Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/95“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
— Как е Лидия? | — Как е Лидия? | ||
| − | — И аз не съм я виждал още. Обади ми се по телефона да ви посрещна. Предполагам, че ходи да пазарува за | + | — И аз не съм я виждал още. Обади ми се по телефона да ви посрещна. Предполагам, че ходи да пазарува за Великдена. |
Йолов напрегнато се опитваше да си припомни дали бе виждал по-преди този дружелюбен човек, който се държеше като стар познат, а нищо не споменаваше за миналото. Струваше му се, че е неучтиво да го попита направо кой е той и се мъчеше по околен път да долови откъде се познават. | Йолов напрегнато се опитваше да си припомни дали бе виждал по-преди този дружелюбен човек, който се държеше като стар познат, а нищо не споменаваше за миналото. Струваше му се, че е неучтиво да го попита направо кой е той и се мъчеше по околен път да долови откъде се познават. | ||
| − | — Не съм идвал в София след войната. Трябва да е много обезобразена от бомбардировките? —опитваше се Йолов да види през стъклата как изглежда сега градът. Но и по стъклата на колата все тъй се диплеше като завеса непрогледната тъкан на дъжда. През равномерните | + | — Не съм идвал в София след войната. Трябва да е много обезобразена от бомбардировките? —опитваше се Йолов да види през стъклата как изглежда сега градът. Но и по стъклата на колата все тъй се диплеше като завеса непрогледната тъкан на дъжда. През равномерните помахвания на чистачките от предното стъкло се виждаше само гъста мрежа от игриви капки, искрящи от лъчите на фаровете. |
— Да, доста е разрушен центърът — прибави човекът и пак не поде разговор за миналото. | — Да, доста е разрушен центърът — прибави човекът и пак не поде разговор за миналото. | ||
Шофьорът позабави колата и съобразяваше на глас : | Шофьорът позабави колата и съобразяваше на глас : | ||
— Да видим откъде ще влезем в „Граф Игнатиев“. Улицата е еднопосочна... | — Да видим откъде ще влезем в „Граф Игнатиев“. Улицата е еднопосочна... | ||
| − | — Оставете ни на „Калоян“ и „Алабин“; Ние ще | + | — Оставете ни на „Калоян“ и „Алабин“; Ние ще притичаме — разпоредително каза човекът. |
Когато колата спря, той плати на шофьора, прибра грижливо разписката, пак пое куфарчето и поведе Йолов през безистена, който имаше изход на улица „Гаврил Генов“. Оттам тръгнаха към пресечката на тази улица с „Гладстон“. Въпреки дъжда човекът спря и огледа една от къщите към ъгъла, поколеба се дали да влязат в нея, после продължиха към „Гладстон“. | Когато колата спря, той плати на шофьора, прибра грижливо разписката, пак пое куфарчето и поведе Йолов през безистена, който имаше изход на улица „Гаврил Генов“. Оттам тръгнаха към пресечката на тази улица с „Гладстон“. Въпреки дъжда човекът спря и огледа една от къщите към ъгъла, поколеба се дали да влязат в нея, после продължиха към „Гладстон“. | ||
Апостол Йолов следеше с нарастваща подозрителност тия тайнствени обикаляния и най-после не издържа — спря и попита нервно: | Апостол Йолов следеше с нарастваща подозрителност тия тайнствени обикаляния и най-после не издържа — спря и попита нервно: | ||
Версия от 08:13, 2 февруари 2015
Страницата е проверена
