Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/374“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Ранков искаше да каже: „Какво, боите се дали няма да престанат да ви плащат и да загубите илюзиите си, че ще ви изтеглят от | + | Ранков искаше да каже: „Какво, боите се дали няма да престанат да ви плащат и да загубите илюзиите си, че ще ви изтеглят от България?“ — Но това му се стори грубо и несправедливо. Той каза: |
— Жени, защо да гадаем? Докато не е дошло още лошото, нека да си мислим за хубавото!... | — Жени, защо да гадаем? Докато не е дошло още лошото, нека да си мислим за хубавото!... | ||
И като издуха с наслаждение дима от пурата си, както вятърът раздухва облаците, Ранков поде замечтано: | И като издуха с наслаждение дима от пурата си, както вятърът раздухва облаците, Ранков поде замечтано: | ||
| − | — Обичам софийския май, защото е почти винаги дъждовен, облачен и | + | — Обичам софийския май, защото е почти винаги дъждовен, облачен и неспокоен... |
— Аз пък точно за това не го обичам — вметна Лидия. — В Цариград май е май — топъл, слънчев, разкошен... | — Аз пък точно за това не го обичам — вметна Лидия. — В Цариград май е май — топъл, слънчев, разкошен... | ||
| − | — Не започвай пак със спомените за Цариград, Лидия, защото ще ме разнежиш. И аз в Цариград съм преживял най-хубавото от младостта си, като теб... Знаеш, на | + | — Не започвай пак със спомените за Цариград, Лидия, защото ще ме разнежиш. И аз в Цариград съм преживял най-хубавото от младостта си, като теб... Знаеш, на път за насам минах от нас покрай градинката с Вазовия гроб и храма „Света София“. Спомних си за „Света София“ в Цариград. Не знам сега как изглежда там, навярно са я оковали в паваж. Но по времето, когато бях ученик в колежа, около „Света София“ имаше градинки — нещо интимно, топло, душевно близко облъхваше човека от тия градинки и го вълнуваше... |
| − | — Вярваш ли, Герасим, че и аз много съм тъгувала за този кът около „Света София“ в Цариград? По Великден там храстите изглеждат ведри, с лъскави листца, като ги гледах, ми се струваше, че сама съм ги окъпала с лейка. Всяко клонче се превръщаше във филигран от цветове и млади листа. Подухне вятър и нацъфтелите дървета разтърсват бялото | + | — Вярваш ли, Герасим, че и аз много съм тъгувала за този кът около „Света София“ в Цариград? По Великден там храстите изглеждат ведри, с лъскави листца, като ги гледах, ми се струваше, че сама съм ги окъпала с лейка. Всяко клонче се превръщаше във филигран от цветове и млади листа. Подухне вятър и нацъфтелите дървета разтърсват бялото си рухо, по въздуха се разлетяват листца като конфети на празник... Ах! — въздъхна мечтателно тя и смукна дълбоко дим от цигарата си. |
Круна ги бе оставила да разравят спомените си. Тя влезе в своя будоар, за да се облече. | Круна ги бе оставила да разравят спомените си. Тя влезе в своя будоар, за да се облече. | ||
| − | — Нали сте жени — продължи Ранков, — цветята ви вълнуват. .. Аз обичам знаеш ли кое? Облаци след | + | — Нали сте жени — продължи Ранков, — цветята ви вълнуват... Аз обичам знаеш ли кое? Облаци след дъжд, когато протъняват и слънцето през тях изглежда сребърно, като колело на божеска колесница, сякаш препуска зад разрошените къдели на мъглите. В колесницата се носи Сварог — богът на вечно движещото се небе... Тогава обикновено ми се поисква да запътувам като Сварог, да се зарея из оня свят от светлина, светът на свободния човек, където мога да бъда господар на имота си, на волята си, на мислите... |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:21, 30 септември 2015
Страницата е проверена
