Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/267“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | + | настроение! — посочи той разтворения куфар. — Заминаваме си, така ли? | |
— Да — спусна Нино капака на куфара. | — Да — спусна Нино капака на куфара. | ||
− | — Тогава... По руски обичай, преди човек да тръгне на път, трябва да поседне... така, за спокойно сърце | + | — Тогава... По руски обичай, преди човек да тръгне на път, трябва да поседне... така, за спокойно сърце. Поседни! |
− | Смутен и объркан, Нино мълчаливо приседна в | + | Смутен и объркан, Нино мълчаливо приседна в крайчеца на леглото. |
− | + | Илин си придърпа стол, седна срещу него, погледна го дружелюбно със скритите си в резките очи, вдигна падналия си върху челото кичур светлокафява коса със сноп бели коси сред нея и продума: | |
− | — Е какво, няма да учим вече песни, така ли? | + | — Е какво, няма да учим вече песни, така ли? |
Нино предчувствуваше, че ще преживее тежка неприятност, гледаше в пода и мълчеше. | Нино предчувствуваше, че ще преживее тежка неприятност, гледаше в пода и мълчеше. | ||
− | Илин продължи : | + | Илин продължи: |
− | — Дора Павлова | + | — Дора Павлова ми разказа всичко за теб. Много си затънал в кални работи! На. твое място бих се срамувал... Впрочем, ти се срамуваш. Не ме поглеждаш в очите. Може би и не ти се ще да разговаряме? |
Нино не отвърна. | Нино не отвърна. | ||
Илин не знаеше как да поведе разговора и от притеснение стана, отиде до масата и си отчупи хапка хляб. | Илин не знаеше как да поведе разговора и от притеснение стана, отиде до масата и си отчупи хапка хляб. | ||
— Ако не сте вечерял, заповядайте — предложи му Нино. — Аз няма да ям. | — Ако не сте вечерял, заповядайте — предложи му Нино. — Аз няма да ям. | ||
− | — Не, тук имам приятели, едно мило младо семейство. Те ме чакат за вечеря. | + | — Не, тук имам приятели, едно мило младо семейство. Те ме чакат за вечеря. |
Той остави хапката на масата и се върна на мястото си. | Той остави хапката на масата и се върна на мястото си. | ||
— Бай Арго ме помоли да поговоря с теб. Той смята, че нито Дора Павлова трябва да напусне работата тук, нито ти. | — Бай Арго ме помоли да поговоря с теб. Той смята, че нито Дора Павлова трябва да напусне работата тук, нито ти. | ||
− | — Аз няма да остана! | + | — Аз няма да остана! — прекъсна го Нино. — Макар че ми се иска да работя с чичо Арго, не мога да остана. |
— Защото Дора Павлова те оскърби ли? | — Защото Дора Павлова те оскърби ли? | ||
− | — Тя е права. Не трябваше да идвам тук — отвърна | + | — Тя е права. Не трябваше да идвам тук — отвърна мрачно Нино. |
− | Илин пак не намираше как да | + | Илин пак не намираше как да продължи разговора. Започна: |
− | — Аз малко познавам Дора Павлова | + | — Аз малко познавам Дора Павлова, но ми се струва, че донейде налучквам характера и́. Тя е девойка, която си има ясно определен път и ясно определен морал. У нея има здрав стремеж да бъде винаги в съгласие със себе си... да |
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 11:52, 28 септември 2015
Страницата е проверена