Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1047“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
<i>— говори и по прилепски, и според наложилия му се разнообразен говор на пришълците от всички краища на българщината.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 89. | <i>— говори и по прилепски, и според наложилия му се разнообразен говор на пришълците от всички краища на българщината.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 89. | ||
| − | + | ---- | |
БЪЛДЪР <i>неизм. прил.</i> Само в съчет.: От бълдър години. <i>Диал.</i> От отдавна минало време, от незапомнени времена. — <i>Хий, видиш ли там — отвъд тия гори и лесове е Разбой планина. В горите и отколе, от бълдър години шетал Момчил добър юнак.</i> 3. Сребров, МСП, 68. <i>От бълдър години останал.</i> | БЪЛДЪР <i>неизм. прил.</i> Само в съчет.: От бълдър години. <i>Диал.</i> От отдавна минало време, от незапомнени времена. — <i>Хий, видиш ли там — отвъд тия гори и лесове е Разбой планина. В горите и отколе, от бълдър години шетал Момчил добър юнак.</i> 3. Сребров, МСП, 68. <i>От бълдър години останал.</i> | ||
| − | — Тур. bildir | + | — Тур. bildir ’миналата година, лани’. |
| − | + | ---- | |
БЪЛНИКАМ, -аш, <i>несв., непрех. Разг.</i> | БЪЛНИКАМ, -аш, <i>несв., непрех. Разг.</i> | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
3. <i>Прех.</i> Раздвижвам, разклащам леко течност, съд с течност, бълникам се <i>страд.</i> от бълникам в 3 знач. <i>Колбата се бълника в продължение на 10 мин. до пълно утаяване на йодоформа.</i> Ст. Христов и др., РЛУ, 49. | 3. <i>Прех.</i> Раздвижвам, разклащам леко течност, съд с течност, бълникам се <i>страд.</i> от бълникам в 3 знач. <i>Колбата се бълника в продължение на 10 мин. до пълно утаяване на йодоформа.</i> Ст. Христов и др., РЛУ, 49. | ||
| − | + | ---- | |
БЪЛНИКАМ СЕ <i>несв., непрех. Диал.</i> Бълникам (в 1 знач.). <i>Виното в бъчвата се бълникаше при друсането на колата.</i> | БЪЛНИКАМ СЕ <i>несв., непрех. Диал.</i> Бълникам (в 1 знач.). <i>Виното в бъчвата се бълникаше при друсането на колата.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЪЛНИКАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бълникам <i>и от</i> бълникам се. <i>Към получения ненаситен разтвор се прибавя толкова селитра, че част от нея да остане неразтворена и след продължитело бълникане на епруветката.</i> Хим. VII кл. 14. | БЪЛНИКАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бълникам <i>и от</i> бълникам се. <i>Към получения ненаситен разтвор се прибавя толкова селитра, че част от нея да остане неразтворена и след продължитело бълникане на епруветката.</i> Хим. VII кл. 14. | ||
| − | + | ---- | |
БЪЛНУВАМ, -аш, <i>несв., мин. св.,</i> -ах, <i>несв., непрех.</i> и <i>непрех. и</i> (рядко). 1. Говоря обикн. несвързано на сън или в унес обикн. при тежко заболяване. — <i>Как е Росица?.. — Все така е. Ту бълнува, ту дойде на себе си, но изгоря в огън, стопи се — отговори Катя.</i> К. Кръстев. К, 189. <i>Положението му е критическо.. От пет деня нищо не е вкусил. Повече бълнува и пита за мене.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 185. <i>В палатките на брига-дирците е тихо. Чуват се откъслечни хър-кания, някъде някой преуморен младеж бълнува нещо неразбрано.</i> Г. Караславов, ПМ, 55-56. <i>Мята се, къса дрехите си, бълнува. „Ей го“. — вика.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 161. <i>Състоянието ми беше тежко една неделя наред и бълнувах ден и нощ.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 175. // Виждам, въприе-мам невероятни неща на на сън или като да съм в сънно състояние или в унес. <i>Когато необикновеният гост излезе, полковникът закрачи нервно из стаята... — Не, не може да бъде — рече на себе си той. — Аз сигурно бълнувам. Гледай ти какво може да излезе от един покер!