Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1040“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
Текуща версия към 17:37, 3 април 2014
прикрит в гъстите клони на един бъзов храст, сложи пушката настрана и се притаи там, разчитайки, че кошутата ще се върне. Ем. Станев, ПЕГ, 98. Навред из плета се зеленееха бурени: лапад, бучиниш, репей и големи бъзови шубраци. Г. Русанов, ИТБ, 39. — Изчукай бъзови листа и ги натрий, рече пчеларят, от него минава; аз тъй церя. Ц. Гинчев, ГК, 197. Всякому са познати благотворните действия на бъзовий, на липовий, .., на слязовий и на рутовий цвят и пр. Д. Мутев, ЕИ, 111. Болният трябува да са храни само с мляко, да вари бъзовата втора бяла кора, да пие от водата й секи ден. Ив. Богоров, СЛ, 80.
2. Който е направен, приготвен от цвета, плода или дървесината на растението бъз. Кръстю се извърна мъчително, бутна бързо и несръчно паничката с бъзовия чай и стана. Г. Караславов, ОХ III, 478. Бъзов мармелад. Бъзов гребен. Бъзов сок.
БЪЗО`ВИНА ж. Диал. 1. Бъз (в 1 и 4 знач.). Двете момичета седнаха в бъзовината и широките перести листа така ги покриха, та и главите им не се виждаха. Ем. Коралов, ДП, 156. Заветно и скритно място било тогава тук — само гъстак. Но пак опивала мащерката, пак тежко дъхала бъзовината… Ст. Станчев, HP, 41.
2. Отрязана пръчка от бъз; бъзовица.
БЪ`ЗОВИЦА ж. Разг. Бъзова пръчка; бъзовина.
— Друга (диал.) форма: бо`зовица.
БЪЗО`ВЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Събир. Бъзак (в 3 знач.); бъзоляк. Вечер дойде Бальо се` си пиян дойде, / па се сваля Бальо по бъзовляците, / по бъзовляците и по копривляците. Нар. пес., СбНУ XLI, 401.
БЪЗОЛЯ`К, мн. -ци, м. Диал. Събир. Бъзак (в 3 знач.); бъзовляк. Избрах си най-високия връх откъм източната страна .. За да се стигне до подножието му, трябваше да се прегази реката, да се минат няколко пояса от обрасли с бъзоляк и трънаци ровове. О. Василев, ЖБ, 284.
БЪЗУ`НЯК1, мн. -ци, м. Диал. 1. Бъзе (в 1 знач.); бъзак. Разфърляни камъни и тухли из храстите, пръснат цимент, който се белее из пусталите треви, бъзуняци и буренаци, любими растения на пустоша и на развалините, остаят от всичко онова, което било хубаво и велико на древната столица. Ив. Вазов, Съч. XIV, 29.
2. Бучиниш.
— Друга форма: бъзду`няк.
БЪЗУ`НЯК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Майски бръмбар. Бъзунякът, кат варкал, спрял се и я попитал: „Що плачеш Кума Лисо?“ Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 171.
БЪ`КАЛЕЦ, мн. няма, м. Диал. Синчец. Стоя той през есента, прекара и зимата, но като се запролети, цъфна синият бъкалец и почна да му развява перчема беломоpeцът, взе да го не сдържа на едно място. Чудомир, Избр. пр, 13.
— Друга форма: бъ`клец.
БЪ`КАМ1, -аш, несв., прех. Диал. 1. Мушкам, въвирам нещо някъде; пъхам. Бъкай, кое де завърнеш. Н. Геров, РБЯ I, 91.
2. Давам някому нещо с измама или, което той не иска; пробутвам, тикам, бутам.
БЪ`КАМ СЕ несв. непрех. Диал. Мушкам се, завирам се някъде; пъхам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЪ`КАМ2, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Вря с еднообразен шум; клокам, клокотя. Бобът бъка в гърнето на огъня.
2. За животни, хора и др. — намирам се в голямо количество в ограничено пространство и се движа в него безредно. В една капка само от тая вода, турена под микроскопа, се виждат да бъкат милиарди микроби. Й. Йовков, М, 33. — Два пъти да хвърлиш, стига [риба]. Цяло село ще нахраниш. — Брей! — Тъй му е думата. Ама бъкат, ви казвам, бъкат. Ст. Чилингиров, РК, 157. • Обр. Мисли една подир друга бъкат в мойта глава. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 6.
3. С предл. от. За място, пространство — изпълнен съм, препълнен съм с множество хора, животни, предмети и под.; гъмжа. Планините бъкаха от въоръжени банди, с всеки нов ден положението ставаше все по-натегнато. А. Страшимиров, Съч. V, 294. На плажа почнах да ходя по-рядко, .. избягвах и новия ресторант, макар че тия места просто бъкаха от момчета и момичета. Ат. Мандаджиев, БЦР, 11.
БЪ`КАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бъкам1 и от бъкам се.
БЪ`КАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бъкам2; клокане, клокотене.
БЪ`КВАМ1, -аш, несв.; бъ`кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Мушвам, пъхвам нещо някъде. „Почакай ме тука малко, нъ без шум“ — и бъкнал Кърджали в градината, заключил врачката. Ст. Ботьов, К (превод), 25. Бъкнах кърпата в пазуха. Н. Геров, РБЯ I, 91. бъквам се, бъкна се страд.
БЪ`КВАМ2, -аш, несв.; бъ`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Бъкам2 еднократно, за кратко време; клоквам. Щом бъкне водата, спри я.
БЪ`КВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бъквам1 и от бъквам се; мушване, пъхане.
БЪ`КВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от бъквам2; клокване.
БЪ`КЕЛ1, мн. -и, (рядко) -кли, м. 1. Плосък дървен съд за вода с две дъна и две чучурки за носене и пиене на вода. Момчето остана в колибата самичко .. Надигна тежкия дъбов бъкел, който висеше на желязна
