Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/331“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Кирил Цонев се досети, че това е Ниновата жена, и понеже враждуваше с Нино, и към жена му се отнесе неучтиво : | + | Кирил Цонев се досети, че това е Ниновата жена, и понеже враждуваше с Нино, и към жена му се отнесе неучтиво: |
| − | — Не го знам. Попитайте, е-е, оная другарка — посочи й | + | — Не го знам. Попитайте, е-е, оная другарка — посочи й той Дора, която беше излязла за вода на кладенеца в двора на квартирата си. |
| − | Дора също се досети, че дошлата хубавица е Ниновата жена, и долови, че „самохвалното нищожество“ (тъй си наричаше тя Кирил Цонев, защото се бе опитал и | + | Дора също се досети, че дошлата хубавица е Ниновата жена, и долови, че „самохвалното нищожество“ (тъй си наричаше тя Кирил Цонев, защото се бе опитал и с нея да се държи несериозно) я отпраща при нея с нечистото намерение да интригува. Като си даде вид, че не е забелязала жената, Дора пое кофата и си влезе в къщи. |
| − | Нели се поозърна объркано и се отправи към бараката | + | Нели се поозърна объркано и се отправи към бараката, където се виждаха сондьори, излезли да изтърсват одеяла. Там, седнал на столче пред вратата, Льолчев пишеше на коленете си писмо. |
— Чичо Арго! — извика радостно тя и притича към него. | — Чичо Арго! — извика радостно тя и притича към него. | ||
— А, Нели, дойде ли? Точно бях седнал да пиша на Лидия... | — А, Нели, дойде ли? Точно бях седнал да пиша на Лидия... | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— Къде е Нино? — попита нетърпеливо тя. | — Къде е Нино? — попита нетърпеливо тя. | ||
— Той отиде... Чакай, ще те заведа, няма да го намериш сама. | — Той отиде... Чакай, ще те заведа, няма да го намериш сама. | ||
| − | Като прибра в бараката недописаното писмо, Льолчев | + | Като прибра в бараката недописаното писмо, Льолчев облече ватенката си и поведе Нели през селото към полето. |
— Как е Лидия? | — Как е Лидия? | ||
— Тя дойде да живее у нас. Много е нервна и отчаяна напоследък, чичо Арго. Скарала се е с дъщеря си... | — Тя дойде да живее у нас. Много е нервна и отчаяна напоследък, чичо Арго. Скарала се е с дъщеря си... | ||
— Какво има? Защо се е скарала? | — Какво има? Защо се е скарала? | ||
— Не знам. | — Не знам. | ||
| − | — А какво | + | — А какво прави Лидия там? |
— Доколкото подразбрах от разговорите им с леля, нещо си урежда... Искала да замине при брат си в Америка. | — Доколкото подразбрах от разговорите им с леля, нещо си урежда... Искала да замине при брат си в Америка. | ||
— Как, официално ли е поискала разрешение? Или се готви да бяга? | — Как, официално ли е поискала разрешение? Или се готви да бяга? | ||
| − | — Урежда | + | — Урежда си с един чужденец. Той и на леля Круна щял да помогне да замине за Лондон... |
— Какъв е той? | — Какъв е той? | ||
| − | — | + | — По-рано е работил в петролните дружества тук. Бил приятел на лелиния мъж и имал връзки в Англия. |
Льолчев изрече тревожно: | Льолчев изрече тревожно: | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:43, 29 септември 2015
Страницата е проверена
