Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/918“
Mister sou (беседа | приноси) м (gabriel 5b) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
<b>БОТЕВГРА`ДЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Ботевград. | <b>БОТЕВГРА`ДЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Ботевград. | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>БОТЕВИ`СТ</b> <i>м.</i> Ботевовед. | <b>БОТЕВИ`СТ</b> <i>м.</i> Ботевовед. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОТЕВИ`СТИКА</b>, <i>мн.</i> няма, ж. Научна дисциплина, която се занимава с изследване на живота, делото и творчеството на Христо Ботев. <i>Тема на специална статия би било да се изследва приносът на Благоев в | + | <b>БОТЕВИ`СТИКА</b>, <i>мн.</i> няма, ж. Научна дисциплина, която се занимава с изследване на живота, делото и творчеството на Христо Ботев. <i>Тема на специална статия би било да се изследва приносът на Благоев в ботевистиката.</i> Г. Цанев, СИБЛ, 367. |
---- | ---- | ||
<b>БОТЕВОВЕ`Д</b> <i>м. Книж</i>. Специалист, който изследва творчеството на Хр. Ботев; ботевист. | <b>БОТЕВОВЕ`Д</b> <i>м. Книж</i>. Специалист, който изследва творчеството на Хр. Ботев; ботевист. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>БОТЕВОЗНА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Изучаване творчеството на Хр. Ботев като отдел в литературознанието; ботевоведение. <i>Ботевознанието у нас постигна големи успехи.</i> | <b>БОТЕВОЗНА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Изучаване творчеството на Хр. Ботев като отдел в литературознанието; ботевоведение. <i>Ботевознанието у нас постигна големи успехи.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`ТЕВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е присъщ, свойствен на Ботев. <i>Смирненски .. е приемник на ботевски традиции.</i> Г. Цанев, СИБЛ, 42. <i>Ботевска омраза. Ботевско родолюбив. Ботевски дух.</i> | + | <b>БО`ТЕВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е присъщ, свойствен на Ботев. <i>Смирненски .. е приемник на ботевски традиции.</i> Г. Цанев, СИБЛ, 42. <i>Ботевска омраза.</i> <i>Ботевско родолюбив.</i> <i>Ботевски дух.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`ТЕВСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> ботевски. Обикн. в съчет.: По ботевски. По същия начин като Ботев. <i>Вапцаров срещна по ботевски смъртта!</i> Мл. Исаев, ЗМ, 30. | + | <b>БО`ТЕВСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> ботевски. Обикн. в съчет.: <b>По ботевски</b>. По същия начин като Ботев. <i>Вапцаров срещна по ботевски смъртта!</i> Мл. Исаев, ЗМ, 30. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) бота <i>ж.</i> Вид мъжки или дамски обувки, високи до глезена; ботинки, ботини. <i>Тя затропа шумно по пода с подкованите си боти по посока на бюфета.</i> Съвременник, 1980, кн. 1, 8. <i>Поръча си и. | + | <b>БО`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) бота <i>ж.</i> Вид мъжки или дамски обувки, високи до глезена; ботинки, ботини. <i>Тя затропа шумно по пода с подкованите си боти по посока на бюфета.</i> Съвременник, 1980, кн. 1, 8. <i>Поръча си и .. дълги французки боти от европейски светлокафяв хром.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 198. <i>Той носеше с елегантност костюм от сиво кадифе, малко изтъркано .., високи боти.</i> БД, 1909, бр. 6, 2. <i>Боти от велур.</i> <i>Боти от каракул.</i> |
| − | — От фр. botte ’ботуш’ през рус. | + | — От фр. botte ’ботуш’ през рус. боты. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОТИ`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) боти`на <i>ж.</i> Ботинки; боти. <i>Капелата й висеше настрана на главата .., косата разхвърляна, | + | <b>БОТИ`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>боти`на</b> <i>ж.</i> Ботинки; боти. <i>Капелата й висеше настрана на главата .., косата разхвърляна, ботините й потънали в кал.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 129. <i>Вехти ботини.</i> <i>Черни ботини.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОТИ`НКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) боти`нка <i>ж.</i> Вид дамски или детски обуща, високи до глезена; боти, ботини. <i>Сега, най-напред, на Стоянка да купя ботинки с ластици, да се | + | <b>БОТИ`НКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>боти`нка</b> <i>ж.</i> Вид дамски или детски обуща, високи до глезена; боти, ботини. <i>Сега, най-напред, на Стоянка да купя ботинки с ластици, да се радва…</i> Ив. Вазов, Съч. XIX, 27. <i>Детски ботинки.</i> <i>Чортови ботинки.</i> |
— От фр. bottine през рус. ботинки. | — От фр. bottine през рус. ботинки. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`ТИЧКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) | + | <b>БО`ТИЧКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>бо`тичка</b> <i>ж. Умал. от</i> боти. |
---- | ---- | ||