</i> Св. Минков, Избр. пр, 26. <i>Някой се обади: — Ние просто бълнуваме: няма никакъв овчар, никакви овце.</i> Л. Стоянов, Б, 146. — <i>За каква пита дрънкаш бе, господинчо? — разсърдил се и началникът. — Ти бълнуваш ли? — Я не се прави на ударен! — обади се бай ти Постол. — Кашкавала, дето одеве ти го пратих по момчето, забрави ли?</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 170. <i>Сън сънувала, мамо мари, сън бълнувала /../ Че ма йоапа</i> [ухапа] <i>шарена змия.</i> Нар. пес., СбВСт, 508. | БЪЛНУВАМ, -аш, <i>несв., мин. св.,</i> -ах, <i>несв., непрех.</i> и <i>непрех. и</i> (рядко). 1. Говоря обикн. несвързано на сън или в унес обикн. при тежко заболяване. — <i>Как е Росица?.. — Все така е. Ту бълнува, ту дойде на себе си, но изгоря в огън, стопи се — отговори Катя.</i> К. Кръстев. К, 189. <i>Положението му е критическо.. От пет деня нищо не е вкусил. Повече бълнува и пита за мене.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 185. <i>В палатките на брига-дирците е тихо. Чуват се откъслечни хър-кания, някъде някой преуморен младеж бълнува нещо неразбрано.</i> Г. Караславов, ПМ, 55-56. <i>Мята се, къса дрехите си, бълнува. „Ей го“. — вика.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 161. <i>Състоянието ми беше тежко една неделя наред и бълнувах ден и нощ.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 175. // Виждам, въприе-мам невероятни неща на на сън или като да съм в сънно състояние или в унес. <i>Когато необикновеният гост излезе, полковникът закрачи нервно из стаята... — Не, не може да бъде — рече на себе си той. — Аз сигурно бълнувам. Гледай ти какво може да излезе от един покер!</i> Св. Минков, Избр. пр, 26. <i>Някой се обади: — Ние просто бълнуваме: няма никакъв овчар, никакви овце.</i> Л. Стоянов, Б, 146. — <i>За каква пита дрънкаш бе, господинчо? — разсърдил се и началникът. — Ти бълнуваш ли? — Я не се прави на ударен! — обади се бай ти Постол. — Кашкавала, дето одеве ти го пратих по момчето, забрави ли?</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 170. <i>Сън сънувала, мамо мари, сън бълнувала /../ Че ма йоапа</i> [ухапа] <i>шарена змия.</i> Нар. пес., СбВСт, 508. | ||
Версия от 06:18, 28 ноември 2012
БЪЛГАРЩИНА, мн. няма, ж. 1. Българско национално съзнание и национални особености, обичаи и др. Между високите двукатни къщи „величественото“ минаре се оказа не по-високо от комините и някак чуждо — символ на една умираща идея, спомен от злополучен опит да се затрие българщината с полумесец. Н. Хайтов, ПП, 138. Тия разговори се водеха пред даскала, защото всички знаеха, че той предава уроците на гръцки език, но сърцето му е българско и за българщината го боли повече от всичко друго. Г. Дръндаров, ВЗ, 29. Ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блящукала и в най-мрачните времена. 3. Стоянов, I, 43. Една хайдушка поема /../ изобразява Панчо Инджето като безкористен борец срещу несправедливата и безмилостна турска държава и отмъстител на ограбената българщина. Б. Ангелов, ЛС, 115.
2. Остар. Съвкупност от българи, които живеят в определено населено място. В последно време българщината в този град [Букурещ] полага грижи за да са проеви в общинский си и училищен живот. С. Бобчев, ПОС (превод), 94.
3. Рядко. Остар. Българската земя, страната на българите; Българско, България. Неудържимо е словото на Константин Груев, когато говори за народните работи. Той..
— говори и по прилепски, и според наложилия му се разнообразен говор на пришълците от всички краища на българщината. Хр. Бръзицов, НЦ, 89.
БЪЛДЪР неизм. прил. Само в съчет.: От бълдър години. Диал. От отдавна минало време, от незапомнени времена. — Хий, видиш ли там — отвъд тия гори и лесове е Разбой планина. В горите и отколе, от бълдър години шетал Момчил добър юнак. 3. Сребров, МСП, 68. От бълдър години останал.
