Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/939“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
2. <i>Диал.</i> Девер, обикн. по-млад от съпруга; драгинко (Л. Андрейчин и др., БТР). | 2. <i>Диал.</i> Девер, обикн. по-млад от съпруга; драгинко (Л. Андрейчин и др., БТР). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРА | + | <b>БРА`ТИМ</b> <i>м. Диал.</i> 1. Побратим. <i>Ей, гиди бели братими, / ал е далеко селото?</i> Нар. пес., СбБрМ, 348. |
2. При сватба — момъкът, който води невястата до черква; девер. <i>Братимите — голям и малък — биват най-ближни момкови роднини, стига да не бъдат ни вдовци, ни второженци.</i> Ст. Младенов, БТР I, 205. | 2. При сватба — момъкът, който води невястата до черква; девер. <i>Братимите — голям и малък — биват най-ближни момкови роднини, стига да не бъдат ни вдовци, ни второженци.</i> Ст. Младенов, БТР I, 205. | ||
Текуща версия към 07:45, 7 февруари 2014
нищо лошо. Ив. Вазов, Съч. XX, 61. След малко дойде отец Никифор, по него отец Максим, .., събраха се всичките братя от манастира. Елин Пелин, Съч. I, 192-193. Народността е бивала обикновена тема в споровете на светогорските братя. Б. Пенев, НБВ, 47.
6. Само мн. Диал. Стъбла, стволове, израсли от един корен. В сиромашкия двор .. беше израснала чудна върба. Още от земята тя се разклоняваше на пет здрави и еднакво дебели братя. Елин Пелин, Съч. II, 97. Те [двойнолинейните хибриди] развиват мощна коренова система и високо стъбло, пускат много странични братя. ВН, 1960, бр. 2665, 2.
◇ Доведен (приведен) брат. Син от предишния брак на майката по отношение на заварените деца от бащата.
Заварен брат. Син на бащата от предишния му брак по отношение на доведените деца от майката.
Природен брат. Син от новия брак на бащата и майката по отношение на заварените и доведените деца.
Пишещ<и> брат<я>. Ирон. Писатели. В групата бяха и Гьончо Белев, .., Г. Михайлов, .. Доста често към тия познати вече фигури се принаждаха нови, млади хора от провинцията и от София, почитатели или пишещи братя. К. Константинов, ППГ, 157-158.
БРАТА`Н м. Диал. По-голям брат.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БРА`ТА`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Братов син; племенник, братеник. Момчил не се оживи, сякаш не чу и не разбра това, което неговият братанец му каза. Ст. Загорчинов, ДП, 92. — Велин… забравила си ме… братовият ти син, де… на Геро… Сутринта Кирилица стана рано с грижата да се отличи пред милия си братанец, когото цели години не беше виждала. Елин Пелин, Съч. I, 54-60. Тя влезе подире им — искаше да разговори братанеца си, първи ден е било горкото всред чужди хора и може да му се е сторило и нагорно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 490. Селска „рода“ се състои от стопан, стопанка .., чичовци, стрини, братанци, братаници, вуйковци, вуйни, .. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.
БРА`ТА`НИЦА ж. Диал. Братова дъщеря; племенница. — Ами Мария? Нима тя остана да живее на село? Найден питаше по-малко за братаницата си, повече за своето спокойствие. Не му се щеше да свързват с името му тая непокорница, която избяга от дома на баща си. В. Геновска, СГ, 16-17.
БРА`ТЕ, мн. -та, ср. Диал. Братче. Втората пушка, що ми пукнала, / тога ми падна твоето брате. Нар. пес., Ст. Младенов БТР I, 205.
БРАТЕ`НЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от братя1; братяване, братимене2, братясване. Торът падаше точно до семената — това облагодетелствуваше силното развитие на кореновата система и допринасяше за укрепването, братенето и доброто презимуване на растението. ВН, 1959, бр. 2522, 2.
БРАТЕ`НЕ2 ср. Нар.-поет. Отгл. същ. от братя2 и от братя се.
БРАТЕ`НЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от братя се; побратимяване, братимене1.
БРА`ТЕНИК, мн. -ци, м. Диал. Братанец. Велин… забравила си ме… братовият ти син, де… на Геро… Кирилица гледаше своя братеник, слушаше думите му, .., и недоумяваше. Елин Пелин, Съч. I, 54-56.
БРА`ТЕЦ, мн. (рядко) -тци, м. 1. Умал. гальов. от брат; братленце, братченце. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / един на вярна дружина! .. / Мънечак майка остави, / глупав от татка отдели, / без сестра, Чавдар без братец, / ни нийде някой роднина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. Не видиш ли мойто село, / не видиш ли стар бащица, / не видиш ли мила майка, / мили братец и сестрица? Л. Каравелов, Съч. I, 64. Нямам братец, ни сестрица — братец да ме хвали, / а сестра да жали… П. К. Яворов, Съч. I, 62. Чуй ме ти, Пирин планино, / .. В тоя свят нямам никого. — / Ти баща, Пирин, ти майка, / ти сестра, Пирин, ти братец. Ел. Багряна, ВС, 29. Здравейте мои братци и другари / .. / при вас дойдох в нощта обезквартирен. Д. Дебелянов, Ст, 1946, 19.
2. Диал. Девер, обикн. по-млад от съпруга; драгинко (Л. Андрейчин и др., БТР).
БРА`ТИМ м. Диал. 1. Побратим. Ей, гиди бели братими, / ал е далеко селото? Нар. пес., СбБрМ, 348.
2. При сватба — момъкът, който води невястата до черква; девер. Братимите — голям и малък — биват най-ближни момкови роднини, стига да не бъдат ни вдовци, ни второженци. Ст. Младенов, БТР I, 205.
БРАТИМЕ`НЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от братимя1 и от братимя се; побратимяване, братимяване.
БРАТИМЕ`НЕ2 ср. Отгл. същ. от братимя2; братене1, братяване, братясване.
БРА`ТИМИЦА ж. Диал. 1. Жена или другарка на братим.
2. При сватба — калинка (сестра или посестрима на девер). В Охрид само малкият братим може да бъде и ерген, ала и в такъв случай той трябва да има за другарка ближна някоя своя роднина (сестра, снаха или майка), която да върши службата на братимица. Ст. Младенов, БТР I, 205.
БРАТИ`МКА ж. Диал. Издънка, младочка на стар корен.
БРА`ТИМСКИ, -а, -о, мн. -и, Диал. Прил. от братим; побратимски.
