Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/396“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | — Удар след удар! Нещастие след нещастие! Злото никога не идва само | + | — Удар след удар! Нещастие след нещастие! Злото никога не идва само... — прошепна той. Помълча мрачно и продължи, като да отговаряше на неизказана своя мисъл: — Всъщност ти нищо няма да загубиш, Лидия. Нищо, освен мизерията си. Защото... искаш ли да не се лъжем в последния си час? Никой нямаше да си помръдне дори пръста, за да те измъкне от България. Никой! Всичко беше лъжа, коварна лъжа, за да се впримчиш в мрежата!... А аз бях само на една крачка от оня живот! Аз губя петдесет хиляди лири стерлинги в Лондон и още толкова в Ирак! Аз губя един свят, в който можех да бъда господар... Да бъда най-после независим от петролните хищници, на които по принуждение служих цял живот като лакей! Сега съм нищо, отрепка, захвърлена дрипа... Ти си по-богата от мен. Ти поне имаш при кого да умреш прилично... поне в смъртния час да ти бъде хубаво. Върви след този човек! Върви, Лидия! |
Той я привдигна от канапето, погали размокреното от сълзите й лице и я поведе към вратата. | Той я привдигна от канапето, погали размокреното от сълзите й лице и я поведе към вратата. | ||
— А ти, Герасим? — попита тя, задавена от вълнение. | — А ти, Герасим? — попита тя, задавена от вълнение. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— Сбогом, Герасим! | — Сбогом, Герасим! | ||
Той я пропусна да излезе и затвори вратата. | Той я пропусна да излезе и затвори вратата. | ||
| − | Върна се бавно в хола. Взе от бюфета водна чаша и я напълни с коняк. Извади няколко таблетки алонал, останали във флакона, който винаги носеше със себе си. Изсипа ги в коняка. Поразклати чашата и почака таблетките да се разтворят. Поднесе колебливо, с разтреперана ръка чашата до устните си. Притвори очи | + | Върна се бавно в хола. Взе от бюфета водна чаша и я напълни с коняк. Извади няколко таблетки алонал, останали във флакона, който винаги носеше със себе си. Изсипа ги в коняка. Поразклати чашата и почака таблетките да се разтворят. Поднесе колебливо, с разтреперана ръка чашата до устните си. Притвори очи и изпи всичко до дъно. |
Отново се изправи до прозореца и загледа навън в мрака. Зашепна си развълнувано и едновременно уплашен от това, което направи: | Отново се изправи до прозореца и загледа навън в мрака. Зашепна си развълнувано и едновременно уплашен от това, което направи: | ||
— Поиска ми се да запътувам... като Сварог — бога на вечно движещото се небе... в оня свят... в моя светъл свят, където съм... господар... Господар!... | — Поиска ми се да запътувам... като Сварог — бога на вечно движещото се небе... в оня свят... в моя светъл свят, където съм... господар... Господар!... | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:20, 30 септември 2015
Страницата е проверена
