Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/193“
(→Некоригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
Докато Нели пътуваше към дома си, Лидия позвъни от уличен автомат у Круна. Поиска да говори с Ранков. | Докато Нели пътуваше към дома си, Лидия позвъни от уличен автомат у Круна. Поиска да говори с Ранков. | ||
— Герасим, оня заминал за провинцията. Оставил бележка. Трябва веднага да се видим! | — Герасим, оня заминал за провинцията. Оставил бележка. Трябва веднага да се видим! | ||
| − | — Да. Ела.. . там. Добре ще бъде да доведеш мъжа си. Искам да поговоря с него. | + | — Да. Ела... там. Добре ще бъде да доведеш мъжа си. Искам да поговоря с него. |
— Добре. | — Добре. | ||
Лидия затвори телефона и предпазливо огледа наоколо дали някой не я следи. Нае ново такси и тръгна за жилището на дъщеря си, за да вземе Арго. | Лидия затвори телефона и предпазливо огледа наоколо дали някой не я следи. Нае ново такси и тръгна за жилището на дъщеря си, за да вземе Арго. | ||
| − | + | * | |
| − | Лидия повика мъжа си в София, за да го представи на Илел. Защото, когато тя разказа кой е и какво работи мъжът | + | Лидия повика мъжа си в София, за да го представи на Илел. Защото, когато тя разказа кой е и какво работи мъжът ѝ, Илел се въодушеви: |
| − | — Такъв човек ни е много нужен! Той не само би могъл да ни дава най-автентични сведения за сондажните работи, | + | — Такъв човек ни е много нужен! Той не само би могъл да ни дава най-автентични сведения за сондажните работи, но когато потрябва — и да върши саботажи! |
| − | Грешката | + | Грешката на Илел с Бойдев обърка плановете им. Лидия не можеше да разкрие на мъжа си нищо, докато не се изясни какво ще предприеме Бойдев. |
Но какво да каже на Арго сега? Защо не е намерила време да се видят? При това на Великден!... | Но какво да каже на Арго сега? Защо не е намерила време да се видят? При това на Великден!... | ||
| − | + | "Ще го излъжа, че всичко ще му обясня, когато отидем при Герасим Ранков. От Герасим ще разбера как да се държа с него — дали да му разкрия всичко, или да мълча.. | |
| − | Тя избърза по | + | Тя избърза по стълбището към апартамента на дъщеря си. Отключи и влезе. Нямаше никого. На масата в кухничката беше оставена бележка с познатия ѝ ситен почерк: |
| + | C> | ||
„Лидия, | „Лидия, | ||
Както изглежда, аз не съм ти много нужен. Заминавам си за Каварна. | Както изглежда, аз не съм ти много нужен. Заминавам си за Каварна. | ||
Целува те | Целува те | ||
| − | + | @ А р г и р.“ | |
| − | Тя смачка бележката и седна уморено на миндерчето. Погледна бедната кухня с одимени стени. Масата, застлана с олющена по ъглите мушама, умивалника, отрупан с немити съдове. .. Представи си полупразния хол и спалнята без килим, с двете неудобни легла и тромав гардероб... Едно жилище, чиято домакиня се занимава с чертежи на машини | + | C$ |
| − | + | Тя смачка бележката и седна уморено на миндерчето. Погледна бедната кухня с одимени стени. Масата, застлана с олющена по ъглите мушама, умивалника, отрупан с немити съдове... Представи си полупразния хол и спалнята без килим, с двете неудобни легла и тромав гардероб... Едно жилище, чиято домакиня се занимава с чертежи на машини | |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 09:20, 28 септември 2015
Страницата не е проверена
