Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/191“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | В това денонощие след срещата им нейната ненавист към малкото мизерно човече бе станала нетърпима. Това беше някаква смесица от физическо отвращение и душевна ярост — нещо характерно за тази жена, винаги тласкана без задръжки от разнородни страсти, винаги намираща се в неспокойно движение. | |
| − | И, както най-често се случваше в живота | + | И, както най-често се случваше в живота ѝ — да бъде алогична, — тя сега не се гневеше на Бойдев толкова за главното, т.е. че е способен да ги предаде. Не, тя се гневеше, че някога му се е отдавала, че е могла „да му служи за неговото животинско облекчение“... и защото беше сигурна, че снощи, когато ѝ предлагаше спалнята си, той само няколко часа пред това е направил същото и с Нели! Тя не ревнуваше Нели, а само я жалеше, че похотливецът я унижава и мърси... |
| − | Такива мисли и чувства владееха Лидия, докато проследяваше Нели Русева по пътя | + | Такива мисли и чувства владееха Лидия, докато проследяваше Нели Русева по пътя до апартамента на Бойдев. Когато Нели влезе във входа на жилищния блок, Лидия премина отвъд реката, до оградата на Военното училище и оттам наблюдаваше задъхано. Очите ѝ неотстъпно караулеха пред входа на Бойдевото жилище, оглеждаха всеки мернал се там човек. Тя си придаваше вид на болнава жена, която дири въздух, и заради слабото си сърце трябва да се движи бавно, да поспира за почивка, да се подкрепя на желязната ограда. Непоносимо я измъчваше очакването, че Нели ето сега... сега... ето излиза, придружена или проследена от агенти на Държавна сигурност... |
| − | Мъглата напълно се бе вдигнала. Оросеният от нея майски ден бе ярък, сияен. От алеите край каменното речно русло дъхтеше на влажна трева и разлистени вейки. По клоните, листата и | + | Мъглата напълно се бе вдигнала. Оросеният от нея майски ден бе ярък, сияен. От алеите край каменното речно русло дъхтеше на влажна трева и разлистени вейки. По клоните, листата и цветовцете на храстите останалите неоронени капчици грееха с остроръбите си брилянтни звездици. В гъстака от високи дървета на Военното училище залезният багър на слънцето се накъсваше на прожекторни лъчи и в техния светлик се рееха из въздуха капчици като рой бляскащи светулки. Небето, прозрачно като измит прозорец, отразяваше сиянието на залеза. Отразяваха залезните сияния и порозовелите къщи, далечните златозелени кубета на храма „Александър Невски“, едва загатнатите облачни ивици... И всичко това придаваше на отминаващия ден много свежест, празничност и покой. |
| − | Лидия се опитваше да бъде ведра и спокойна като | + | Лидия се опитваше да бъде ведра и спокойна като бавно |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 09:10, 28 септември 2015
Страницата е проверена
