Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/957“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— От англ. breeches. | — От англ. breeches. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БРИЧА, -еш, и | + | БРИЧА, -еш, и — иш, <i>мин. св.</i> бри`чах и бри`чи`х, <i>несв., прех. Диал.</i> Бръсна. <i>Бербера зета бричеше, майка му риза държеше.</i> Нар. пес., СбНУ VII, 73. <i>Леле майко, леле мила майко! / Не кълни ми чума поморница, / тук кълни го Имера бербера, / що ме бричи рано во неделя, / ми остаи перчин до рамена, / а во перчин змия гнездо виет.</i> Нар. пес., СбБрМ, 345. <i>Берберо ке бричи и здраво, и келео.</i> Погов., СбНУ IV, 198. <i>Берберино се-какви глави бриче.</i> Погов. СбНУ III, 245. брича се <i>страд.</i> и <i>възвр. Що си биле два брата родени, /../ми седна двайца да се бри-чат.</i> Нар. пес., СбБрМ, 356. |
| − | + | ---- | |
БРИЧАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бръснар. <i>Да не оставя да му зема кръв бричар, на когото трепери ръката.</i> ВУХБ (превод), 89. | БРИЧАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бръснар. <i>Да не оставя да му зема кръв бричар, на когото трепери ръката.</i> ВУХБ (превод), 89. | ||
| − | + | ---- | |
БРИЧАЧ <i>м. Диал.</i> Бръснар. <i>Идет бри-чачот (берберот) и бричит зетот.</i> Ст. Младенов, БТР I, 210. | БРИЧАЧ <i>м. Диал.</i> Бръснар. <i>Идет бри-чачот (берберот) и бричит зетот.</i> Ст. Младенов, БТР I, 210. | ||
| − | + | ---- | |
БРИ`ЧЕНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брича <i>и от</i> брича се; бръснене. | БРИ`ЧЕНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брича <i>и от</i> брича се; бръснене. | ||
| − | + | ---- | |
БРИЧКА <i>ж.</i> 1. Лека покрита кола, теглена от един или два коня, за превоз на пътници. <i>По една пътечка дете водеше вързано за рогчетата агне. По-нататък едно-конна бричка едва-едва се клатеше по шосето.</i> К. Константинов, СЧЗ, 128. <i>Пред вратата на книжарницата спря бричка с чергило и два коня. От седалката й скочи млад мъж в бозово шаячно облекло.</i> Д. Талев, ГЧ, 107. <i>До Филибе нямаше железница. Пътниците трябваше да идат до Саране-во с файтон или бричка и оттам да се качат на Хиршовата железница.</i> А. Каралийчев, ПГ, 211. <i>Пусто поле, през полето полека / моята бричка се влачи едвам.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 67. 2. <i>Разг. Пренебр.</i> Стара, износена кола, автомобил или машина. <i>Парната машина блесна с всичката си „красота“. — Ха, че... бричка! — изпусна се другарят му и затисна с шепа устата си, за да не се разсмее.</i> П. Проданов, С, 93. | БРИЧКА <i>ж.</i> 1. Лека покрита кола, теглена от един или два коня, за превоз на пътници. <i>По една пътечка дете водеше вързано за рогчетата агне. По-нататък едно-конна бричка едва-едва се клатеше по шосето.</i> К. Константинов, СЧЗ, 128. <i>Пред вратата на книжарницата спря бричка с чергило и два коня. От седалката й скочи млад мъж в бозово шаячно облекло.</i> Д. Талев, ГЧ, 107. <i>До Филибе нямаше железница. Пътниците трябваше да идат до Саране-во с файтон или бричка и оттам да се качат на Хиршовата железница.</i> А. Каралийчев, ПГ, 211. <i>Пусто поле, през полето полека / моята бричка се влачи едвам.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 67. 2. <i>Разг. Пренебр.</i> Стара, износена кола, автомобил или машина. <i>Парната машина блесна с всичката си „красота“. — Ха, че... бричка! — изпусна се другарят му и затисна с шепа устата си, за да не се разсмее.</i> П. Проданов, С, 93. | ||
| − | — От ит. biroccio | + | — От ит. biroccio ’двуколка’ през рус. бричка. |
| − | + | ---- | |
