Page:RBE Tom1.djvu/1018

вам. Не бутай тоя съд, каза стражарят, — /разпукнат е... Ив. Вазов, Съч. II, 141. — Тате, тате, Здравко пак ми счупи молива... Казвам му да не го бута, пък той ей тъй, на инат. Ц. Церковски, Съч. III, 171. Айду-тинът й рекъл: „Недей я бута [сабята], че тя й много остра — от двете страни реже!“ Нар. прик., СбНУ XXXVI, 103.

4. Занимавам се с нещо, използвам нещо, като обикн. нарушавам, променям състоянието му, развалям или променям реда някъде; пипам, барам. Заключих механизмите и заповядах на войниците да не я [картечницата] бутат. Д. Кисьов, Щ, 143. — Друга ръка е бутала тука. .. — Сещаме се кой е и защо, ама няма да го бъде! Б. Обретенов, С, 211. Иванов го слушаше, но все поглеждаше към етажерката — да разбере кои книжа е бутал през нощта инспекторът. Ст. Марков, ДБ, 333. Ни тя, ни близките нейни са се опитвали да разрушат тия легенди. И остроумно бележи нейния биограф: „Не бутайте легендата! Тя не е само плод на неправда и недоразумение“. П. Г1. Славейков, Събр. съч. IV, 80. Казах им само да почистят, но да не бутат нищо в стаята ми. А Портретът стана много изразителен, не го бутай повече, ще го развалиш. И Обикн с отриц. не. Вземам от нещо, обикн. за да го употребя или консумирам; пипам. Но зетярг има пари.. Остави. Тях да не ги бутаме. И. Йовков, М, 107. Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то га погледнах в голямата делва — тук-там плува някое камбе! Чудомир, Избр. пр, 40. Тя [закуската] беше половин гърне със една червеникава чорба и три малки парчета хляб; изядох хлябът и не бутах чорбата. Др. Цанков, ТМ (превод), 170.

5. Разг. Обикн. с отриц. не. Нарушавам спокойствието на някого, засягам го с нещо; безпокоя, закачам. — Странджата бълнува. Да не го бутаме. Ив. Вазов, Оьч. XVIII, 78. Една година излезе там шарен смок, дълъг цяла копраля, и старите казваха: „Това е сайбията на имота, не бутайте го!“ Ил. Волен, МДС, 168. Ако мома отиде на река, то може там някой момък да я позакачи, но ако е с още други моми, никой не ще смее да я бута. СбНУ XXV, 22. Не ти ли гази мечка овесът (ръжта), не я бутай. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 313.

6. Разг. Турям, слагам набързо, обикн. небрежно нещо някъде, в нещо; пъхам, завирам. Дядо Иван .. с часове наблюдаваше огъня, като притуряше въглища или буташе тресчици и клечок. Г. Караславов, ОХ II, 488. Петър с неприязън гледаше как майка му бута с пръсти в устата си парчета от млина и противно мляска. И. Петров, НЛ, 184. Бутам нещата си, където завърна, и после не мога да ги намеря. II Давам нещо на някого набързо или без неговото желание. Бутам му чантата в ръцете и се измъквам. А — Защо ми буташ тези пари?

И Поставям, обикн. написвам нещо някъде обикн. без съгласието на някого или с някаква цел; слагам. Бутам в съчинението още два-три цитата и реигавам, че ще се хареса. А — Недей бута в доклада и такива думи, не са уместни.

7. Разг. Налагам, натрапвам някому някого или нещо, което се приема без желание или незабелязано; пробутвам. Бута му развалени плодове. А Все на него бутат най-лошо-то, а той или не забелязва, или не иска да се разправя. А Когато искат да излязат, все на неговата майка бутат детето — нейната била заета, имала много работа. Бутнаха ми много висок наем.

8. Разг. Поставям^ местя принудително някого обикн. в неблагоприятни, лоши условия. Бутат ги в северна квартира. А Ще правят ремонт на панелните блокове, да видим няма ли да ни бутат и нас някъде.

9. Прех. и непрех. Разг. Давам някому нещо, главно пари, подкуп, обикн. незабелязано, с користна цел. — По едно време — призовка — за петдесет хиляди лева. Откъде? За спасяване на удавници никой не бута. . Но директорът не беше виновен. А. Мандаджиев, С, 180, кн. 1, 7. Трябва да ти съставя акт от 500 долара, но ако си разбран човек... И Джефри се оказа много разоран, бута му една стотарка и продължава да натиска теглилката с палци, Ст, 1960, бр. 727, 4. За да издействаш разрешително, трябва да буташ.

10. Прен. Разг. Подтиквам, карам настойчиво някого да върши нещо; тласкам. „Русите не желаят да окупират България, защото мислят> че към това ги бута Англия, за да може да състави коалиция против тях.“ С. Радев, ССБ II, 398. Бутам го да работи. А Бутам го в учението. А Бутай го да бърза.

11. Прех. и непрех. Разг. Върша нещо обикн. с усилие, работя нещо обикн. не с особено желание. Предлагаме й да стане ръководител на бригадата в тъкачния цех. Да оглави производството и да го повиши. С тази работа досега се занимавах аз. И криво-ля-во я бутах напред. К. Калчев, СТ, 18. Ще бутаме една година без норми, ще увиснем само на надниците и ще прокопсаме. Д. Кисьов, Щ, 372. — Как сте? — Бутаме някак.

12. Диал. Закачам, дразня, засягам. Ти на майкя си приличаш: / С полите в половината /и в русата коса голема — /я айде да са земеме!“ / Петкана, итра, разумна, / и тук баща си не бута, / ами му леко думаше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 447. Стига си ме бутал, че не съм вреден за нищо. Н. Геров, РБЯ I, 86.

13. Диал. Бия мляко, за да се получи масло. Расни, Стоенчо, порасни, да тръгнеш по бащин занаят, по високи гори, по дълбоки доли, овце да пасеш, .. , бяло мляко да доиш, жълто масло да буташ. Ил. Блъсков,