Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/77“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | {s} | + | {s}8{/s} |
Лидия беше отседнала при дъщеря си от своя първи мъж. Тя заемаше малък апартамент в железничарските жилищни блокове до централната гара. | Лидия беше отседнала при дъщеря си от своя първи мъж. Тя заемаше малък апартамент в железничарските жилищни блокове до централната гара. | ||
| − | Когато Аргир Льолчев пристигна тая заран в София и от гарата свърна към апартамента на дъщерята, намери на външната врата забодена бележка да поиска ключа от | + | Когато Аргир Льолчев пристигна тая заран в София и от гарата свърна към апартамента на дъщерята, намери на външната врата забодена бележка да поиска ключа от портиерката. Отключи си и влезе вътре. Там на кухненската маса Лидия му беше оставила друга бележка, че ще бъде привечер у Круна Лерея, да я подири там. |
| − | „Ха, ще прекараме Великдена при Круна! Весело ще бъде. ..“ — помисли той. | + | „Ха, ще прекараме Великдена при Круна! Весело ще бъде...“ — помисли той. |
Льолчев се изкъпа и поспа до обед. После хапна каквото намери в кухнята. Избръсна се грижливо. При по-раншното си идване в София бе оставил тук празничния си костюм. Намери го в гардероба и се облече. Тук бяха и обувките му с гети, и пардесюто с реглан-ръкави. Пригласи се и излезе. Отправи се с трамвай към Крунини. | Льолчев се изкъпа и поспа до обед. После хапна каквото намери в кухнята. Избръсна се грижливо. При по-раншното си идване в София бе оставил тук празничния си костюм. Намери го в гардероба и се облече. Тук бяха и обувките му с гети, и пардесюто с реглан-ръкави. Пригласи се и излезе. Отправи се с трамвай към Крунини. | ||
| − | Приятелството на жена му с Круна Лерея понякога смущаваше Аргир Льолчев. Той подозираше, че Лидия се събира при нея със старите си приятели от петролния бранш и вероятно не му е останала вярна. Но този | + | Приятелството на жена му с Круна Лерея понякога смущаваше Аргир Льолчев. Той подозираше, че Лидия се събира при нея със старите си приятели от петролния бранш и вероятно не му е останала вярна. Но този простодушен човек умееше да приема хората каквито са и да им прощава всички слабости. Той изобщо беше враг на лошото настроение, на ревността и злосърдечието — винаги изглеждаше пълен с безгрижна жизнерадост и бодрост. |
| − | Круна Пенкова-Лерея беше вдовица на оня англичанин от еврейски произход, който дойде в България през | + | Круна Пенкова-Лерея беше вдовица на оня англичанин от еврейски произход, който дойде в България през 1930 година за учредяването на петролния картел. Реджиналд Лерея загина преди дванадесет години при една автомобилна катастрофа около Плоещ. Преди войната вдовицата живееше от обезщетението, разпределено на годишни рати, което „Стеауа Романа“ определи за Реджиналд Лерея като загинал при изпълнение на служебна работа. Но след хитлеристкото нашествие в Румъния през 1941 година „Стеауа Романа“ прекъсна изплащането на обезщетението. За да може да преживява, Круна Лерея прибра в апартамента си своя брат — тогава още млад, забележително хубав кандидат за женитба, който стана моден зъболекар на хайлайфа. Круна „си измисли“ талант на художничка — рисуваше модели за българско везмо. |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 10:56, 1 октомври 2014
Страницата е проверена
