Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/35“
(→Коригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | — Би трябвало да се приучи сама да разбира кога е неудобна — каза Илел за самооправдание. И като му посочи с излишна театралност да седне върху обшитата с черна мушама лекарска кушетка, попита: — Успяхте ли добре да се прикриете? | |
| − | + | — Мисля, да. В таксито играех ролята на старчок, пламнал от закъсняла страст. | |
| − | + | — Между нас казано, Лидия е все още жена за... за „употребление“, както сама се изразява — разсмя се Илел повече отколкото му беше смешно и седна отпуснато на стола. | |
| − | + | Ранков поде: | |
| − | + | — Милата Лидия, тя бърза да не пропусне нито една любовна възможност в живота, преди да угасне като жена... | |
| − | + | — Много повече се е запазила Круна. | |
| − | + | — Е, тя е по-млада. Но и тя... Сантименталността й е по-нараснала. Демонстрира някаква възторженост от живота, в която има нещо болезнено. Долавям, че в душата й става смутно, когато не я обграждат мъже... тя надали би отказала дори на такъв стар и грозен козел като мен! Струва ми се, това вече са признаци на чувството, че възможностите й за сладък живот отминават с възрастта. | |
Двамата се изгледаха продължително в очите с фалшиви усмивки, които подсказваха колко им е трудно да бъдат естествени помежду си и колко при положението, в което се намират, такъв разговор не им подобава. Сините, ярки, все още млади очи на Илел гледаха този обидно състарен човек с надменно съжаление. Студените, с помътенозелен цвят очи на Ранков гледаха остро, с едва прикривана неприязън почти неизменния красавец. Необикновената хубост на този човек винаги бе измъчвала Ранков. Той му завиждаше за нея! | Двамата се изгледаха продължително в очите с фалшиви усмивки, които подсказваха колко им е трудно да бъдат естествени помежду си и колко при положението, в което се намират, такъв разговор не им подобава. Сините, ярки, все още млади очи на Илел гледаха този обидно състарен човек с надменно съжаление. Студените, с помътенозелен цвят очи на Ранков гледаха остро, с едва прикривана неприязън почти неизменния красавец. Необикновената хубост на този човек винаги бе измъчвала Ранков. Той му завиждаше за нея! | ||
| − | + | Илел извади от чекмеджето на зъболекарския шкаф сандъче от тънка дъска, облепено с етикети, и предложи на Ранков пура. | |
| − | + | — Охо! Отдавна не съм пушил хубава английска пура — огледа Ранков етикетчето, наплюнчи и откъсна със зъби единия край на пурата и изплю в шепата си късчето тютюн. — Така ми е по-сладко!— отклони той подадената му от Илел резачка за краищата на пурите. | |
— Само, моля те, запази ми етикетчето — каза Илел, като внимателно отлепи етикета на своята пура и грижливо го прибра в кутията. | — Само, моля те, запази ми етикетчето — каза Илел, като внимателно отлепи етикета на своята пура и грижливо го прибра в кутията. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 08:32, 14 май 2014
Страницата е проверена
