живота на шега, като безумно едно момиче.</i> Н. Бончев, Р (превод), 71. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОУПО`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Обикн. за осветителни тела (лампа, фенер и под.) — който е устойчив на вятър. <i>В тясното коридорче Савата, с изцапани от саждите и газ ръце, палеше ветроупорния фенер.</i> В. Нешков, Н, 79. <i>Станах, запалих малката ветроупорна лампа и седнах на сандъчето с романите до леглото.</i> А. Христофоров, О, 60. <i>Огнивото е старовремска работа. | + | <b>ВЕТРОУПО`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Обикн. за осветителни тела (лампа, фенер и под.) — който е устойчив на вятър. <i>В тясното коридорче Савата, с изцапани от саждите и газ ръце, палеше ветроупорния фенер.</i> В. Нешков, Н, 79. <i>Станах, запалих малката ветроупорна лампа и седнах на сандъчето с романите до леглото.</i> А. Христофоров, О, 60. <i>Огнивото е старовремска работа. Той имаше австрийска ветроупорна запалка.</i> Й. Радичков, СР, 154. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОУПО`РНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на ветроупорен. <i>Макар [кранът] да се използва само като производствена мощност, управата с научноизследователска цел поиска да изпита неговата | + | <b>ВЕТРОУПО`РНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на ветроупорен. <i>Макар [кранът] да се използва само като производствена мощност, управата с научноизследователска цел поиска да изпита неговата ветроупорност и чакаше благоприятен момент.</i> Ст, 1970, бр. 1262, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОУСТО`ЙЧИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е устойчив на вятър. <i>Дъбът е | + | <b>ВЕТРОУСТО`ЙЧИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е устойчив на вятър. <i>Дъбът е ветроустойчиво дърво.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОХО`Д</b> <i>м.</i> Ветроходен плавателен съд. <i>От това място се открива далеч на изток морето. Навътре в него.., личи блестяща точка,.. Това е посребреното платно на смел ветроход на път към градеца Мичурин.</i> П. Петков, СП, 44. <i>И боровете стройни, що стенат в планините, / ний в копия и мачти да дигнем смело днес, | + | <b>ВЕТРОХО`Д</b> <i>м.</i> Ветроходен плавателен съд. <i>От това място се открива далеч на изток морето. Навътре в него .., личи блестяща точка, .. Това е посребреното платно на смел ветроход на път към градеца Мичурин.</i> П. Петков, СП, 44. <i>И боровете стройни, що стенат в планините, / ний в копия и мачти да дигнем смело днес, — / Морвенски ветроходи да порят пак вълните, / Морвенски рог да прати към север бойна вест!</i> Т. Траянов, П, 91. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОХО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. За плавателни съдове с платна — който се движи от вятъра. <i>Епохата на ветроходните кораби винаги е привличала въображението на хората и съвсем закономерно многобройните книги и филми на тази тема са се радвали на огромен успех.</i> МТР, | + | <b>ВЕТРОХО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. За плавателни съдове с платна — който се движи от вятъра. <i>Епохата на ветроходните кораби винаги е привличала въображението на хората и съвсем закономерно многобройните книги и филми на тази тема са се радвали на огромен успех.</i> МТР, 2000, бр. 31, 26. <i>Далече навътре в морето белееше като крило ветроходна лодка.</i> Д. Добревски, БКН, 91. <i>Ветроходен кораб.</i> <i>Ветроходна яхта.</i> <i>Ветроходни съдове.</i> |
| − | |||
| − | 2000, бр. 31, 26. <i>Далече навътре в морето белееше като крило ветроходна лодка.</i> Д. Добревски, БКН, 91. <i>Ветроходен кораб. Ветроходна яхта. Ветроходни съдове.</i> | ||
