Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1055“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
4. <i>Муз.</i> Алегро, живо. | 4. <i>Муз.</i> Алегро, живо. | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се движи или върши нещо с голяма скорост, напр.: бързоподвижен, бързоходен, бър-зодействуващ. | БЪРЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се движи или върши нещо с голяма скорост, напр.: бързоподвижен, бързоходен, бър-зодействуващ. | ||
2. Който става, осъществява се в много кратко време, напр.: бързогаснещ, бързого-рящ, бързопротичащ и др. | 2. Който става, осъществява се в много кратко време, напр.: бързогаснещ, бързого-рящ, бързопротичащ и др. | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОВАР, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Електрически уред за бързо загряване на вода, обикн. за домакински нужди, който се потапя непосредствено в съда. <i>Имам малък австрийски бързовар за кафе.</i> Г. Мишев, ЕП, | БЪРЗОВАР, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Електрически уред за бързо загряване на вода, обикн. за домакински нужди, който се потапя непосредствено в съда. <i>Имам малък австрийски бързовар за кафе.</i> Г. Мишев, ЕП, | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОВАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Твърде бърз, пъргав, чевръст. <i>Нали й бър-зовата Петранка, наготви гозби сякакви, /.. Гозби у ръце вземала, / право с Навяла отиде.</i> Нар. пес., СбВСт, 18. | БЪРЗОВАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Твърде бърз, пъргав, чевръст. <i>Нали й бър-зовата Петранка, наготви гозби сякакви, /.. Гозби у ръце вземала, / право с Навяла отиде.</i> Нар. пес., СбВСт, 18. | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОДВИ`ЖЕЩ СЕ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се движи с голяма скорост. <i>Бързодвижещи се радиоактивни частици.</i> | БЪРЗОДВИ`ЖЕЩ СЕ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се движи с голяма скорост. <i>Бързодвижещи се радиоактивни частици.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОДЕЙСТВАЩ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | БЪРЗОДЕЙСТВАЩ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | ||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
2. Който оказва въздействие бързо, в кратък срок. <i>Бързодействащо лекарство. Бър-зодействаща отрова.</i> | 2. Който оказва въздействие бързо, в кратък срок. <i>Бързодействащо лекарство. Бър-зодействаща отрова.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОКОНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Диал.</i> Сватбар на кон от страна на жениха. <i>Гайдата пищеше все по-близо,.., глъчката на идващите сватбари растеше, наближаваше. И ето че притичаха няколко момци — бър-зоконците, — гръмнаха с пищов и заиграха луда ръченица.</i> Ив. Венков, ХКН, 14. <i>Кога наближат къщата на зетя, пущат другите двама бързоконци и отиват да известят за пристигането на сватбата.</i> Тем., 1881, кн. 2, 12. <i>Подир яздат бързоконци на два реда, а посреде им язди жених.</i> Г. Раковски, П 1,115. | БЪРЗОКОНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Диал.</i> Сватбар на кон от страна на жениха. <i>Гайдата пищеше все по-близо,.., глъчката на идващите сватбари растеше, наближаваше. И ето че притичаха няколко момци — бър-зоконците, — гръмнаха с пищов и заиграха луда ръченица.</i> Ив. Венков, ХКН, 14. <i>Кога наближат къщата на зетя, пущат другите двама бързоконци и отиват да известят за пристигането на сватбата.</i> Тем., 1881, кн. 2, 12. <i>Подир яздат бързоконци на два реда, а посреде им язди жених.</i> Г. Раковски, П 1,115. | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОКРАК, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който тича, бяга бързо. <i>Спряла се сред път Писана. А Врабчо назад се върнал, Шарка бър-зокрак намерил, на ухото му изцъркал: — Ставай, побратиме верен! Скоро в Лисина-та къща!</i> Ран Босилек, ВП, 12. | БЪРЗОКРАК, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който тича, бяга бързо. <i>Спряла се сред път Писана. А Врабчо назад се върнал, Шарка бър-зокрак намерил, на ухото му изцъркал: — Ставай, побратиме верен! Скоро в Лисина-та къща!</i> Ран Босилек, ВП, 12. | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОКРИ`Л, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който хвърчи, лети бързо. <i>Ай вий птички бързокрили, / фъркайте, идете там, / от пределите ни мили / донесете вести нам.