Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/44“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 6: | Ред 6: | ||
— Аз няма да дойда, Степан Викторович. | — Аз няма да дойда, Степан Викторович. | ||
— Защо, защо? | — Защо, защо? | ||
− | — Стеснително ми е от | + | — Стеснително ми е от колекторката. Вчера тя разбра играта ми и лошо ме скастри. |
— Нищо, ще се помирите. Изглежда добра девойка. | — Нищо, ще се помирите. Изглежда добра девойка. | ||
— Шегувам се, Степан Викторович — усмихна се бледо Коев. От дългия си бюрократичен живот той бе придобил облика на човек, който сякаш се е родил с лошо настроение. Усмивката му изглеждаше не негова, а прикачена. — Откровено казано, не бих искал да се срещна с професор Бойдев... вие знаете... | — Шегувам се, Степан Викторович — усмихна се бледо Коев. От дългия си бюрократичен живот той бе придобил облика на човек, който сякаш се е родил с лошо настроение. Усмивката му изглеждаше не негова, а прикачена. — Откровено казано, не бих искал да се срещна с професор Бойдев... вие знаете... | ||
Ред 13: | Ред 13: | ||
— Да, добре... Жаля, че няма да бъдете с нас. Добре би било да чуем мнението на професор Бойдев за сондажа в Проглед. | — Да, добре... Жаля, че няма да бъдете с нас. Добре би било да чуем мнението на професор Бойдев за сондажа в Проглед. | ||
— Не мога, Степан Викторович. Поканиха ме, казах им, че съм зает тук. | — Не мога, Степан Викторович. Поканиха ме, казах им, че съм зает тук. | ||
− | Илин го погледна с очи, които изразяваха неприятно недоумение. Подаде му ръка : | + | Илин го погледна с очи, които изразяваха неприятно недоумение. Подаде му ръка: |
— Тогава довиждане. | — Тогава довиждане. | ||
Степан Илин наистина не можеше да разбере отношенията, които се бяха създали между главния геолог и члена на геоложкия съвет професор Живко Бойдев. Разбира се, че личните им чувства можеха да бъдат лоши — това е съвсем човешко. Но нефтотърсачеството не е лична работа нито на | Степан Илин наистина не можеше да разбере отношенията, които се бяха създали между главния геолог и члена на геоложкия съвет професор Живко Бойдев. Разбира се, че личните им чувства можеха да бъдат лоши — това е съвсем човешко. Но нефтотърсачеството не е лична работа нито на | ||
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 08:31, 18 юни 2014
Страницата е проверена