<b>БО`ТОРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Дива циклама; ботур. | <b>БО`ТОРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Дива циклама; ботур. | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>бу`турче</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОТРА`К</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Общо название на едри бурени като магарешки бодил, репей, лопуш и др. <i>Еднаж две мулета, покрай една ливада, / трънлив пасяха бурен.. — О, каква услада! — провикна се едното.. — „Как е вкусен тоз | + | <b>БОТРА`К</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Общо название на едри бурени като магарешки бодил, репей, лопуш и др. <i>Еднаж две мулета, покрай една ливада, / трънлив пасяха бурен .. — О, каква услада! — провикна се едното .. — „Как е вкусен тоз ботрак!“</i> Ст. Михайловски, БСб, 365. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>БОТРА`К</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след числ. -ка, <i>м. Диал.</i> Чвор, чеп на дърво, дъска. | <b>БОТРА`К</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след числ. -ка, <i>м. Диал.</i> Чвор, чеп на дърво, дъска. | ||
| Ред 43: | Ред 41: | ||
<b>БОТРА`ЧЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. за дървен материал — който е с ботраци, чворове, чепове (Н. Геров, РБЯ). | <b>БОТРА`ЧЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. за дървен материал — който е с ботраци, чворове, чепове (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | 2. За нишка — който е с грапавини, неравен. <i>Трябва добре да се обгледуват пашкулите | + | 2. За нишка — който е с грапавини, неравен. <i>Трябва добре да се обгледуват пашкулите да не остава нищо в тях, защо всичко, що остане, не може да се изчисти после, а от това и преждата не става равна, но ботрачеста{{попр|Отпечатано: „бдтрачеста“.}} и черновата.</i> З. Княжески, ПРШ (превод), 107. |
---- | ---- | ||
<b>БОТУЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Мед.</i> Тежко отравяне, причинено от развалени хранителни продукти (колбаси, риба и др. п.). | <b>БОТУЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Мед.</i> Тежко отравяне, причинено от развалени хранителни продукти (колбаси, риба и др. п.). | ||
| Ред 55: | Ред 53: | ||
<b>БОТУЛИ`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Ботулинов. <i>Ботулинен бацил.</i> | <b>БОТУЛИ`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Ботулинов. <i>Ботулинен бацил.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОТУЛИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Спец. Прил. от</i> ботулин; ботулинен. <i>Ботулинова отрова. Ботулинов токсин.</i> | + | <b>БОТУЛИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Спец. Прил. от</i> ботулин; ботулинен. <i>Ботулинова отрова.</i> <i>Ботулинов токсин.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БО`ТУР</b>.М. <i>Диал.</i> 1. Дънер, пън. <i>Изкорениха тръните и ботурите и засадиха първите кооперативни лозя.</i> Н. Тихолов, ДКД, 148. | <b>БО`ТУР</b>.М. <i>Диал.</i> 1. Дънер, пън. <i>Изкорениха тръните и ботурите и засадиха първите кооперативни лозя.</i> Н. Тихолов, ДКД, 148. | ||
| Ред 61: | Ред 59: | ||
2. Стъбло на житно растение (Ст. Младенов, БТР). | 2. Стъбло на житно растение (Ст. Младенов, БТР). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТУРА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Бял трън; ботрак. |
---- | ---- | ||
<b>БО`ТУРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> ботур. <i>Върнах се при колибата, седнах на едно ботурче пред вратата, запалих лулата и примъкнах секирчето до коленете си.</i> Ст. Даскалов, БП, 46. | <b>БО`ТУРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> ботур. <i>Върнах се при колибата, седнах на едно ботурче пред вратата, запалих лулата и примъкнах секирчето до коленете си.</i> Ст. Даскалов, БП, 46. | ||
| − | + | ◇ <b>Пролетно ботурче</b>. Многогодишно тревисто растение от семейство игликови с грудковидно коренище и розови цветове, което вирее по сенчести места из гори и храсталаци; циклама. Cyclamen coum. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОТУ`Ш</b> | + | <b>БОТУ`Ш</b> <i>м.</i> 1. Висока обикн. кожена обувка до коляното. <i>Бай Ганьо беше облечен в бозави шаячни дрехи, с нечистени, запрашени ботуши, врата му завързан с една голяма траурна кърпа.</i> Ал. Константинов, БГ, 19. <i>Измръзнали и настръхнали от студа, войниците тропаха с подкованите си ботуши по вкоченената земя.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 34. <i>Татарите, кога се пазаряха, искаха и по един чифт ботуши.</i> Й. Йовков, АМГ, 133. <i>Разсърди са Марко Кралявичин, / че си бръкна във левия ботуш. / Извади си потайното нохче, / че си ръгна Муса Кесиджия.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 76. <i>Гумени ботуши.</i> |
Версия от 06:43, 26 януари 2014
БОТЕВГРА`ДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Ботевград.
БОТЕВИ`СТ м. Ботевовед.
БОТЕВИ`СТИКА, мн. няма, ж. Научна дисциплина, която се занимава с изследване на живота, делото и творчеството на Христо Ботев. Тема на специална статия би било да се изследва приносът на Благоев в ботевистиката. Г. Цанев, СИБЛ, 367.
