Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/208“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
митивни фигури, като че техни обиталища са каменните къщи на града, скътани между възвишенията.
+
фигури, като че техни обиталища са каменните къщи на града, скътани между възвишенията.
Корабът остави в Балчик почти всичките си пътници и отново заплува по разиграното слънчево море. Скоро в далечината се ировидяха извисените като крила на кацаща чайка скали, обградили каварненския пристан.
+
Корабът остави в Балчик почти всичките си пътници и отново заплува по разиграното слънчево море. Скоро в далечината се провидяха извисените като крила на кацаща чайка скали, обградили каварненския пристан.
*
+
 
 +
* * *
 +
 
 
Нино лесно намери къщата, в която живееше Аргир Льолчев. Тя беше недалеч от градските хали, извърната към дълбокия каньон, който свързва града с морето. От двора-градина се виждаше началото на пролома с руините на древни сгради, около които из каменни чешми и корита бликаха водите на изобилни извори и протичаха през воденици и зеленчукови градини до морето.
 
Нино лесно намери къщата, в която живееше Аргир Льолчев. Тя беше недалеч от градските хали, извърната към дълбокия каньон, който свързва града с морето. От двора-градина се виждаше началото на пролома с руините на древни сгради, около които из каменни чешми и корита бликаха водите на изобилни извори и протичаха през воденици и зеленчукови градини до морето.
Но в тази привлекателна предна част на къщата живееха собствениците. Стаята на Льолчеви, в която хазайката въведе Нийо, гледаше към задния двор — наистина към курници и кочини. Това беше старовремска соба на чорбаджия— просторна, с много, но зарешетени прозорци, с нисък таван, обкован с небоядисани дъски. Една от стените беше цялата с долапи и широк миндерлък под тях. В ъгъла имаше огнище, взидано в голяма варосана печка. Широкото стариино дървено легло с матрак бе очевидно под особените грижи на Лидия. Покрито със скъпа дамаска в бледосиньо и златно, то някак крещеше сред чергите с убити тонове, с които бяха застлани миндерът и подът. Между прозорците бе втикната маса с няколко стола, чиито седалки и облегала бяха от изплетена слама.
+
Но в тази привлекателна предна част на къщата живееха собствениците. Стаята на Льолчеви, в която хазайката въведе Нино, гледаше към задния двор — наистина към курници и кочини. Това беше старовремска соба на чорбаджия — просторна, с много, но зарешетени прозорци, с нисък таван, обкован с небоядисани дъски. Една от стените беше цялата с долапи и широк миндерлък под тях. В ъгъла имаше огнище, взидано в голяма варосана печка. Широкото старинно дървено легло с матрак бе очевидно под особените грижи на Лидия. Покрито със скъпа дамаска в бледосиньо и златно, то някак крещеше сред чергите с убити тонове, с които бяха застлани миндерът и подът. Между прозорците бе втикната маса с няколко стола, чиито седалки и облегала бяха от изплетена слама.
 
Нино си помисли, че това е провинциално жилище на опитна жена, която с малкото чужди мебели бе съумяла да го направи уютно. Личеше още, че въпреки дългото отсъствие на стопанката, мъжът е опазил домашния порядък. Стаята беше подредена, само малко прашна и със спарен въздух.
 
Нино си помисли, че това е провинциално жилище на опитна жена, която с малкото чужди мебели бе съумяла да го направи уютно. Личеше още, че въпреки дългото отсъствие на стопанката, мъжът е опазил домашния порядък. Стаята беше подредена, само малко прашна и със спарен въздух.
Като задоволи любопитството на хазайката, бабата и двете момиченца — да им каже кой и откъде е, защо е дошъл, кой му е дал ключ, — Нино се затвори в стаята и се почувствува успокоен, с подобрено настроейие, радостен. Имаше дом, знаеше къде ще замръкне!... Той съблече еа-
+
Като задоволи любопитството на хазайката, бабата и двете момиченца — да им каже кой и откъде е, защо е дошъл, кой му е дал ключ, — Нино се затвори в стаята и се почувствува успокоен, с подобрено настроение, радостен. Имаше дом, знаеше къде ще замръкне!... Той съблече
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 19:01, 25 септември 2015

Страницата е проверена


* * *