Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/376“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
Трябва да запазя сегашното положение по-дълго, докато Илел уреди заминаването ми. После да става каквото ще..." | Трябва да запазя сегашното положение по-дълго, докато Илел уреди заминаването ми. После да става каквото ще..." | ||
− | + | * | |
За да избяга от Русе след трагичното събитие с Апостол Йолов, Аргир Льолчев реши да си тръгне още същата нощ. Но влакът за София беше вече заминал. Заминаваше влакът през Разград за Варна. Льолчев пресметна, че ако тръгне с този влак, на Каспичан ще може да се прехвърли на пътнишкия влак и на следния ден следобед да бъде в София. Така и направи. | За да избяга от Русе след трагичното събитие с Апостол Йолов, Аргир Льолчев реши да си тръгне още същата нощ. Но влакът за София беше вече заминал. Заминаваше влакът през Разград за Варна. Льолчев пресметна, че ако тръгне с този влак, на Каспичан ще може да се прехвърли на пътнишкия влак и на следния ден следобед да бъде в София. Така и направи. | ||
Когато пристигна у Крунини, той завари жена си и Ранков да разговарят, потънали в тютюнев дим, | Когато пристигна у Крунини, той завари жена си и Ранков да разговарят, потънали в тютюнев дим, | ||
— Ето го и моят мъж!... Запознай се, голубчик. Това е Герасим Ранков, мой стар приятел... | — Ето го и моят мъж!... Запознай се, голубчик. Това е Герасим Ранков, мой стар приятел... | ||
− | Льолчев подаде на Ранков ръка, но дори не изговори името си — обърна се с тревожно нетърпение към Лидия : | + | Льолчев подаде на Ранков ръка, но дори не изговори името си — обърна се с тревожно нетърпение към Лидия: |
— Трябва веднага да ти кажа нещо много важно! | — Трябва веднага да ти кажа нещо много важно! | ||
− | — Вие имате семейни | + | — Вие имате семейни тайни? Аз няма да ви преча — мина Ранков в стаята на вуйчото, като дръпна зад себе си завесата, за да може да остави вратата открехната и да чуе какво ще каже Льолчев за Илел. |
− | Льолчев каза направо : | + | Льолчев каза направо: |
— Лидия, твоят Йосиф Илел уби Йолов! | — Лидия, твоят Йосиф Илел уби Йолов! | ||
Лидия нищо не разбираше. | Лидия нищо не разбираше. | ||
− | — Какъв Йосиф Илел? Преди всичко той не е в България. .. | + | — Какъв Йосиф Илел? Преди всичко той не е в България... |
— Тук е. Пътуваше с нас. | — Тук е. Пътуваше с нас. | ||
— Ти познаваш ли го, че говориш... | — Ти познаваш ли го, че говориш... | ||
— Йолов ми каза, че той е Йосиф Илел. | — Йолов ми каза, че той е Йосиф Илел. | ||
− | — Разказвай, не бъди еднословен! | + | — Разказвай, не бъди еднословен! — дръпна го нервно Лидия да седнат на канапето. |
− | Льолчев | + | Льолчев й разказа как до Горна Оряховица Йолов е спал и как после са минали във вагон-ресторанта да обядват. След обеда, когато отишли до тоалета, на Льолчев направило впечатление особеното държане на пътника от съседната до тяхната маса. Докато чакал влезлия в тоалета Йолов, Льолчев видял от тясното коридорче как човекът пресегнал да вземе от тяхната маса кибрита на Йолов, за да запали цигарата си. Когато връщал, кибрита, в ръката си държал лъскава кутийка. Льолчев видял това отразено |
− | |||
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 08:26, 30 септември 2015
Страницата е проверена