Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/325“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Пред него стоеше ухилен мъж с разделено надве от дълбока надлъжна бръчка чело и седловиден нос, сякаш подпрян от гъсти остри мустаци с куполообразна форма. | Пред него стоеше ухилен мъж с разделено надве от дълбока надлъжна бръчка чело и седловиден нос, сякаш подпрян от гъсти остри мустаци с куполообразна форма. | ||
Познато лице, но кой беше този човек? В първия миг Бойдев помисли, че това е някой от сондьорите, с които се бе запознавал по съвещанията във Варна и при обходите си по местата на проучванията. | Познато лице, но кой беше този човек? В първия миг Бойдев помисли, че това е някой от сондьорите, с които се бе запознавал по съвещанията във Варна и при обходите си по местата на проучванията. | ||
| − | Човекът | + | Човекът побърза да сложи крак тъй, че Бойдев да не може да му затвори вратата, и влезе в антрето. |
— Здравей, бай Живко! Ти май си ме забравил, а? Бай Никой бе, не помниш ли... | — Здравей, бай Живко! Ти май си ме забравил, а? Бай Никой бе, не помниш ли... | ||
Бойдев изрече, задавен от неприятната изненада: | Бойдев изрече, задавен от неприятната изненада: | ||
— Помня. Само че... моля да ме извиниш... друг път да се видим. Очаквам едно посещение... | — Помня. Само че... моля да ме извиниш... друг път да се видим. Очаквам едно посещение... | ||
| − | — Аз съм посещението, дето го чакаш. Момичето няма да дойде! — продължи бай Никой навътре и без покана се настани в кожения фотьойл до камината в кабинета на Бойдев. — Добре си нареден | + | — Аз съм посещението, дето го чакаш. Момичето няма да дойде! — продължи бай Никой навътре и без покана се настани в кожения фотьойл до камината в кабинета на Бойдев. — Добре си нареден!... — огледа той кабинета и добави: — Уж си културен деец, пък не си наминал към Клуба на културните дейци да се повидим. Стари приятели сме... |
| − | Бойдев, разтреперан, едва сдържащ гнева си от появата на този някогашен бакалин, който нетърпимо | + | Бойдев, разтреперан, едва сдържащ гнева си от появата на този някогашен бакалин, който нетърпимо фамилиарничи, остана прав и попита рязко с извърната встрани глава: |
— С какво мога да ви бъда полезен? | — С какво мога да ви бъда полезен? | ||
| − | — А, на официално ли да я караме? Добре... другарю професор. Аз пък | + | — А, на официално ли да я караме? Добре... другарю професор. Аз пък точно щях да кажа един виц, ей тъй, да си бъдем, както едно време... Нейсе, щом искате официално. Идвам по петролната работа. Приели сте да ни сътрудничите, изпратили сте един доклад... |
| − | + | Бойдев го прекъсна: | |
| − | Аз изпратих | + | - Аз изпратих доклад, за да дам знак, че съм готов да преговарям, но с Йосиф Илел. С вас не съм съгласен да водя никакви преговори! |
— Добре, ама Йоската Илел си замина. Аз съм човекът на картела тук. Каквото имате да казвате, трябва да го кажете и а мен. | — Добре, ама Йоската Илел си замина. Аз съм човекът на картела тук. Каквото имате да казвате, трябва да го кажете и а мен. | ||
Бойдев пребледня, разтрепера се и седна върху канапето, като прикри с ръце очите си. Черни кръгове се виеха пред погледа му. | Бойдев пребледня, разтрепера се и седна върху канапето, като прикри с ръце очите си. Черни кръгове се виеха пред погледа му. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:24, 29 септември 2015
Страницата е проверена
