Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/388“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Демонтирането на мотора и помпите ставаше по-лесно — те бяха по-встрани от струята на фонтана. Трудно беше демонтирането на борапарата. Част от струята биеше в него и мястото, откъдето можеше да се работи, за да бъдат развити винтовете от подставката, беше съвсем малко, там едва можеше да работи само един човек. С освобождаването на борапарата се зае Ивайло Нелчинов. Той преживяваше напрежението на човек, изправен пред ужас: една-единствена искра, която би се появила от чукането на металическите ключове по винтовете, можеше да възпламени газ-метана и да причини огромен пожар в селото. | Демонтирането на мотора и помпите ставаше по-лесно — те бяха по-встрани от струята на фонтана. Трудно беше демонтирането на борапарата. Част от струята биеше в него и мястото, откъдето можеше да се работи, за да бъдат развити винтовете от подставката, беше съвсем малко, там едва можеше да работи само един човек. С освобождаването на борапарата се зае Ивайло Нелчинов. Той преживяваше напрежението на човек, изправен пред ужас: една-единствена искра, която би се появила от чукането на металическите ключове по винтовете, можеше да възпламени газ-метана и да причини огромен пожар в селото. | ||
Брулен от струята, зашеметен, едва поемащ дъх и неспокоен, Ивайло Нелчинов успя да отвинти борапарата и да го превърже с теленото въже, което сондьорите му подадоха. Съвсем бавно и внимателно започнаха да изтеглят тежката машина из кулата. Внимаваха да не се чукне по железата на кулата или при тътренето по камъните, за да не се появи искра. Измъкнаха машините! | Брулен от струята, зашеметен, едва поемащ дъх и неспокоен, Ивайло Нелчинов успя да отвинти борапарата и да го превърже с теленото въже, което сондьорите му подадоха. Съвсем бавно и внимателно започнаха да изтеглят тежката машина из кулата. Внимаваха да не се чукне по железата на кулата или при тътренето по камъните, за да не се появи искра. Измъкнаха машините! | ||
| − | Едва тогава отпадна мъчителното напрежение на Ивайло Нелчинов. Той се олюля и едва го удържаха да не се строполи на земята. Беше бледен и изтощен до смърт. Сондьорите го наобиколиха, вдигнаха | + | Едва тогава отпадна мъчителното напрежение на Ивайло Нелчинов. Той се олюля и едва го удържаха да не се строполи на земята. Беше бледен и изтощен до смърт. Сондьорите го наобиколиха, вдигнаха го на ръце, едни го прегръщаха и целуваха, други викаха от радост, че сондата е спасена! |
* | * | ||
Когато Дора се посъвзе, намери се в стаята на хазаите си. Двете жени — майката и дъщерята — шетаха наоколо й. | Когато Дора се посъвзе, намери се в стаята на хазаите си. Двете жени — майката и дъщерята — шетаха наоколо й. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:02, 30 септември 2015
Страницата е проверена
