Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/210“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | да я изтръгне от себе си. От Дора Павлова — жената, която за първи път бе обичал — беше ненавиждан до ожесточение. Към нея той постъпи тъй, както сега жена му постъпва с него. | |
| − | + | „Ако се видим сега, Дора ще ми се надсмее, че от мен, горделивеца, не излезе нищо! Тя ми вярваше. Очакваше, че ще стана „знаменит човек”. А аз дори университета не можах да завърша. Не се издигнах като младежки ръководител — нищо не постигнах! Отивам прост работник по сондите!... Нели още повече ще ме отблъсне от себе си — ще се срамува, че има мъж прост работник... И Дора, ако се видим, ще ми каже направо какъв човек съм...” | |
| − | + | Всъщност всичките му противоречиви мисли, непоследователността на постъпките, съмненията, душевната обърканост — всичко произлизаше от това, че той не знаеше какво да мисли за себе си. И че не можеше да си определи какъв трябва да бъде: такъв, какъвто животът в сложността и случайностите си го принуждава да бъде, или по някакъв начин може да бъде друг — и какъв друг? | |
| − | + | Струваше му се, че Дора Павлова може да му каже какъв е и какъв друг трябва да бъде. Или поне от нейното отношение към неговите мисли и постъпки той би доловил как да живее и за какво си струва да живее. И това именно, без Нино да го съзнава, предопределяше постоянното насочване на мислите му към Дора Павлова. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | > 17 | |
| − | + | ||
| + | Аргир Льолчев би пристигнал във Варна със същия влак, с който пътува и Нино, ако в колебанията дали да си замине, без да се обади на Лидия, не бе изпуснал влака през Горна Оряховица. Когато най-после реши да си тръгне; трябваше да пътува по южната линия и от Карнобат да се прехвърли във влака за Варна. Така той пристигна във Варна около обед на другия ден. | ||
| + | Както винаги, Льолчев най-напред се погрижи да напълни куфара си с деликатеси: сардели, бисквити, бонбони, луканки, напитки... Той винаги с голямо удоволствие и разточителство купуваше деликатеси, но обичаше да ги употребява само когато има гости или ги раздаваше като армагани. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 19:24, 25 септември 2015
Страницата е проверена