2. Който се състои от плавателни съдове с платна. <i>Навлязохме в зоната на пасатите. За моряците от ветроходния флот тази зона е любимата част от океана.</i> Д. Богданов, ТА, 18. | 2. Който се състои от плавателни съдове с платна. <i>Навлязохме в зоната на пасатите. За моряците от ветроходния флот тази зона е любимата част от океана.</i> Д. Богданов, ТА, 18. | ||
| − | 3. Който се отнася до плавателни съдове с платна. <i>Прочете много книги по тактика на ветроходния спорт, изучи опита на най-добрите ветроходци в страната.</i> П. | + | 3. Който се отнася до плавателни съдове с платна. <i>Прочете много книги по тактика на ветроходния спорт, изучи опита на най-добрите ветроходци в страната.</i> П. Льочев, ПБП, 49. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОХО`ДЕЦ</b>, <i>мн.</i> -дци, <i>м.</i> 1. Специално обучен човек, който управлява ветроходен плавателен съд. <i>Той е добър ветроходец, познава морето, отдалеч усеща ветровете,.., пък и гребе като египетски роб.</i> Сл. Чернишев, ВМ, | + | <b>ВЕТРОХО`ДЕЦ</b>, <i>мн.</i> -дци, <i>м.</i> 1. Специално обучен човек, който управлява ветроходен плавателен съд. <i>Той е добър ветроходец, познава морето, отдалеч усеща ветровете, .., пък и гребе като египетски роб.</i> Сл. Чернишев, ВМ, 6. |
2. Спортист, който упражнява спортната дисциплина ветроходство. <i>На водните площи в околоградския район ще има и 16 водни бази за гребци и ветроходци.</i> ВН, 1962, бр. 3271, 2. | 2. Спортист, който упражнява спортната дисциплина ветроходство. <i>На водните площи в околоградския район ще има и 16 водни бази за гребци и ветроходци.</i> ВН, 1962, бр. 3271, 2. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОХО`ДКА</ | + | <b>ВЕТРОХО`ДКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> Жена ветроходец. <i>— Аз вече реших. Ще стана истинска ветроходка — говореше Роза, без да забележи смущението на Антония.</i> П. Льочев, ПБП, 31. |
| − | |||
| − | <i>— Аз вече реших. Ще стана истинска | ||
| − | |||
| − | 31. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРОХО`ДКА</ | + | <b>ВЕТРОХО`ДКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Разг.</i> Ветроходна лодка; платноходка. <i>Сутрин рано, още призори, от заливите излизат пироги, кану и чудновати ветроходки, по които седят смели риболовци, а привечер край брега ги чакат жените им.</i> Н. Боев, Г, 13. <i>Моят помощник балансираше в ръцете си по шест купички и сякаш ходеше по палубата на ветроходка — приклякваше, .., залиташе, но не изливаше нито капка от скъпоценната златиста чорба.</i> А. Гуляшки, ЗР, 191. |
Версия от 18:30, 19 май 2014
ВЕТРОМЕ`Т м. Диал. Място, от което вятърът е издухал, измел снега; ветрометище.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕТРОМЕ`ТИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Ветромет.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕТРОПОКАЗА`ЛЕЦ, мн. -лци, след числ. -леца, м. Остар. Ветропоказател. Много време вятърът остана западен, без да ся промени. Младите сякога със скръб поглеждаха на ветропоказалеца, който сякога сочеше запад. П. Кисимов, ОА (превод), 36.
ВЕТРОПОКАЗА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Уред, който показва посоката и скоростта на вятъра. Второ звено направи дъждомера, ветропоказателя. П. Проданов, С, 37. От време на време долиташе прекъснатото тракане на ветропоказателя върху кулата. Ст. Дичев, ЗС I, 585. Все по негова идея още на времето бяха прокарани две широки, извиващи чак до върха алеи, а на самия връх се издигаше дървена беседка с ветропоказател на покрива. К. Калчев, ЖП, 96. // Приспособление за определяне посоката на вятъра. Домът, който се виждаше през плетениците на желязната ограда, имаше островърхи кулички и един централен купол с ветропоказател — тенекиен петел, както ни го описа Ян. П. Славински, ПЩ, 493.
