Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/177“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | който всички трябва | + | който всички трябва да бъдат еднакви, душевно униформирани... Да, и в миналото хората обичаха да се месят в живота на човека. Но това вмешателство ставаше не като насилие, а някак платонично. Да бъдеш или да не бъдеш добър и морален зависеше само от срама ти пред хората и от страха пред бога. Сега принудително ти предписват калъп и на поведението, и на мисленето, на душевността ти... Ужасяващото на комунистическия свят е, че в него владее организирана сила, която ти предписва как да живееш, и то непременно по някакъв общ вкус — по тираничния еснафски вкус на примитивната работническа класа!... Йожи добре го разбира това: комунизмът не търпи разновидности, не понася други умонастроения освен неговите — предписаните от единствената идеология и от единствената партия..." |
Така се мъчеше „да извиси“ мислите си в тия радостни минути, когато на Ранков се струваше, че „е преборил хаоса“ на живота си. Да избяга от всичко това; да плюе на този душевно ограничен, просташки живот тук!... | Така се мъчеше „да извиси“ мислите си в тия радостни минути, когато на Ранков се струваше, че „е преборил хаоса“ на живота си. Да избяга от всичко това; да плюе на този душевно ограничен, просташки живот тук!... | ||
| − | В тези първи минути след раздялата с Илел вътрешното чувство подсказваше на Ранков, че ще успее... Дори | + | В тези първи минути след раздялата с Илел вътрешното чувство подсказваше на Ранков, че ще успее... Дори времето в този ден — о, днес беше Великден, празника на възкресението! — сякаш предсказваше и Ранковото възкресение: с тези политнали нагоре мъгли, с този бърз ход на слънцето нататък, на запад... |
| − | „Преборихме хаоса!.. | + | „Преборихме хаоса!...“ |
| − | От дълго време — години вече — Ранков не бе изпитвал друго настроение освен меланхоличност, понякога тиха и приятна, но най-често досадна и мъчителна. И неизменно той се чувствуваше старец, уморен от безделието, на което | + | От дълго време — години вече — Ранков не бе изпитвал друго настроение освен меланхоличност, понякога тиха и приятна, но най-често досадна и мъчителна. И неизменно той се чувствуваше старец, уморен от безделието, на което твърде рано бе обречен — безделие, съпътствувано от безнадеждност и отчаяние през войната и особено при все по-очевидното укрепване на комунистическия строй. |
| − | А ето че сега този ден — деня | + | А ето че сега този ден — деня на промяната — дойде! Възвръщаха се душевните му сили, душевната -бодрост, волята да живее, да мечтае... Сега той е същинският Герасим Ранков! |
| − | Как му се искаше да изчезне нейде и само да чака и | + | Как му се искаше да изчезне нейде и само да чака и си мечтае за съобщението, че всичко е уредено: ще получи от легацията паспорт на дипломатически куриер — да замине!... А едновременно с това той ясно съзнаваше, че истинското преборване на хаоса му предстоеше сега — хаоса, който |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 07:36, 28 септември 2015
Страницата е проверена