БРИЧНИ`ЦА <i>ж. Диал.</i> Сабя. — <i>Пашо ле, пашо Видински, / подай си, пашо, главица, / че махнем с остра бричница, / да сечем тебе главица / да не кървавим постилкя.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 348. | БРИЧНИ`ЦА <i>ж. Диал.</i> Сабя. — <i>Пашо ле, пашо Видински, / подай си, пашо, главица, / че махнем с остра бричница, / да сечем тебе главица / да не кървавим постилкя.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 348. | ||
| − | + | ---- | |
БРИЧОВЛИ`Я <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> Който е с брич, обут в брич. <i>Навярно се бе виждала в мечтите си на голяма сцена, сред десетки обожатели... И ето сега, сред забулени жени, бричовлии мъже, дребно чиновничество...</i> Б. Несторов, АР, 56-57. | БРИЧОВЛИ`Я <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> Който е с брич, обут в брич. <i>Навярно се бе виждала в мечтите си на голяма сцена, сред десетки обожатели... И ето сега, сред забулени жени, бричовлии мъже, дребно чиновничество...</i> Б. Несторов, АР, 56-57. | ||
| − | + | ---- | |
БРИЧА | БРИЧА | ||
| − | + | ---- | |
БРИША, -еш, <i>мин. св.</i> брисах, <i>несв., прех. Диал.</i> 1. Бърша. — <i>Ни един няма да оставим, майка им стара! — изрева Иван Боримечката, като продължаваше да бри-ше с шапка зачервенялото си мокро лице.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 123. — <i>Не знам — въздъхна девойката, като си бришеше очите.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 55. <i>Дядо Либен пъшкал и брисал челото си.</i> Л. Каравелов, Съч. И, 30. | БРИША, -еш, <i>мин. св.</i> брисах, <i>несв., прех. Диал.</i> 1. Бърша. — <i>Ни един няма да оставим, майка им стара! — изрева Иван Боримечката, като продължаваше да бри-ше с шапка зачервенялото си мокро лице.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 123. — <i>Не знам — въздъхна девойката, като си бришеше очите.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 55. <i>Дядо Либен пъшкал и брисал челото си.</i> Л. Каравелов, Съч. И, 30. | ||
2. Трия, изтривам нещо написано. <i>Той писа, бриса, пухтя, седна на стола,., стана, разходи се и отново се зае да решава</i> [задачите]. ОФ, 1958, бр. 4190, 2. <i>В палата си Аб-дул-Хамид / на бяла книга пише, / и често мръщи се сърдит / и писаното брише.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 114. бриша се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | 2. Трия, изтривам нещо написано. <i>Той писа, бриса, пухтя, седна на стола,., стана, разходи се и отново се зае да решава</i> [задачите]. ОФ, 1958, бр. 4190, 2. <i>В палата си Аб-дул-Хамид / на бяла книга пише, / и често мръщи се сърдит / и писаното брише.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 114. бриша се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРИ`ШЕНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бриша <i>и от</i> бриша се; брисане. | БРИ`ШЕНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бриша <i>и от</i> бриша се; брисане. | ||
| − | + | ---- | |
БРИЯ, -йеш, <i>мин. св.</i> брих, <i>прич. мин. страд.</i> брит, <i>несв., прех. Диал.</i> Бръсна, брия се <i>страд.</i> и <i>възвр. — Тоз който в нас се често брие, / припяват го за булки и моми! Н.</i> Марангозов, ЯВ, 114. | БРИЯ, -йеш, <i>мин. св.</i> брих, <i>прич. мин. страд.</i> брит, <i>несв., прех. Диал.</i> Бръсна, брия се <i>страд.</i> и <i>възвр. — Тоз който в нас се често брие, / припяват го за булки и моми! Н.</i> Марангозов, ЯВ, 114. | ||
| − | + | ---- | |
БРИЯЧ <i>м. Диал.</i> Бръснар. <i>Над вратата на бриячницата си турил надпис: „Заповядайте да ся бръснете у подземний брияч по за една пенна“.</i> И. Груев, СП (превод), 29. <i>На детинските си години седял у майстор брияч и .. научил тоя занаят.</i> И. Груев, СП (превод), 29. | БРИЯЧ <i>м. Диал.</i> Бръснар. <i>Над вратата на бриячницата си турил надпис: „Заповядайте да ся бръснете у подземний брияч по за една пенна“.</i> И. Груев, СП (превод), 29. <i>На детинските си години седял у майстор брияч и .. научил тоя занаят.</i> И. Груев, СП (превод), 29. | ||
