Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/78“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Под това двойно прикритие — зъболекарски кабинет и художническо ателие — оставеният | + | Под това двойно прикритие — зъболекарски кабинет и художническо ателие — оставеният и́<i></i> от Реджиналд апартамент, тъй наричаният „Оберон“, стана един от известните софийски салони за хазарт и интимни връзки. |
| − | След войната „Оберон“ престана да | + | След войната „Оберон“ престана да съществува. Мадам Лерея и нейният останал неженен брат се бояха от обществения контрол. Пък и повечето от предишните обитатели на салона бяха или разселени из провинцията, или обеднели и приспособили се към новата обществена обстановка. Данаил Пенков се принуди да постъпи зъболекар в една поликлиника <i></i>и си нае отделно частен кабинет. Круна престана да се занимава с фиктивното си художество и се зае да бродира български шевици за една занаятчийска кооперация, която приготвяше битови костюми за хорове, театри и танцувални колективи. |
| − | За да не би при настъпилата | + | За да не би при настъпилата след бомбардировките жилищна криза да им настанят в апартамента чужди хора, Пенкови прибраха племенницата си Нели уж да помага на бродирачката и да си вземе занаят. Но Нели скоро ги изненада с жених. |
С мъжа на племенницата си Круна имаше разправия в момента, когато Аргир Льолчев влезе в апартамента. | С мъжа на племенницата си Круна имаше разправия в момента, когато Аргир Льолчев влезе в апартамента. | ||
— Ох, Арго, моля те, помогни ми да се оправя с този неразбран човек! — започна Круна, като въведе госта си в широкия хол. — Не знам просто какво да правя с него. Виж го, разсъбу се да остане тук. Щял да дезертира! | — Ох, Арго, моля те, помогни ми да се оправя с този неразбран човек! — започна Круна, като въведе госта си в широкия хол. — Не знам просто какво да правя с него. Виж го, разсъбу се да остане тук. Щял да дезертира! | ||
— Здравей, Нино — поздрави го радушно Льолчев. | — Здравей, Нино — поздрави го радушно Льолчев. | ||
| − | — Здравей, чичо Арго — отвърна свъсено войникът в униформа на летец, който бързаше да нахлузи обувките си, за да прикрие скъсания чорап. Петата му се подаваше като картоф от | + | — Здравей, чичо Арго — отвърна свъсено войникът в униформа на летец, който бързаше да нахлузи обувките си, за да прикрие скъсания чорап. Петата му се подаваше като картоф от съдраното място. |
Круна продължи, като едновременно се стараеше да укроти сърдития момък и да обясни на Льолчев в какво се състои разправията им : | Круна продължи, като едновременно се стараеше да укроти сърдития момък и да обясни на Льолчев в какво се състои разправията им : | ||
— Виж го какъв е неразумен, Арго! Изпратили го в командировка от военната му част да донесе за поправка някакъв апарат. В полунощ изтича срокът на отпускния му билет. Трябваше да си тръгне с обедния влак за Горна Оряховица. Моля го да замине поне сега и да се яви в казармата на разсъмване. За една нощ закъснение може би няма да го накажат. Не иска! Вече е осъждан един път и му удължиха службата с шест месеца. Сега ще го изпратят на | — Виж го какъв е неразумен, Арго! Изпратили го в командировка от военната му част да донесе за поправка някакъв апарат. В полунощ изтича срокът на отпускния му билет. Трябваше да си тръгне с обедния влак за Горна Оряховица. Моля го да замине поне сега и да се яви в казармата на разсъмване. За една нощ закъснение може би няма да го накажат. Не иска! Вече е осъждан един път и му удължиха службата с шест месеца. Сега ще го изпратят на | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:15, 23 октомври 2014
Страницата е проверена
