Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/22“
(→Некоригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | — Тогава защо | + | — Тогава защо стоиш при него? |
| − | — Защото се полъгах. Има къща и пенсия, бездетен е. Всичко ще остави на мен... По-рано живеехме незаконно, затова го търпях да не ме изгони без нищичко. Но след войната вече не можеше незаконно, комунистите не | + | — Защото се полъгах. Има къща и пенсия, бездетен е. Всичко ще остави на мен... По-рано живеехме незаконно, затова го търпях да не ме изгони без нищичко. Но след войната вече не можеше незаконно, комунистите не позволяваха. Разписахме се в общината, но за мен това не е нищо. Искам да се венчеем истински в черковата, пред бога. Той казва, че било излишно и щели да му се смеят. |
— Бракът ти е законен, Жужика. Ще наследиш всичко — успокои я Илел. | — Бракът ти е законен, Жужика. Ще наследиш всичко — успокои я Илел. | ||
Но тя продължи да се тюхка : | Но тя продължи да се тюхка : | ||
| − | — Ох, какво ли ни остана, че да наследя, господин | + | — Ох, какво ли ни остана, че да наследя, господин Илел Йожеф. По-рано бил богат, защото заемал голяма служба в петролната рафинерия. Преди това пък бил на държавна работа, но получавал и много пари от една английска петролна компания в Букурещ. Плащали му, казва, за да не издава, че и в България има петрол, както в Румъния. |
| − | — Той ли ти каза това? — | + | — Той ли ти каза това? — поспря от изненадата Илел и я загледа изпитателно. |
— Когато се напие, всичко говори... | — Когато се напие, всичко говори... | ||
| − | + | Илел отново я побутна да вървят, като си даде вид, че не е особено заинтересуван от това, което говори един пиян човек. | |
— И какво? Сега вече той няма неброени пари, а само пенсия, така ли? — добави насмешливо той. | — И какво? Сега вече той няма неброени пари, а само пенсия, така ли? — добави насмешливо той. | ||
Измъчената жена, намерила с кого да сподели несгодите си, говореше бързо — боеше, се, че не ще й стигне времето да изкаже всичко. | Измъчената жена, намерила с кого да сподели несгодите си, говореше бързо — боеше, се, че не ще й стигне времето да изкаже всичко. | ||
| − | + | — Няма пари, а пие, пие... Целият ни живот обърка с това пиене, господин Илел Йожеф. Останахме само на пенсията, а той си живее... ей на широко. Продавам вече пръстените и покъщнината. Ще пропие и къщата. Аз ще остана на улицата!... — устните й плачевно се разкривиха. | |
| − | Илел попита | + | Илел попита, за да отклони сълзите й. |
| − | — Кой е той? | + | — Кой е той? Може би го познавам, щом е работил в петролния бранш. |
| − | Инженер Апостол Йолов се казва : | + | — Инженер Апостол Йолов се казва : |
| − | — А- | + | — А-а, Йолов! Знам го. |
| − | И | + | И като се позамисли, Илел добави : |
| − | + | — Слушай, Жужика... Да поспрем, че трябва да се връщам: Аз идвам в България пак по петролните работи. Може би ще мога да наредя нещичко за твоя инженер... Ще го | |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 00:10, 28 март 2014
Страницата не е проверена
