Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/172“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | екзалтация. Той тръгна нервно из стаята с вид, че пет пари не дава за определения му срок. Страните му леко | + | екзалтация. Той тръгна нервно из стаята с вид, че пет пари не дава за определения му срок. Страните му леко порозовяха, ноздрите още повече се разшириха. В зелените му очи искреше студено, сатанинско ликуване. Тялото му се движеше като на пружина от единия ъгъл до другия. |
| − | Илел го следеше напрегнато — превърнал се бе в антена, готова да долови всяко негово намерение и мисъл. Той знаеше, че Ранков ясно разбира нерешителността му. И мислеше трескаво : | + | Илел го следеше напрегнато — превърнал се бе в антена, готова да долови всяко негово намерение и мисъл. Той знаеше, че Ранков ясно разбира нерешителността му. И мислеше трескаво: |
„Няма да имам време да избягам до Лондон — прав е. Лидия и Круна няма да скрият, че аз съм го убил — инак ще обесят тях за убийството. Но и какво бих постигнал, ако го премахна? Да не узнаят в централата за глупостта, която извърших с Бойдев?... Ако го убия, ще се промени ли нещо? Бойдев ще разкрие мрежата и в картела пак ще узнаят какво съм направил... Кариерата ми ще рухне!... Ако го убия, ще ме съдят тук като обикновен убиец. Ако не го убия, ще загубя кариерата си, но поне може би ще остана жив...“ | „Няма да имам време да избягам до Лондон — прав е. Лидия и Круна няма да скрият, че аз съм го убил — инак ще обесят тях за убийството. Но и какво бих постигнал, ако го премахна? Да не узнаят в централата за глупостта, която извърших с Бойдев?... Ако го убия, ще се промени ли нещо? Бойдев ще разкрие мрежата и в картела пак ще узнаят какво съм направил... Кариерата ми ще рухне!... Ако го убия, ще ме съдят тук като обикновен убиец. Ако не го убия, ще загубя кариерата си, но поне може би ще остана жив...“ | ||
| − | Такива мисли бързо течаха през | + | Такива мисли бързо течаха през съзнанието му. Но въпреки че съзнаваше нелепостта на заканата си, Илел настоя: |
— Остава ти още една минута! | — Остава ти още една минута! | ||
Ранков все тъй мълчеше — неуплашен, зает със свои кроежи. | Ранков все тъй мълчеше — неуплашен, зает със свои кроежи. | ||
| − | — Реши ли? — | + | — Реши ли? — упорствуваше безсмислено Илел. |
— Защо трябва да питаш? Мълчанието ми не ти ли е достатъчен отговор? | — Защо трябва да питаш? Мълчанието ми не ти ли е достатъчен отговор? | ||
| − | Като не знаеше какво да предприеме, разярен и объркан, Илел изсъска : | + | Като не знаеше какво да предприеме, разярен и объркан, Илел изсъска: |
— Престани да ме гледаш така ехидно! Ще те смажа... | — Престани да ме гледаш така ехидно! Ще те смажа... | ||
| − | Ранков му отвърна с презрение : | + | Ранков му отвърна с презрение: |
| − | — Комедиант! Прибери си гангстерските принадлежности, виждаш, че не се плаша! | + | — Комедиант! Прибери си гангстерските принадлежности, виждаш, че не се плаша! И не се мъчи да ми правиш впечатление с нарцисовите си пози. Винаги ме е вбесявала глупашката ти самовлюбеност! |
Илел го хвана заплашително за ревера: | Илел го хвана заплашително за ревера: | ||
| − | — Млъквай или ще | + | — Млъквай или ще ти пръсна черепа, мизерник! |
| − | Ранков го гледаше настойчиво и нагло, както се гледа с | + | Ранков го гледаше настойчиво и нагло, както се гледа с чувство на превъзходство безпомощен човек. |
| − | |||
— Какво, ще се биеш ли? Хайде, направи скандал, да съберем махалата!... Не тъй, бай приятелю! — отмахна той ръката му. — Мен можеш да ме покориш само ако си в | — Какво, ще се биеш ли? Хайде, направи скандал, да съберем махалата!... Не тъй, бай приятелю! — отмахна той ръката му. — Мен можеш да ме покориш само ако си в | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 07:24, 28 септември 2015
Страницата е проверена