— Тур. bildir ’миналата година, лани’.
БЪЛНИКАМ, -аш, несв., непрех. Разг.
1. За течност — разклащам се, плискам се леко със слаб шум; бълникам се. Колелата вече се въртят бързо. В издутите търбу-си на конете бълника изпитата преди тръгване вода. М. Кремен, РЯ, 193.
2. Рядко. За вода — тека леко и издавам еднообразен шум: бълбукам. Запушваха с пръст и пясък, с камъни и слама, с нови кълчищни чували затъкваха гърлата на пролуките, през които бълникаше вода. С. Северняк, ОНК, 42.
3. Прех. Раздвижвам, разклащам леко течност, съд с течност, бълникам се страд. от бълникам в 3 знач. Колбата се бълника в продължение на 10 мин. до пълно утаяване на йодоформа. Ст. Христов и др., РЛУ, 49.
БЪЛНИКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Бълникам (в 1 знач.). Виното в бъчвата се бълникаше при друсането на колата.
БЪЛНИКАНЕ ср. Отгл. същ. от бълникам и от бълникам се. Към получения ненаситен разтвор се прибавя толкова селитра, че част от нея да остане неразтворена и след продължитело бълникане на епруветката. Хим. VII кл. 14.
БЪЛНУВАМ, -аш, несв., мин. св., -ах, несв., непрех. и непрех. и (рядко). 1. Говоря обикн. несвързано на сън или в унес обикн. при тежко заболяване. — Как е Росица?.. — Все така е. Ту бълнува, ту дойде на себе си, но изгоря в огън, стопи се — отговори Катя. К. Кръстев. К, 189. Положението му е критическо.. От пет деня нищо не е вкусил. Повече бълнува и пита за мене. Ив. Вазов, Съч. VII, 185. В палатките на брига-дирците е тихо. Чуват се откъслечни хър-кания, някъде някой преуморен младеж бълнува нещо неразбрано. Г. Караславов, ПМ, 55-56. Мята се, къса дрехите си, бълнува. „Ей го“. — вика. Й. Йовков, Ж, 1945, 161. Състоянието ми беше тежко една неделя наред и бълнувах ден и нощ. Др. Цанков, ТМ (превод), 175. // Виждам, въприе-мам невероятни неща на на сън или като да съм в сънно състояние или в унес. Когато необикновеният гост излезе, полковникът закрачи нервно из стаята... — Не, не може да бъде — рече на себе си той. — Аз сигурно бълнувам. Гледай ти какво може да излезе от един покер! Св. Минков, Избр. пр, 26. Някой се обади: — Ние просто бълнуваме: няма никакъв овчар, никакви овце. Л. Стоянов, Б, 146. — За каква пита дрънкаш бе, господинчо? — разсърдил се и началникът. — Ти бълнуваш ли? — Я не се прави на ударен! — обади се бай ти Постол. — Кашкавала, дето одеве ти го пратих по момчето, забрави ли? Г. Караславов, Избр. съч. II, 170. Сън сънувала, мамо мари, сън бълнувала /../ Че ма йоапа [ухапа] шарена змия. Нар. пес., СбВСт, 508.
2. Говоря неща, които са неосъществими, нереални или несъстоятелни. Да избягаме?.. — Ти бълнуваш, драги. Може да бяга само здравият, болният да си наляга парцалите. Л. Стоянов, X, 86. — За какви акции бълнувате вие?.. С какво ще провеждаме акции, с голи ръце ли? Имаме само шест пушки и два револвера. Д. Ангелов, ЖС, 252. — Цените спадат — прекъсна го студено шуреят. — Търговски маневри! — повтори самоуверено Илия. — Какви маневри бълнуваш, бре? Вестниците отдавна писаха — спадането е в целия свят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 323.
3. Постоянно мисля или говоря за нещо, което много ме вълнува или силно желая, или за някого, когото обичам; копнея, мечтая за нещо или някого. В един миг само Калин се хвърли право отгоре му, падна връз него, хвана го за ушите — за такъв случай той г}голкоз беше бълнувал — и го натисна. И. Йовков. ВАХ, 125. Седем години в щастие