| − | + | ---- | |
БРИЯЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> брияч. <i>Лауренс беше кръчмарский син, а Турнер брияческий син.</i> И. Груев, СП (превод), 104<sub>;</sub> | БРИЯЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> брияч. <i>Лауренс беше кръчмарский син, а Турнер брияческий син.</i> И. Груев, СП (превод), 104<sub>;</sub> | ||
| − | + | ---- | |
БРИЯЧНИЦА <i>ж. Диал.</i> Бръснарница. <i>На детинските си години седял у майстор брияч и като научил тоя занаят в 1760 л. наместил ся и отворил си бриячница в един зимник (изба) в Болтон.</i> Й. Груев, СП (превод), 29. | БРИЯЧНИЦА <i>ж. Диал.</i> Бръснарница. <i>На детинските си години седял у майстор брияч и като научил тоя занаят в 1760 л. наместил ся и отворил си бриячница в един зимник (изба) в Болтон.</i> Й. Груев, СП (превод), 29. | ||
| − | + | ---- | |
БРОБИ`НЕЦ, <i>мн.</i> -нци, след <i>числ.</i> -неца, <i>м. Диал.</i> Мравка; бробиняк. — <i>Какво ти стана, дядо попе? — попита Монката. — Бробинци ме ощипаше! Мравките ме хапят. Напълзели са ме.</i> А. Каралийчев, СбХ, 106. | БРОБИ`НЕЦ, <i>мн.</i> -нци, след <i>числ.</i> -неца, <i>м. Диал.</i> Мравка; бробиняк. — <i>Какво ти стана, дядо попе? — попита Монката. — Бробинци ме ощипаше! Мравките ме хапят. Напълзели са ме.</i> А. Каралийчев, СбХ, 106. | ||
— Друга форма: браби`нец. | — Друга форма: браби`нец. | ||
| − | + | ---- | |
БРОБИ`НЯК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Мравка; бробинец. | БРОБИ`НЯК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Мравка; бробинец. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. Друга форма: браби`няк. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. Друга форма: браби`няк. | ||
| − | + | ---- | |
БРОД, бродът, брода, <i>мн.</i> бродове, след <i>числ.</i> брода, <i>м.</i> Плитко място на река, удобно за преминаване. <i>По онова време мостът още не беше направен, та се преминаваше по каменист плитък брод, който само към средата бе поиздълбан от течението. Т.</i> Харманджиев, Р, 22. <i>Ето един смелчак, освобождава се от облеклото си и плахо на</i> | БРОД, бродът, брода, <i>мн.</i> бродове, след <i>числ.</i> брода, <i>м.</i> Плитко място на река, удобно за преминаване. <i>По онова време мостът още не беше направен, та се преминаваше по каменист плитък брод, който само към средата бе поиздълбан от течението. Т.</i> Харманджиев, Р, 22. <i>Ето един смелчак, освобождава се от облеклото си и плахо на</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРОД | БРОД | ||
Версия от 06:00, 28 ноември 2012
приближаваше бавно нисък брадясал човек, облечен в кожухче и бричове. Д. Димов, Т, 421. На сайванта,., се миеше шумно млад човек в синя егерова фланелка и с войнишки бричове. П. Вежинов, BP, 152. Беше все в същото вълнено жълтеникаво яке, с ботуши и брич — както бе слязъл от планината. Ем. Манов, ДСР, 34.
— От англ. breeches.
БРИЧА, -еш, и — иш, мин. св. бри`чах и бри`чи`х, несв., прех. Диал. Бръсна. Бербера зета бричеше, майка му риза държеше. Нар. пес., СбНУ VII, 73. Леле майко, леле мила майко! / Не кълни ми чума поморница, / тук кълни го Имера бербера, / що ме бричи рано во неделя, / ми остаи перчин до рамена, / а во перчин змия гнездо виет. Нар. пес., СбБрМ, 345. Берберо ке бричи и здраво, и келео. Погов., СбНУ IV, 198. Берберино се-какви глави бриче. Погов. СбНУ III, 245. брича се страд. и възвр. Що си биле два брата родени, /../ми седна двайца да се бри-чат. Нар. пес., СбБрМ, 356.
БРИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Бръснар. Да не оставя да му зема кръв бричар, на когото трепери ръката. ВУХБ (превод), 89.