</i> Ив. Вазов, HP, 77-78. <i>Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, /..,/ че ни водят пролетта.</i> Елин Пелин, ПБ, 34 • Обр. <i>Що е младост бързокрила / без възторг, без блян крила?</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 36. | БЪРЗОКРИ`Л, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който хвърчи, лети бързо. <i>Ай вий птички бързокрили, / фъркайте, идете там, / от пределите ни мили / донесете вести нам.</i> Ив. Вазов, HP, 77-78. <i>Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, /..,/ че ни водят пролетта.</i> Елин Пелин, ПБ, 34 • Обр. <i>Що е младост бързокрила / без възторг, без блян крила?</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 36. | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОКРИЛАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Индив.</i> Бързокрил. <i>Пръпнаха невести млади, /../та хванаха гълъбица/и сокол бързо-крилати.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 113. | БЪРЗОКРИЛАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Индив.</i> Бързокрил. <i>Пръпнаха невести млади, /../та хванаха гълъбица/и сокол бързо-крилати.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 113. | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОЛЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който лети бързо. <i>Над тъмнозеления фон на езерото постоянно кръстосват бързолетните късокрили патици.</i> Кр. Тулешков, НЗ, 59. <i>Но той разполага с постиженията на съвременната техника и удобно настанен в бързолетен самолет, замина за Хонолулу.</i> ОФ, 1950, бр. 1902, 4. 2. Който преминава бързо; мимолетен. <i>Тя</i> [Катя] <i>и сега се огледа наоколо: танцуващи двойки,.. Млади съпруги, уморени от скуката на семейството, жадни за бързолетни наслади...</i> М. Грубешлиева, ПП, 15. <i>Спомняш ли си тия минути — дни бързолетни, когато пишеше своите чудно хубави песни, с биещо сърце, полугладен?</i> Б, 1927, бр. 1896, 20. | БЪРЗОЛЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който лети бързо. <i>Над тъмнозеления фон на езерото постоянно кръстосват бързолетните късокрили патици.</i> Кр. Тулешков, НЗ, 59. <i>Но той разполага с постиженията на съвременната техника и удобно настанен в бързолетен самолет, замина за Хонолулу.</i> ОФ, 1950, бр. 1902, 4. 2. Който преминава бързо; мимолетен. <i>Тя</i> [Катя] <i>и сега се огледа наоколо: танцуващи двойки,.. Млади съпруги, уморени от скуката на семейството, жадни за бързолетни наслади...</i> М. Грубешлиева, ПП, 15. <i>Спомняш ли си тия минути — дни бързолетни, когато пишеше своите чудно хубави песни, с биещо сърце, полугладен?</i> Б, 1927, бр. 1896, 20. | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОЛЕТНО. <i>Книж. Нареч. от</i> бързолетен. <i>„На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минват бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету.</i> К. Величков, АД (превод), 46. | БЪРЗОЛЕТНО. <i>Книж. Нареч. от</i> бързолетен. <i>„На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минват бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету.</i> К. Величков, АД (превод), 46. | ||
| − | + | ---- | |
БЪРЗОМ <i>нареч. Диал.</i> Бързо, бързеш-ком. — <i>„Добър вечер, / невясто Ралко. Ма-ла пък въхрушка!“ / Бързом издума старата, чембер / като отви и го от сняг отърси.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 96. — <i>“.айдо, тънка Найдо, / Найдо откърши ми / пръчка ибришовка / конче да си шибна, / дано бързом тръгне.</i> Нар. пес., СбВСт, 276. | БЪРЗОМ <i>нареч. Диал.</i> Бързо, бързеш-ком. — <i>„Добър вечер, / невясто Ралко. Ма-ла пък въхрушка!“ / Бързом издума старата, чембер / като отви и го от сняг отърси.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 96. — <i>“.айдо, тънка Найдо, / Найдо откърши ми / пръчка ибришовка / конче да си шибна, / дано бързом тръгне.</i> Нар. пес., СбВСт, 276. | ||
Версия от 06:20, 28 ноември 2012
тозчас. Десетина конници по разни посоки влизаха вече в село.. Кучетата залаяха по различни места из селото и тук-таме се появяваше и бързо изчезваще #.ежду къщите някой от тия конници. И. Йовков, Разк.
1, 108. Тая грандиозна сцена се яви и се изгуби бързо, като един сън. Ив. Вазов, Съч. XV, о8. Е, гиди Индже войводо, / къде си бързо да дойдеш? Нар. пес., Христов. ВВ II, 214. // Изведнъж, внезапно. Всичко това стана тъй бързо, че нямах възможност да се опомня. Кучетата минаха като вихрушка. Ем. Станев, ЯГ, 106. Зад пустата воденица бързо се мерна дългата фигура на пд-лякът с обвесена през рамо пушка и изчезна. Елин Пелин, Съч. I, 17.
