Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1019“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | С, 30. <b>бутам се</b> I. <i>Страд. от</i> бутам. <i>Антон .. погледна към каруцата. Баща му беше станал и отмяташе чуловете от гърбовете на конете. Трябваше отново да се бута каруцата нагоре.</i> П. Спасов, ХлХ, 44. <i>Да се бута вагонетка по релси беше много по-леко, отколкото да се тика количка по гнили дъски.</i> X. Русев, ПЗ, 74. <i>Кехаята вдигна строежа, докато беше още жив старият .. Старият Чохъл не даваше да се бута къщата, че беше от баща му.</i> Б. Несторов, СР, 7. <i>Бил заповядал да не се бута нищо в тази част на градината, за да не би да се прогонят славеите.</i> П. Спасов, ХлХ, 182. <i>Анджийката му рекла: „Ква ти й стоката, да е затвареш? Тук й ан, и нищо не са бута.“</i> Нар. прик., СбНУ XXVI, 101. II. <i>Възвр. от</i> бутам в 3 и 4 знач. <i>Непрекъснато се бута по лицето.</i> III. <i>Взаим. от</i> бутам във 2 и 3 знач. <i>По палубата се трупаха матроси, бутаха се един друг, викаха.</i> Д. Добревски, БКН, 35. <i>Овцете се бутат една друга на водопой.</i> П. Тодоров, И I, 8. <b>бута се</b> <i>безл. от</i> бутам в 10 и 11 знач. <i>Трябваше много да се тича и да се бута, за да се уреди всичко.</i> <b>БУ`ТАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. Блъскам се в някого, в нещо, обикн. като се движа; тикам се. <i>Дълго той чака` и се бута`, доде се вреди да дойде до касата.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 189. <i>Тълпата богомолци взе да напира около момъка със зли лица и върл ропот. Жените най-вече викаха и се бутаха напред.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 455. | + | С, 30. <b>бутам се</b> I. <i>Страд. от</i> бутам. <i>Антон .. погледна към каруцата. Баща му беше станал и отмяташе чуловете от гърбовете на конете. Трябваше отново да се бута каруцата нагоре.</i> П. Спасов, ХлХ, 44. <i>Да се бута вагонетка по релси беше много по-леко, отколкото да се тика количка по гнили дъски.</i> X. Русев, ПЗ, 74. <i>Кехаята вдигна строежа, докато беше още жив старият .. Старият Чохъл не даваше да се бута къщата, че беше от баща му.</i> Б. Несторов, СР, 7. <i>Бил заповядал да не се бута нищо в тази част на градината, за да не би да се прогонят славеите.</i> П. Спасов, ХлХ, 182. <i>Анджийката му рекла: „Ква ти й стоката, да е затвареш? Тук й ан, и нищо не са бута.“</i> Нар. прик., СбНУ XXVI, 101. II. <i>Възвр. от</i> бутам в 3 и 4 знач. <i>Непрекъснато се бута по лицето.</i> III. <i>Взаим. от</i> бутам във 2 и 3 знач. <i>По палубата се трупаха матроси, бутаха се един друг, викаха.</i> Д. Добревски, БКН, 35. <i>Овцете се бутат една друга на водопой.</i> П. Тодоров, И I, 8. <b>бута се</b> <i>безл. от</i> бутам в 10 и 11 знач. <i>Трябваше много да се тича и да се бута, за да се уреди всичко.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУ`ТАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. Блъскам се в някого, в нещо, обикн. като се движа; тикам се. <i>Дълго той чака` и се бута`, доде се вреди да дойде до касата.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 189. <i>Тълпата богомолци взе да напира около момъка със зли лица и върл ропот. Жените най-вече викаха и се бутаха напред.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 455. | ||
2. Влизам бързо някъде, обикн. за да не ме видят; вмъквам се, мушкам се, пъхам се, завирам се. <i>Прасето върви към него, а той се бута под сайванта към плевнята. Мъчи се да отвори вратата, за да се скрие в плевнята.</i> К. Калчев, ПИЖ, 11-12. | 2. Влизам бързо някъде, обикн. за да не ме видят; вмъквам се, мушкам се, пъхам се, завирам се. <i>Прасето върви към него, а той се бута под сайванта към плевнята. Мъчи се да отвори вратата, за да се скрие в плевнята.</i> К. Калчев, ПИЖ, 11-12. | ||
Текуща версия към 20:02, 25 март 2014
С, 30. бутам се I. Страд. от бутам. Антон .. погледна към каруцата. Баща му беше станал и отмяташе чуловете от гърбовете на конете. Трябваше отново да се бута каруцата нагоре. П. Спасов, ХлХ, 44. Да се бута вагонетка по релси беше много по-леко, отколкото да се тика количка по гнили дъски. X. Русев, ПЗ, 74. Кехаята вдигна строежа, докато беше още жив старият .. Старият Чохъл не даваше да се бута къщата, че беше от баща му. Б. Несторов, СР, 7. Бил заповядал да не се бута нищо в тази част на градината, за да не би да се прогонят славеите. П. Спасов, ХлХ, 182. Анджийката му рекла: „Ква ти й стоката, да е затвареш? Тук й ан, и нищо не са бута.“ Нар. прик., СбНУ XXVI, 101. II. Възвр. от бутам в 3 и 4 знач. Непрекъснато се бута по лицето. III. Взаим. от бутам във 2 и 3 знач. По палубата се трупаха матроси, бутаха се един друг, викаха. Д. Добревски, БКН, 35. Овцете се бутат една друга на водопой. П. Тодоров, И I, 8. бута се безл. от бутам в 10 и 11 знач. Трябваше много да се тича и да се бута, за да се уреди всичко.
