Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/93“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | „Защо пък да не отида? Праща ми пари. Ще си направя разходката до София и ще се върна...“ | |
| − | + | „От какво ли живее сега Лидия? Не вярвам да има пенсия от Всеволод... Ами ако е намислила да иска моята пенсия? Всеволод дълги години работи по частни фирми, не й е оставил пенсия. Сетила се е да ми предложи женитба, за да ѝ оставя пенсията си!... Тръгнал съм при тая мошеничка, но какво ли ще ме сполети? По-добре беше да не отида...“ | |
Такива мисли, объркани и сложни, връхлитаха в съзнанието на Апостол Йолов по целия път. И колкото повече влакът приближаваше София, толкова по-тревожно и безсмислено му се виждаше пътуването. Започна да го измъчва смътно предчувствие, че не за весел Великден отива там, а за нещо, което ще го вплете в опасни неприятности. | Такива мисли, объркани и сложни, връхлитаха в съзнанието на Апостол Йолов по целия път. И колкото повече влакът приближаваше София, толкова по-тревожно и безсмислено му се виждаше пътуването. Започна да го измъчва смътно предчувствие, че не за весел Великден отива там, а за нещо, което ще го вплете в опасни неприятности. | ||
„На младини ги обичах тия авантюри — къде не бих отишъл да ме повика Лидия! Но сега не ми приличат вече...“ | „На младини ги обичах тия авантюри — къде не бих отишъл да ме повика Лидия! Но сега не ми приличат вече...“ | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
„В края на краищата нека пък да преживея нещо вълнуващо и необикновено. Нещо трябва най-после да ме изтръгне от моя равен, лишен от надежди и от мечти живот в моята тясна колиба със закованите мебели... Там съм като прикован с брачни нитове!...“ | „В края на краищата нека пък да преживея нещо вълнуващо и необикновено. Нещо трябва най-после да ме изтръгне от моя равен, лишен от надежди и от мечти живот в моята тясна колиба със закованите мебели... Там съм като прикован с брачни нитове!...“ | ||
Влакът бързо го отнасяше към София. | Влакът бързо го отнасяше към София. | ||
| + | |||
* | * | ||
| + | |||
Валеше едър, обилен дъжд. И тъй обливаше прозорците на вагона, че образуваше по тях надиплени дантелени завеси. Когато влакът навлезе в осветената софийска гара, завесите заблестяха като да бяха извезани с кристали. | Валеше едър, обилен дъжд. И тъй обливаше прозорците на вагона, че образуваше по тях надиплени дантелени завеси. Когато влакът навлезе в осветената софийска гара, завесите заблестяха като да бяха извезани с кристали. | ||
| − | Влакът още не беше спрял, когато Апостол | + | Влакът още не беше спрял, когато Апостол Йолов смъкна прозореца и се помъчи да зърне на перона Лидия. Нищо не се виждаше през почти плътната преграда на дъжда. Йолов нетърпеливо дръпна куфара си и с мъка слезе по отвесните стъпала на вагона, като се подпираше с бастуна. Огледа перона. Тръгна към предните вагони, за да провери оттам обратно целия перон. Хората, които слизаха от ваго |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 07:59, 2 февруари 2015
Страницата е проверена