БРИЧАЧ м. Диал. Бръснар. Идет бри-чачот (берберот) и бричит зетот. Ст. Младенов, БТР I, 210.
БРИ`ЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брича и от брича се; бръснене.
БРИЧКА ж. 1. Лека покрита кола, теглена от един или два коня, за превоз на пътници. По една пътечка дете водеше вързано за рогчетата агне. По-нататък едно-конна бричка едва-едва се клатеше по шосето. К. Константинов, СЧЗ, 128. Пред вратата на книжарницата спря бричка с чергило и два коня. От седалката й скочи млад мъж в бозово шаячно облекло. Д. Талев, ГЧ, 107. До Филибе нямаше железница. Пътниците трябваше да идат до Саране-во с файтон или бричка и оттам да се качат на Хиршовата железница. А. Каралийчев, ПГ, 211. Пусто поле, през полето полека / моята бричка се влачи едвам. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 67. 2. Разг. Пренебр. Стара, износена кола, автомобил или машина. Парната машина блесна с всичката си „красота“. — Ха, че... бричка! — изпусна се другарят му и затисна с шепа устата си, за да не се разсмее. П. Проданов, С, 93.
— От ит. biroccio ’двуколка’ през рус. бричка.
БРИЧНИ`ЦА ж. Диал. Сабя. — Пашо ле, пашо Видински, / подай си, пашо, главица, / че махнем с остра бричница, / да сечем тебе главица / да не кървавим постилкя. Нар. пес., СбНУ XLIII, 348.
БРИЧОВЛИ`Я ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. Който е с брич, обут в брич. Навярно се бе виждала в мечтите си на голяма сцена, сред десетки обожатели... И ето сега, сред забулени жени, бричовлии мъже, дребно чиновничество... Б. Несторов, АР, 56-57.
БРИЧА
БРИША, -еш, мин. св. брисах, несв., прех. Диал. 1. Бърша. — Ни един няма да оставим, майка им стара! — изрева Иван Боримечката, като продължаваше да бри-ше с шапка зачервенялото си мокро лице. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 123. — Не знам — въздъхна девойката, като си бришеше очите. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 55. Дядо Либен пъшкал и брисал челото си. Л. Каравелов, Съч. И, 30.
2. Трия, изтривам нещо написано. Той писа, бриса, пухтя, седна на стола,., стана, разходи се и отново се зае да решава [задачите]. ОФ, 1958, бр. 4190, 2. В палата си Аб-дул-Хамид / на бяла книга пише, / и често мръщи се сърдит / и писаното брише. Ив. Вазов, Съч. I, 114. бриша се страд. и възвр.
БРИ`ШЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бриша и от бриша се; брисане.
БРИЯ, -йеш, мин. св. брих, прич. мин. страд. брит, несв., прех. Диал. Бръсна, брия се страд. и възвр. — Тоз който в нас се често брие, / припяват го за булки и моми! Н. Марангозов, ЯВ, 114.
БРИЯЧ м. Диал. Бръснар. Над вратата на бриячницата си турил надпис: „Заповядайте да ся бръснете у подземний брияч по за една пенна“. И. Груев, СП (превод), 29. На детинските си години седял у майстор брияч и .. научил тоя занаят. И. Груев, СП (превод), 29.
БРИЯЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от брияч. Лауренс беше кръчмарский син, а Турнер брияческий син. И. Груев, СП (превод), 104;
БРИЯЧНИЦА ж. Диал. Бръснарница. На детинските си години седял у майстор брияч и като научил тоя занаят в 1760 л. наместил ся и отворил си бриячница в един зимник (изба) в Болтон. Й. Груев, СП (превод), 29.
БРОБИ`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Мравка; бробиняк. — Какво ти стана, дядо попе? — попита Монката. — Бробинци ме ощипаше! Мравките ме хапят. Напълзели са ме. А. Каралийчев, СбХ, 106.
— Друга форма: браби`нец.
БРОБИ`НЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мравка; бробинец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. Друга форма: браби`няк.
БРОД, бродът, брода, мн. бродове, след числ. брода, м. Плитко място на река, удобно за преминаване. По онова време мостът още не беше направен, та се преминаваше по каменист плитък брод, който само към средата бе поиздълбан от течението. Т. Харманджиев, Р, 22. Ето един смелчак, освобождава се от облеклото си и плахо на
БРОД
