Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/106“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
{s}на. Изпратих й почти всичките си златни лири, за да си накупи, каквото й трябва, и да дойде. Тя похарчила половината, за да купи Пальо, да му ушият в моден салон палтен-це, шапка и калцунки!... Във Варна й наех хубава вила* За да харесвам на Лидия, обличах се много елегантно. Дори носех корсет! По онова време и мъжете си служеха с корсети! — добави той в отговор на Нелиния смях.{/s}
+
Изпратих й почти всичките си златни лири, за да си накупи, каквото й трябва, и да дойде. Тя похарчила половината, за да купи Пальо, да му ушият в моден салон палтенце, шапка и калцунки!... Във Варна наех хубава вила. За да харесвам на Лидия, обличах се много елегантно. Дори носех корсет! По онова време и мъжете си служеха с корсети! — добави той в отговор на Нелиния смях.
{s}йолов също с усмивка изгледа този обемист човек с широко лице — и някак невероятно му изглеждаше, че Льолчев е бил млад, помествал се е в корсет и при това е бил любовник на някогашната изумителна красавица Лидия Сере-брякова!{/s}
+
Йолов също с усмивка изгледа този обемист човек с широко лице — и някак невероятно му изглеждаше, че Льолчев е бил млад, помествал се е в корсет и при това е бил любовник на някогашната изумителна красавица Лидия Серебрякова!
{s}Като че за да отговори на недоумението му, Льолчев обясни :{/s}
+
Като че за да отговори на недоумението му, Льолчев обясни:
{s}— Лидия беше виновна да напълнея и да се обезформя. Готвеше ми така хубаво, че щом се нахранех, отивах в спалнята да сваля корсета, за да продължа хапването. У нея масата никога не се раздигаше!{/s}
+
— Лидия беше виновна да напълнея и да се обезформя. Готвеше ми така хубаво, че щом се нахранех, отивах в спалнята да сваля корсета, за да продължа хапването. У нея масата никога не се раздигаше!
{s}— А жена ти знаеше ли, че живееш с Лидия?{/s}
+
— А жена ти знаеше ли, че живееш с Лидия?
{s}— Знаеше, Круне. Тя се чувствуваше виновна за своето пиянство и понасяше мълчаливо любовта ми с Лидия. Само не искаше да я вижда... Но Лидия тайно от мен се омъжи за Всеволод Гайарчук!{/s}
+
— Знаеше, Круне. Тя се чувствуваше виновна за своето пиянство и понасяше мълчаливо любовта ми с Лидия. Само не искаше да я вижда... Но Лидия тайно от мен се омъжи за Всеволод Гайарчук!
{s}— Защо, чичо Арго?{/s}
+
— Защо, чичо Арго?
{s}— Не знам, Нели. Казваше, че искала нейният син да имал законен баща.{/s}
+
— Не знам, Нели. Казваше, че искала нейният син да имал законен баща.
{s}Йолов с изненада попита :{/s}
+
Йолов с изненада попита:
{s}— Как, Игор да не е бил твой син?{/s}
+
— Как, Игор да не е бил твой син?
{s}— Мой... или поне може би мой! — добави с усмивка Льолчев.{/s}
+
— Мой... или поне може би мой! — добави с усмивка Льолчев.
{s}И Круна си спомни :{/s}
+
И Круна си спомни:
{s}— Всеволод лудо обичаше Игор и почти не обичаше На* ташка.{/s}
+
— Всеволод лудо обичаше Игор и почти не обичаше Наташка.
{s}— А Наташка е негова!{/s}
+
— А Наташка е негова!
{s}— Арго — продължи Круна, — вярно ли е, че Всеволод се самоуби, защото не е могъл да понесе нещастието с Игор?{/s}
+
— Арго — продължи Круна, — вярно ли е, че Всеволод се самоуби, защото не е могъл да понесе нещастието с Игор?
{s}— Не знам... Може би.{/s}
+
— Не знам... Може би.
{s}Замълчаха, обзети от спомените. Само Нели бързаше да узнае още и още от тая история.{/s}
+
Замълчаха, обзети от спомените. Само Нели бързаше да узнае още и още от тая история.
{s}— А ти какво направи, когато леля Лидия те напусна?{/s}
+
— А ти какво направи, когато леля Лидия те напусна?
{s}— Аз не можах да понеса раздялата с Лидия и реших пак да замина. Тръгнах за Австралия. Но не ми даде сър*{/s}
+
— Аз не можах да понеса раздялата с Лидия и реших пак да замина. Тръгнах за Австралия. Но не ми даде сър
{s}{e}№{/e}{/s}
 
 
</sfb>
 
</sfb>

Версия от 13:11, 23 януари 2015

Страницата не е проверена