Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/266“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | си, че постъпи тъй необмислено. Понечи да го повика, но не можа да надвие гордостта си | + | си, че постъпи тъй необмислено. Понечи да го повика, но не можа да надвие гордостта си. Прибра съдовете и си тръгна развълнувана към къщи. |
* | * | ||
Деньо Колев отведе Нино до квартирата, която му беше определена, и побърза да се върне при мотора. | Деньо Колев отведе Нино до квартирата, която му беше определена, и побърза да се върне при мотора. | ||
Къщичката се намираше непосредствено зад училището — малка и стара, с три стаички, наредени една до друга, всяка с отделна врата. Само една от стаите светеше и Ницо влезе в нея. Нямаше никой. Очевидно хазаите, като не са знаели кога ще се прибере гостът им, са му приготвили всичко и са си легнали. | Къщичката се намираше непосредствено зад училището — малка и стара, с три стаички, наредени една до друга, всяка с отделна врата. Само една от стаите светеше и Ницо влезе в нея. Нямаше никой. Очевидно хазаите, като не са знаели кога ще се прибере гостът им, са му приготвили всичко и са си легнали. | ||
− | Стаята беше чиста, постлана с пъстри черги. Имаше приготвено легло с бели постилки, кана с вода за през нощта, поставена върху нощното шкафче. | + | Стаята беше чиста, постлана с пъстри черги. Имаше приготвено легло с бели постилки, кана с вода за през нощта, поставена върху нощното шкафче. На масата бяха наслагани три резена бухлат добруджански хляб, няколко варени яйца, сирене, солница и дълбока пръстена паница с мазна и зачервена от пипера картофена манджица. |
− | Нино | + | Нино остави куфара си, изу високите гумени ботуши, съблече ватенката и брезентовия панталон. Сгъна ги и ги отдели на една страна, за да помоли Аргир Льолчев да ги сдаде на бригадира. После извади от куфара си поизмачкания цивилен костюм, обу панталона, а сакото опъна върху облегалото на един от столовете, за да се поизправи. Приготовляваше се рано сутринта, та щом чуе бумтежа на тракторите, да замине с някой от тях до Каварна, а оттам да продължи с кораба за Варна. |
− | Макар, и разтреперан от възбудата, Нино не искаше да мисли върху това, което се бе случило. Знаеше, че щом Аргир Льолчев научи от Дора за разговора им | + | Макар, и разтреперан от възбудата, Нино не искаше да мисли върху това, което се бе случило. Знаеше, че щом Аргир Льолчев научи от Дора за разговора им, непременно ще дойде тук и надълго и нашироко ще обсъждат всичко. Полегна върху леглото да си почине. |
− | — По-добре, че стана тъй! — каза си гласно той. После продължи мислено : „Сега Арго няма да настоява да остана тук и ще ми помогне | + | — По-добре, че стана тъй! — каза си гласно той. После продължи мислено: „Сега Арго няма да настоява да остана тук и ще ми помогне да се махна... Той ще измисли какво да правя сега.“ |
И зачака да дойде Аргир Льолчев. | И зачака да дойде Аргир Льолчев. | ||
Но вместо него в стаята се появи Степан Илин. | Но вместо него в стаята се появи Степан Илин. | ||
− | + | — Добър вечер - усмихна се Илин, свали меката си шапка и огледа стаичката. — Както се казва, тук витае чемоданно | |
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 11:49, 28 септември 2015
Страницата е проверена