3. За изразяване на нетърпеливо желание, на заповед — без бавене, незабавно. — До-карайи колата! Бързо! — Докторе, да вървим. Й. Йовков, ВАХ, 62. Ново свистене на крила ме накара да се обърна, две патици идваха право към мене — можеха да се блъснат отгоре ми. Бързо пушката! Й. Радичков, НД, 33. Генко измъкна Тинчовото яке от купчинката и бръкна в единия джоб. В него нямаше нищо.. — Няма я! — подвикна той на Тинчо. — Във вътрешния джоб — отвърна му Тинчо. — И по-бързо, че започваме! П. Проданов, С, 71.
4. Муз. Алегро, живо.
БЪРЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се движи или върши нещо с голяма скорост, напр.: бързоподвижен, бързоходен, бър-зодействуващ.
2. Който става, осъществява се в много кратко време, напр.: бързогаснещ, бързого-рящ, бързопротичащ и др.
БЪРЗОВАР, -ът, -а, мн. -и, м. Електрически уред за бързо загряване на вода, обикн. за домакински нужди, който се потапя непосредствено в съда. Имам малък австрийски бързовар за кафе. Г. Мишев, ЕП,
БЪРЗОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Твърде бърз, пъргав, чевръст. Нали й бър-зовата Петранка, наготви гозби сякакви, /.. Гозби у ръце вземала, / право с Навяла отиде. Нар. пес., СбВСт, 18.
БЪРЗОДВИ`ЖЕЩ СЕ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се движи с голяма скорост. Бързодвижещи се радиоактивни частици.
БЪРЗОДЕЙСТВАЩ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. За уред, машина — който работи, действа с голяма бързина, скорост. Бързо действащо реле. Бързодействащ са-мопрекъсвач.
2. Който оказва въздействие бързо, в кратък срок. Бързодействащо лекарство. Бър-зодействаща отрова.
БЪРЗОКОНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Сватбар на кон от страна на жениха. Гайдата пищеше все по-близо,.., глъчката на идващите сватбари растеше, наближаваше. И ето че притичаха няколко момци — бър-зоконците, — гръмнаха с пищов и заиграха луда ръченица. Ив. Венков, ХКН, 14. Кога наближат къщата на зетя, пущат другите двама бързоконци и отиват да известят за пристигането на сватбата. Тем., 1881, кн. 2, 12. Подир яздат бързоконци на два реда, а посреде им язди жених. Г. Раковски, П 1,115.
БЪРЗОКРАК, -а, -о, мн. -и, прил. Който тича, бяга бързо. Спряла се сред път Писана. А Врабчо назад се върнал, Шарка бър-зокрак намерил, на ухото му изцъркал: — Ставай, побратиме верен! Скоро в Лисина-та къща! Ран Босилек, ВП, 12.
БЪРЗОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който хвърчи, лети бързо. Ай вий птички бързокрили, / фъркайте, идете там, / от пределите ни мили / донесете вести нам. Ив. Вазов, HP, 77-78. Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, /..,/ че ни водят пролетта. Елин Пелин, ПБ, 34 • Обр. Що е младост бързокрила / без възторг, без блян крила? Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 36.
БЪРЗОКРИЛАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Бързокрил. Пръпнаха невести млади, /../та хванаха гълъбица/и сокол бързо-крилати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 113.
БЪРЗОЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който лети бързо. Над тъмнозеления фон на езерото постоянно кръстосват бързолетните късокрили патици. Кр. Тулешков, НЗ, 59. Но той разполага с постиженията на съвременната техника и удобно настанен в бързолетен самолет, замина за Хонолулу. ОФ, 1950, бр. 1902, 4. 2. Който преминава бързо; мимолетен. Тя [Катя] и сега се огледа наоколо: танцуващи двойки,.. Млади съпруги, уморени от скуката на семейството, жадни за бързолетни наслади... М. Грубешлиева, ПП, 15. Спомняш ли си тия минути — дни бързолетни, когато пишеше своите чудно хубави песни, с биещо сърце, полугладен? Б, 1927, бр. 1896, 20.
БЪРЗОЛЕТНО. Книж. Нареч. от бързолетен. „На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минват бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету. К. Величков, АД (превод), 46.
БЪРЗОМ нареч. Диал. Бързо, бързеш-ком. — „Добър вечер, / невясто Ралко. Ма-ла пък въхрушка!“ / Бързом издума старата, чембер / като отви и го от сняг отърси. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 96. — “.айдо, тънка Найдо, / Найдо откърши ми / пръчка ибришовка / конче да си шибна, / дано бързом тръгне. Нар. пес., СбВСт, 276.
