Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/265“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | После тя се реши да попита : | + | После тя се реши да попита: |
— Ти защо дойде тук? | — Ти защо дойде тук? | ||
— Защото трябваше да работя. Видяхме се случайно с бай Арго в София и той ми предложи да работим заедно. | — Защото трябваше да работя. Видяхме се случайно с бай Арго в София и той ми предложи да работим заедно. | ||
— А знаеше ли, че аз съм тук? | — А знаеше ли, че аз съм тук? | ||
— Баща ти ми каза, че си в Добруджа, но не знаех, че си на тази сонда. Снощи случайно научих. | — Баща ти ми каза, че си в Добруджа, но не знаех, че си на тази сонда. Снощи случайно научих. | ||
| − | Отново замълчаха. Дора не знаеше какво друго да го попита — струваше | + | Отново замълчаха. Дора не знаеше какво друго да го попита — струваше и́ се много обидно, че разговаря с него. |
| − | Нино изтръска ръцете си от водата и като пое кърпата да се избърши, каза : | + | Нино изтръска ръцете си от водата и като пое кърпата да се избърши, каза: |
— Баща ти те поздравява. Мъчно му е за тебе. Иска да се върнеш. | — Баща ти те поздравява. Мъчно му е за тебе. Иска да се върнеш. | ||
— Зная. Писа ми. | — Зная. Писа ми. | ||
— Ще се върнеш ли? | — Ще се върнеш ли? | ||
— Не! — отвърна тя рязко. | — Не! — отвърна тя рязко. | ||
| − | Пак млъкнаха. Сега и Нино не намираше за какво друго да | + | Пак млъкнаха. Сега и Нино не намираше за какво друго да и́ заговори. |
| − | Дора се замисли, после изведнъж каза : | + | Дора се замисли, после изведнъж каза: |
| − | — Ще зависи как ще се | + | — Ще зависи как ще се държиш ти тук! |
| − | Той спря да трие ръцете си и вдигна глава да я погледне. Но дворът беше слабо осветен от лампите на сондата и Нино не можа да види израза на лицето | + | Той спря да трие ръцете си и вдигна глава да я погледне. Но дворът беше слабо осветен от лампите на сондата и Нино не можа да види израза на лицето и́. |
— Какво искаш да кажеш с това? — попита неспокойно той. Очакваше, че тя ще го оскърби. | — Какво искаш да кажеш с това? — попита неспокойно той. Очакваше, че тя ще го оскърби. | ||
| − | Дора Павлова изрече това, което Илин я бе посъветвал да му каже при срещата им : | + | Дора Павлова изрече това, което Илин я бе посъветвал да му каже при срещата им: |
— Ако се държиш с мене другарски, съгласна съм да работим двамата тук... | — Ако се държиш с мене другарски, съгласна съм да работим двамата тук... | ||
| − | Но веднага у нея избуя накърненото честолюбие, ненавистта | + | Но веднага у нея избуя накърненото честолюбие, ненавистта и́, потисканият вече три години гняв към него. Без да обмисли думите си, тя добави със зъл глас: |
| − | — Но ако се опиташ пак, да възстановяваме предишните си отношения, да знаеш, че ще се махна.. | + | — Но ако се опиташ пак, да възстановяваме предишните си отношения, да знаеш, че ще се махна... |
— Не съм мислил да ги възстановявам. | — Не съм мислил да ги възстановявам. | ||
| − | — Аз съм тук | + | — Аз съм тук сама между толкова мъже. Не искам да ме смятат за някаква уличница и да се опитват и други да ме унижават!... |
| − | — Не бой се. Аз ще се махна! — изрече разтреперан Нино, подаде | + | — Не бой се. Аз ще се махна! — изрече разтреперан Нино, подаде и́ кърпата, извърна се и бързо излезе от двора. |
| − | Дора остана изненадана | + | Дора остана изненадана и объркана. Ядоса се на себе |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:45, 28 септември 2015
Страницата е проверена
