Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1041“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
Текуща версия към 18:32, 3 април 2014
верижка до вратата, и като разбра, че е празен, реши да го напълни с вода. Л. Галина, Л, 69. Пихме вода от Каиндерското кладенче .. Оттук съм носил вода с бъкела на дяда Ангела, на мама, на жетварките. А. Каралийчев, С, 57. Трима души водоносци грабнаха стомните и бъкелите, .., напълниха ги от сенчестия извор и задъхани се върнаха на постата. К. Петканов, ЗлЗ, 130. Неколцина от бежанците проникнаха до самата Цалапица. Там, .., натовариха .. няколко коня с хляб и бъкли в вода. Г. Караиванов, П, 60.
2. Количеството вода, което се вмества, съдържа в такъв съд. Излей един бъкел и огънят ще угасне. △ Кацата е почти пълна с вода, но излей още един-два бъкела.
— От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. — Други (диал.) форми: бъ`къл, бъ`кял, бъ`кал, бъ`кил, боко`л.
БЪ`КЕЛ2, мн. -и, м. Диал. Мехур, който се образува в локва при силен, продължителен дъжд. А дъждът все плиска, и подскачат / бъкели по локвите събрани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42.
БЪ`КЕЛ3 м. Само в съчет.: Не зная (не разбирам) <нито> бъкел от нещо. Разг. Пълен невежа съм в някаква област. Бъкел не знае български, ама харно момче се види. Й. Йовков, Разк. I, 207. — Ха така, докторче! — подскачаше ми Беро, който, без да разбира бъкел немски, удивително точно схващаше всички нюанси на разговора. Н. Антонов, ВОМ, 39.
БЪ`КЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъкел; малък бъкел. В това време един другоселец беше стъпил на два камъка току до водата на извора и наливаше малко бъкелче. Г. Караславов, СИ, 39-40.
— Друга (диал.) форма: бъ`кълче.
БЪКЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бъкел; бъкелче, бъкленце. На прощавка с горянина пихме студена вода от бъклето, което младата дърварка, .., напълни от близкия леден извор. Ст. Станчев, HP, 73.
БЪКЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бъкле.
БЪ`КЛИЦА ж. 1. Плосък кръгъл дървен съд подобен на бутилка, изработен на струг, от които се пие вино обикн. на селски сватби, погребения, народни празници и под. Потеглили. Най-напред гайдарят, след него канениците с бъклици в ръце, че деверът с булката от лява страна и отдясно с херугвица. П. Росен, ВПШ, 162. Неда вдовицата го дарила с нова-новеничка риза, .., Ивановите снахи му занесли ядене и бъклица вино* да помене свекъра им. Чудомир, Избр. пр., 293. За народната трапеза в училищния двор бяха подкладени казаните с десетина заклани овни, а невестите час по час внасяха шишета със сливовица и бъклици с вино от Тракия. А. Каралийчев, С, 294. Среща ни сватба идеше: / най-напред кума вървеше, кума бъклица носеше. Нар. пес., СбНУ XXVII, 194. „Либе убава Калино! / А ся убаве премени, / па убаве ся натруфи, / ..,/ па налей злата бъклица / с това ли вино червено, / та накалесай, Калино, / сичката моя роднина. Нар. пес., СбБрМ, 188.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството. Ив. Вазов, Съч. XXII, 82-83.
◇ Бъклица ли чакаш. Разг. Специална покана ли очакваш.
С бъклица, каня (калесвам). Разг. Специално, нарочно (каня, калесвам). — С бъклица да бях те калесал, пак тъй навреме нямаше да ми дойдеш!… За сина, за моя син ще ни посвириш днеска! Г. Караславов, Избр. съч. II, 72.
— От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. Друга (диал.) форма: бе`клица.
БЪКЛИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва и продава бъклици.
БЪКЛИЧА`РКА ж. 1. Диал. Мома, която кани с бъклица на годеж, сватба, кръщене; калесница (Т. Панчев, РБЯд).
2. Диал. Жена, изпратена да иска мома за женене; сватовница, сватя, годежарка (Н. Геров, РБЯ).
3. Жена на бъкличар.
БЪКЛИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бъкличар и с бъкличарство.
БЪКЛИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бъкличар.
БЪ`КЛИЧКА ж. Умал: от бъклица. „Либе Петкано, Петкано, / млада ми, млада джелепке, / утрина рано да станеш: / бели ръкаве засучи, / кисело тесто замеси, / секакви манджи наготви, / .. / земи си жлъта бъкличка, / покани сички роднини, / че ще си госте да сбера!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 117. Налей желта бъкличка, / с ройно вино червено, / че калесай, калесай / твойта майка и мойта. Нар. пес., СбГЯ, 124.
БЪ`КНА1 Вж. бъквам.
БЪ`КНА2. Вж. бъквам2
БЪЛБО`ЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от бълболя; бъблене, бъбрене, бълбочене,бълбукане, бълботене. Реката започна да се стеснява, бреговете й се издигаха и водата с глухо бълболене се плъзгаше бързо между надвиснали върби и тънки трепетлики. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Някъде високо в планината прошумоляха гъстите зелени гори и техният тих и спокоен шепот потъна в неспокойното бълболене на палавата река… Г. Караславов, С, 76.
БЪЛБО`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Непрех. За река, поток и др. — тека, като издавам тих, еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бъбля, бъбря, бълбоча, бълбукам. На честите бързеи водата беше