БУ`ТАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Блъскам се в някого, в нещо, обикн. като се движа; тикам се. Дълго той чака` и се бута`, доде се вреди да дойде до касата. Ив. Вазов, Съч. XII, 189. Тълпата богомолци взе да напира около момъка със зли лица и върл ропот. Жените най-вече викаха и се бутаха напред. Ст. Загорчинов, ДП, 455.
2. Влизам бързо някъде, обикн. за да не ме видят; вмъквам се, мушкам се, пъхам се, завирам се. Прасето върви към него, а той се бута под сайванта към плевнята. Мъчи се да отвори вратата, за да се скрие в плевнята. К. Калчев, ПИЖ, 11-12.
3. Пренебр. Принуден съм да живея притеснено, в неподходящи, лоши условия. — Мислил съм го, ня, ами много съм го мислил това нящо, особено откак зехме да се бутаме по пустия Ючбунар. Т. Влайков, Съч. II, 189. Бутаме се цяла година в една стая.
4. Бавя се, като си губя времето, залисвайки се с едно или друго нещо; мая се, мотая се, разтакавам се, туткам се. Цяла сутрин се буташ, а после се оплакваш, че не ти стига времето.
◇ Бутай да върви. Разг. Пренебр. Не обръщай внимание на нищо, постъпвай, както можеш, без да се съобразяваш с обстоятелствата.
Бутам в глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да се прояви, да напредне служебно или обществено.
Бутам в затвора. Разг. Допринасям или съдействам, за да бъде затворен някой. Не искам никого да бутам в затвора.
Бутам пръст(а) в раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място.
Бутам се у шамарите. Разг. Сам си създавам неприятности, сам се поставям в неблагоприятно положение.
Бутам си гагата (носа) някъде. Разг. Меся се някъде, където не трябва, или проявявам неоправдан*, ненужен интерес към нещо.
БУТА`Н, мн. няма, м. Хим. Наситен газообразен въглеводород, който влиза в състава на природния и нефтения газ, на нефта и др., отличава се с висока калоричност и се използува като гориво и пр.
— От гр.
БУ`ТАНЕ ср. Отгл. същ. от бутам и от бутам се. Че като хукнаха момчетата покрай нас, че викове, бутане, ужасно! В. Бончева, АП, 60.
БУ`ТАНИЦА1 ж. Разг. Блъсканица. Раздвижиха се глави, ръце, почна бутаница. Цв. Минков, МЗ, 121.
БУ`ТАНИЦА2 ж. Диал. Бито мляко.
БУТАФО`Р м. Книж. 1. Театрален служител, който подготвя, подрежда бутафория. Всички усилия на актьори, на художник, музикант, бутафор, гримьор и др. трябва да бъдат обединени, за да се получи хармонично художествено цяло — представлението. Ст. Грудев, ББ, 49.
2. Работник, специалист, който изработва бутафория.
— От ит. buttafuori ’театрален служител, който предупреждава актьорите за излизане на сцената’.
БУТАФО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от бутафория; бутафорски. Без пищов той не може да излезе на сцената. След малко му подават бутафорното оръжие. ВН, 1960, бр. 2662, 4.
БУТАФО`РИЯ ж. Театр. 1. Само ед. Събир. Всички предмети, изработени от лек материал (картон, шперплат и под.), употребявани вместо истински в сценична обстановка, взети заедно като едно цяло. Реквизитът, бутафорията… са изпълнени напълно стилно. Т. Танев, Т 1954, кн. 6, 61. Сценична бутафория.
2. Всеки един отделно взет такъв предмет. Наехме един камион, .., натоварихме се между бутафориите на платформата и се понесохме по родопските пътища. Н. Стефанова, РП, 118.
БУТАФО`РНО. Книж. Нареч. от бутафорен. На електрическата светлина короните на дърветата изглеждаха бутафорно зелени, сякаш нарисувани с водни бои. Ем. Манов, БГ, 102.
БУТАФО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Бутафорен. И внезапно всичко наоколо добива някакъв театрален характер: и бутафорската мебелировка на трапезарията с пасторални стенописи и с пъстри плюшени кресла. Св. Минков, ДА, 10.
БУ`ТВАМ, -аш, несв.; бу`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу`тнат, св. 1. Прех. и непрех. Веднъж или изведнъж бутам. Щом ги вижда, лодкарят .. бутва лодката съвсем до брега. М. Грубешлиева, ПП, 46. Когато спряхме горе на стълбите, той бутна