БОТЕВОВЕ`Д м. Книж. Специалист, който изследва творчеството на Хр. Ботев; ботевист.
БОТЕВОВЕДЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Ботевознание.
БОТЕВОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Изучаване творчеството на Хр. Ботев като отдел в литературознанието; ботевоведение. Ботевознанието у нас постигна големи успехи.
БО`ТЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, свойствен на Ботев. Смирненски .. е приемник на ботевски традиции. Г. Цанев, СИБЛ, 42. Ботевска омраза. Ботевско родолюбив. Ботевски дух.
БО`ТЕВСКИ. Нареч. от прил. ботевски. Обикн. в съчет.: По ботевски. По същия начин като Ботев. Вапцаров срещна по ботевски смъртта! Мл. Исаев, ЗМ, 30.
БО`ТИ мн., ед. (рядко) бота ж. Вид мъжки или дамски обувки, високи до глезена; ботинки, ботини. Тя затропа шумно по пода с подкованите си боти по посока на бюфета. Съвременник, 1980, кн. 1, 8. Поръча си и .. дълги французки боти от европейски светлокафяв хром. Д. Калфов, Избр. разк., 198. Той носеше с елегантност костюм от сиво кадифе, малко изтъркано .., високи боти. БД, 1909, бр. 6, 2. Боти от велур. Боти от каракул.
— От фр. botte ’ботуш’ през рус. боты.
БОТИ`НИ мн., ед. (рядко) боти`на ж. Ботинки; боти. Капелата й висеше настрана на главата .., косата разхвърляна, ботините й потънали в кал. Ив. Вазов, Съч. XXV, 129. Вехти ботини. Черни ботини.
БОТИ`НКИ мн., ед. (рядко) боти`нка ж. Вид дамски или детски обуща, високи до глезена; боти, ботини. Сега, най-напред, на Стоянка да купя ботинки с ластици, да се радва… Ив. Вазов, Съч. XIX, 27. Детски ботинки. Чортови ботинки.
— От фр. bottine през рус. ботинки.
БО`ТИЧКИ мн., ед. (рядко) бо`тичка ж. Умал. от боти.
БО`ТОРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дива циклама; ботур.
— Друга форма: бу`турче.
БОТРА`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Общо название на едри бурени като магарешки бодил, репей, лопуш и др. Еднаж две мулета, покрай една ливада, / трънлив пасяха бурен .. — О, каква услада! — провикна се едното .. — „Как е вкусен тоз ботрак!“ Ст. Михайловски, БСб, 365.
БОТРА`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Чвор, чеп на дърво, дъска.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОТРА`ЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. и диал. Обикн. за дървен материал — който е с ботраци, чворове, чепове (Н. Геров, РБЯ).
2. За нишка — който е с грапавини, неравен. Трябва добре да се обгледуват пашкулите да не остава нищо в тях, защо всичко, що остане, не може да се изчисти после, а от това и преждата не става равна, но ботрачеста* и черновата. З. Княжески, ПРШ (превод), 107.
БОТУЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Тежко отравяне, причинено от развалени хранителни продукти (колбаси, риба и др. п.).
— От лат. botulus ’колбас’ през рус. ботулизм.
БОТУЛИ`Н м. Спец. Отрова, която се образува в развалени месни консерви.
— От лат. botulinus.
БОТУЛИ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Ботулинов. Ботулинен бацил.
БОТУЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, Спец. Прил. от ботулин; ботулинен. Ботулинова отрова. Ботулинов токсин.
БО`ТУР.М. Диал. 1. Дънер, пън. Изкорениха тръните и ботурите и засадиха първите кооперативни лозя. Н. Тихолов, ДКД, 148.
2. Стъбло на житно растение (Ст. Младенов, БТР).
БОТУРА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бял трън; ботрак.
БО`ТУРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ботур. Върнах се при колибата, седнах на едно ботурче пред вратата, запалих лулата и примъкнах секирчето до коленете си. Ст. Даскалов, БП, 46.
◇ Пролетно ботурче. Многогодишно тревисто растение от семейство игликови с грудковидно коренище и розови цветове, което вирее по сенчести места из гори и храсталаци; циклама. Cyclamen coum.
БОТУ`Ш м. 1. Висока обикн. кожена обувка до коляното. Бай Ганьо беше облечен в бозави шаячни дрехи, с нечистени, запрашени ботуши, врата му завързан с една голяма траурна кърпа. Ал. Константинов, БГ, 19. Измръзнали и настръхнали от студа, войниците тропаха с подкованите си ботуши по вкоченената земя. П. Вежинов, ЗЧР, 34. Татарите, кога се пазаряха, искаха и по един чифт ботуши. Й. Йовков, АМГ, 133. Разсърди са Марко Кралявичин, / че си бръкна във левия ботуш. / Извади си потайното нохче, / че си ръгна Муса Кесиджия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 76. Гумени ботуши.
