Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/185“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Лидия по косата. — Аз точно за Бойдев исках да те помоля. Той е единственият ми приятел | + | Лидия по косата. — Аз точно за Бойдев исках да те помоля. Той е единственият ми приятел комунист. Обеща да нареди чичо ти Арго на работа тук и да ни издействува софийско жителство... Аз бих отишла, но съм страшно уморена и ме боли глава. Ти би ли му занесла това писъмце? Ако е направил нещо, да ти каже. Ако не — поне да ми върне документите, които съм му предала. |
— Добре, лельо Лидия. Аз имам с него среща утре, но щом искаш, ще отида сега... | — Добре, лельо Лидия. Аз имам с него среща утре, но щом искаш, ще отида сега... | ||
| − | + | * | |
| − | Апостол | + | Апостол Йолов и Герасим Ранков се познаваха от миналото. Няколко пъти те се срещаха в дома на Лидия и дори по онова време си бяха допаднали един на друг, чувствуваха се сприятелени. Но при сливането на петролните дружества Ранков узна, че Йолов е бил един от геолозите, подкупени от картела, за да провалят проучванията за български нефт, и отношението му към този човек — както впрочем към всички подкупени — се промени, стана господарско. |
| − | Ако не беше така погълнат от словесното си увлечение, Йолов и сега би почувствувал в отношението на Ранков | + | Ако не беше така погълнат от словесното си увлечение, Йолов и сега би почувствувал в отношението на Ранков някогашното господарско пренебрежение и властност. |
— Слушай, слушай, Йолов! Престани да говориш глупости. Какъв „международен мошеник“? Инженер Горбанов е наш другар. Утре ще пътувате заедно с него до Русе. | — Слушай, слушай, Йолов! Престани да говориш глупости. Какъв „международен мошеник“? Инженер Горбанов е наш другар. Утре ще пътувате заедно с него до Русе. | ||
| − | Йолов, който беше минал в хола, за да се здрависа с Ранков при влизането му, отново се излегна, сега на | + | Йолов, който беше минал в хола, за да се здрависа с Ранков при влизането му, отново се излегна, сега на холното канапе. |
| − | — Да пътувам с него ли? Не! Антипатичен ми е. Ранков, виж какво ще ти кажа. Ние се разбрахме с него. Не се хващам аз в шпионската му мрежа. Не ми трябват пари. Имам си пенсия. Имам си и унгарка. Тя ме гледа като | + | — Да пътувам с него ли? Не! Антипатичен ми е. Ранков, виж какво ще ти кажа. Ние се разбрахме с него. Не се хващам аз в шпионската му мрежа. Не ми трябват пари. Имам си пенсия. Имам си и унгарка. Тя ме гледа като първокласна гувернантка. Гений на камериерското изкуство!... Поомръзнала ми е, но дойдох тука, ще си прекарам весело няколко дни. Аз сам ще си ида в Русе. Оня... Еди-кой-си, не е Горбанов, ами Еди-кой-си, но не е и той, ами Еди-кой-си... да върви по дяволите! Антипатичен ми е. Международен мошеник! |
Круна и Ранков се спогледаха с очи, които питаха какво да го правят. Ясно беше, че Илел е говорил с Йолов тъй, че му е подсказал за какво го е повикал тук и пияницата не | Круна и Ранков се спогледаха с очи, които питаха какво да го правят. Ясно беше, че Илел е говорил с Йолов тъй, че му е подсказал за какво го е повикал тук и пияницата не | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:52, 28 септември 2015
Страницата е проверена