2. Прен. Разг. Човек, който лесно и безпринципно променя своите възгледи и поведение, обикн. в зависимост от политическите условия.
ВЕТРОПРЕДПА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който предпазва от вятър. Ветропредпазен щит на сноповръзвачка.
ВЕТРОУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. и диал. Вятърничав, лекомислен. Но знаеш ли ти, че си едно ветроумно дете и играеш си с живота на шега, като безумно едно момиче. Н. Бончев, Р (превод), 71.
ВЕТРОУПО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Обикн. за осветителни тела (лампа, фенер и под.) — който е устойчив на вятър. В тясното коридорче Савата, с изцапани от саждите и газ ръце, палеше ветроупорния фенер. В. Нешков, Н, 79. Станах, запалих малката ветроупорна лампа и седнах на сандъчето с романите до леглото. А. Христофоров, О, 60. Огнивото е старовремска работа. Той имаше австрийска ветроупорна запалка. Й. Радичков, СР, 154.
ВЕТРОУПО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на ветроупорен. Макар [кранът] да се използва само като производствена мощност, управата с научноизследователска цел поиска да изпита неговата ветроупорност и чакаше благоприятен момент. Ст, 1970, бр. 1262, 3.
ВЕТРОУСТО`ЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е устойчив на вятър. Дъбът е ветроустойчиво дърво.
ВЕТРОХО`Д м. Ветроходен плавателен съд. От това място се открива далеч на изток морето. Навътре в него .., личи блестяща точка, .. Това е посребреното платно на смел ветроход на път към градеца Мичурин. П. Петков, СП, 44. И боровете стройни, що стенат в планините, / ний в копия и мачти да дигнем смело днес, — / Морвенски ветроходи да порят пак вълните, / Морвенски рог да прати към север бойна вест! Т. Траянов, П, 91.
ВЕТРОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За плавателни съдове с платна — който се движи от вятъра. Епохата на ветроходните кораби винаги е привличала въображението на хората и съвсем закономерно многобройните книги и филми на тази тема са се радвали на огромен успех. МТР, 2000, бр. 31, 26. Далече навътре в морето белееше като крило ветроходна лодка. Д. Добревски, БКН, 91. Ветроходен кораб. Ветроходна яхта. Ветроходни съдове.
2. Който се състои от плавателни съдове с платна. Навлязохме в зоната на пасатите. За моряците от ветроходния флот тази зона е любимата част от океана. Д. Богданов, ТА, 18.
3. Който се отнася до плавателни съдове с платна. Прочете много книги по тактика на ветроходния спорт, изучи опита на най-добрите ветроходци в страната. П. Льочев, ПБП, 49.
ВЕТРОХО`ДЕЦ, мн. -дци, м. 1. Специално обучен човек, който управлява ветроходен плавателен съд. Той е добър ветроходец, познава морето, отдалеч усеща ветровете, .., пък и гребе като египетски роб. Сл. Чернишев, ВМ, 6.
2. Спортист, който упражнява спортната дисциплина ветроходство. На водните площи в околоградския район ще има и 16 водни бази за гребци и ветроходци. ВН, 1962, бр. 3271, 2.
ВЕТРОХО`ДКА1 ж. Жена ветроходец. — Аз вече реших. Ще стана истинска ветроходка — говореше Роза, без да забележи смущението на Антония. П. Льочев, ПБП, 31.
ВЕТРОХО`ДКА2 ж. Разг. Ветроходна лодка; платноходка. Сутрин рано, още призори, от заливите излизат пироги, кану и чудновати ветроходки, по които седят смели риболовци, а привечер край брега ги чакат жените им. Н. Боев, Г, 13. Моят помощник балансираше в ръцете си по шест купички и сякаш ходеше по палубата на ветроходка — приклякваше, .., залиташе, но не изливаше нито капка от скъпоценната златиста чорба. А. Гуляшки, ЗР, 191.
